Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да си сложиш червило там е форма на протест срещу държавата... опасна форма на протест

Или как красотата може да принуди Северна Корея да се промени Снимка: iStock
Или как красотата може да принуди Северна Корея да се промени

Когато говорим за "модна полиция", обикновено се има предвид хора, които са склонни да обсъждат особено критично визията и облеклото на другите, особено по време специални събития. Но не и в Северна Корея - там "Гючалдае" (местната полиция по облеклото и външния вид) е сила, с която човек трябва да се съобразява.

За амбициозната актриса Нара Канг самата възможност да си сложи коралово червено червило и оранжев руж на лицето си е форма на протест. През 2015 г. тя успява да избяга от родния си град Чонджин, а сега живее от другата страна на границата - в столицата на Южна Корея Сеул.

"Да си сложиш червено червило е нещо невъобразимо в Северна Корея. Яркото червено представлява капитализъм и затова севернокорейското общество не ви позволява да го носите", обяснява тя.

На жените в родния град на Канг е позволено само да носят на устните си червило със съвсем лек нюанс - понякога розово, но никога червено. Дългите коси трябва да са задължително вързани спретнато или сплетени прилежно в плитка.

Самата тя разказва как й се е налагало да използва заобиколни пътища и малки алеи, за да избегне срещата с "Гючалдае" - нещо, което лесно би могло да й донесе проблеми.

"Винаги, когато си слагах грим, по-възрастните хора в селото казваха, че съм наклепана с капитализъм. Имаше патрули (на "Гючалдае") на всеки 10 метра, които оглеждаха пешеходците за външния им вид", обяснява тя.

Те оглеждат и за различни аксесоари като сребърни пръстени и гривни, боядисани коси или дори малко по-разхлабена прическа, която не съответства на строгите правила.

Забранени също така са всички дрехи, които под една или друга форма могат да се приемат като "твърде западни" - вталени ризи, тениски с надпис на английски език, тесни дънки, твърде големи суичъри и т.н.

Носенето на подобни неща води до наказания - от малки глоби до публично унижение или дори арестуване. В различните региони на страната самите правила, както и наказанията се различават.

Свидетели бегълци от Северна Корея, интервюирани от CNN, обясняват, че в зависимост от нарушението или от извършващия проверката патрул, някои хора са били карани да застанат насред площада на града и да търпят остри критики и обиди от страна на патрулиращите. Други пък директно са получавали наказание - тежък физически труд.

"Много жени са инструктирани или съветвани от семействата си, хората в училище или учреждението, в което работят, по какъв начин точно е приемливо да се обличат", обяснява Нам Сунг-ук, професор, занимаващ се с изследвания върху културата на Северна Корея в Корейския университет на Сеул.

И ако някои предполагат, че десетилетията живот под контрола на една от най-рестриктивните държави в света може да доведат до крайно промиване на мозъка в това отношение, Канг обяснява, че нещата не стоят по точно този начин. Дори напротив - много млади хора в Северна Корея все пак успяват да се поддържат в крак с модните тенденции извън страната.

И това е сравнително лесно, стига да знаеш къде да гледаш.

Буквално превеждащо се като като "пазар", "Джангмаданг" е името, дадено на местните пазари в Северна Корея, които продават всичко - от храна на място до продукти за бита. Те започват да просперират по време на големия глад през 90-те, когато хората разбират, че не могат да зависят от отпусканите от правителството дажби.

Много севернокорейци все още пазаруват на тези пазари нещата, от които се нуждаят в бита си. Там обаче е мястото, където човек може да си намери и контрабандно внесени в страната продукти - филми, музика, сериали. Всичко това е внесено нелегално с USB устройства, компактдискове или SD карти от Южна Корея или Китай.

Това също е метод, който много организации за правата на човека използват, за да изпращат информация на свои източници в страната.

"Севернокорейските градски младежи получават култура от външния свят. Това има ефект дори върху модните тенденции, прическите и стандартите за красота в Северна Корея", казва Сокел Парк, директор на отдела за научни изследвания и стратегии за правата на човека на групата "Свобода в Северна Корея".

"Ако младите севернокорейци гледат телевизионни програми от Южна Корея, те може да поискат да сменят прическата си или дрехите си така, че да изглеждат както южнокорейците", допълва тя.

Преди да избяга от Северна Корея през 2010 г. Джо Йонг обяснява, че тя и приятелите й са посещавали пазарите на Джангмаданг, за да намерят USB флашки с филми и популярни музикални видеоклипове от Южна Корея.

По думите й на пазара контрабандистките говорели с подчертан сеулски акцент, за да привлекат вниманието на младите жени, които вече познават малко от малко южнокорейската култура и могат да разпознаят съответния начин на говорене. Понякога търговците отвеждат клиентите в домовете си, където има и още контрабандна стока - дрехи, козметика и т.н.

По времето, преди тя да избяга от Северна Корея, южнокорейската козметика е била два-три пъти по-скъпа от продуктите на севернокорейска или китайска козметика, казва Йонг.

Така например самата тя трябвало да плати за едно червило пари, с които човек може да си купи ориз за две седмици.

Пазарът е толкова популярен сред милениалите, че условно те са наричани "поколението на Джангмаданг", казва Парк. Така се казва и документалният филм, продуциран от нея, който изследва живота на младите севернокорейци и тяхното въздействие върху самото обществото в КНДР.

Гладът и недостигът на продукти през 90-те е причина хората от това поколение буквално да израснат покрай тези полулегални пазари. Заради това те имат и по-богат поглед върху капитализма от предишните поколения, обяснява Парк.

Междувременно Йонг споделя, че е виждала стила на младите жени в Северна Корея да се развива въз основа на външния вид на героите от популярните К-драми. Така Югът тихомълком оказва влияние върху модните тенденции, прическите и стандартите за красота в Северна Корея. А от своя страна, модата и възприятията за красота помагат да се постигне малко по малко промяна в самото общество.

Въпреки липсата на международно признати севернокорейски козметични марки държавната медия в страната - KCNA твърди, че местната козметична индустрия процъфтява.

През ноември Пхенян беше домакин на национално изложение за козметика, на което бяха представени "повече от 137 000 козметични продукта" - включително и редица "разкрасителни" и "подмладяващи".

Ким Чен-ун надгражда наследството на своя дядо - основателя на КНДР Ким Ир Сен, който създава първата фабрика за козметика в страната през 1949 г.

Самият Ким Ир Сен е използвал козметиката като средство за повишаване на бойния дух на жените-войници в Манджурия по време на войната с Япония. Той осъзнава силата на красотата като средство за оформяне на общественото мнение още от самото начало.

Следвайки стъпките му, Ким Чен-ун инвестира в създавани от държавата марки продукти за красота, които да разработят "най-добрата козметика в света", съобщи през 2017 г. държавната информационна агенция KCNA.

Според проф. Нам допълнителен тласък в тази насока идва и от задълбочаването на международните санкции, които още повече затрудняват Северна Корея да внася висококачествени съставки и продукти.

По негови думи Ким Чен-ун вижда и възможност в нарастващата популярност на южнокорейските козметични продукти в световен мащаб, за да произвежда своя собствена версия на корейска козметика за износ - нещо като по-евтина тяхна версия.

По-рано тази година KCNA съобщи, че местните фабрики са разработили различни козметични продукти като "серуми за растеж на мигли" и маски за лице, които лекуват акне, а плановете са тези продукти да бъдат изнасяни за страни като Русия и Китай.

Локално произведената козметика може да бъде лесно достъпна в Северна Корея, но тя няма особено разнообразие от продукти, между които местните да избират.

За много млади хора в страната обаче вносната козметика не само е начин да експериментират със собствения си външен вид, но също така и форма на протест, който изпитва границите на приемливото в Северна Корея, обяснява Парк.

"Вие носите дрехи, които не трябва да носите и за които се предполага, че са повлияни от нелегални чуждестранни медии. Така сигнализирате на общността около вас и на приятелите си, че сте нещо различно и сте готови да нарушите установените правила, или най-малкото тези на най-ниско ниво", коментира той.

"Опитите на Пхенян да контролира личния избор на гражданите могат да стигнат само дотам", пише професор Донг-Ван Кан, експерт по културата на Северна Корея, в документ, поръчан от правителството, по темата за влиянието на Южна Корея върху северната й съседка.

"Въпреки че властите в Северна Корея заклеймяват модата и прическите на т.нар. упадъчна култура на капитализма, съществуват граници за тоталния контрол върху желанието и нуждите на собствените им граждани“, пише Кан.

"Следвайки влиянието на Южна Корея върху дрехите, грима и прическите, които нарушават ежедневните очаквания, това може да доведе до недоволство и скептицизъм към севернокорейския режим. Имитирайки Южна Корея, тези хора се отклоняват от обществото и това показва, че се е формирала субкултура на съпротива срещу режима", се казва още в позицията на учения.

И Йонг, и актрисата Нара Канг заявяват, че в Южна Корея те най-сетне могат да изразят себе си по начин, който не е бил достъпен за тях, преди да избягат.

"Когато за пръв път отидох в магазин за козметика в Южна Корея, кълна се, че помислих, че съм влязла в магазин за играчки в Северна Корея - имаше огромно разнообразие от цветове като при играчките", спомня си Кан.

"За мен красотата е свобода", казва тя. "Сега имам повече контрол върху моята красота."

Йонг споделя, че много от приятелите й в Северна Корея са ядосани, че не могат да се обличат така, както искат.

"От правителството ни промиват мозъците, така че да продължаваме да харесваме върховния лидер, но желанието да изглеждаме красиви е друг въпрос. Гневът започва да се натрупва и се питаш защо не ти е позволено (да си красива)", казва тя.

Парк, който работи с много новопристигнали бегълци от Северна Корея, предвижда по-голяма промяна, която красотата може да донесе в севернокорейското общество.

Активистката обяснява, че правителството е разбрало, че по-младото поколение се бунтува срещу тази държавно одобрена култура. И това подтиква хората отгоре да се адаптират и да позволят известна степен на гъвкавост, за да останат на позициите си.

"Това в крайна сметка принуждава правителството да отговори на въпроса: Ще се променят ли и те самите, или просто ще се опитат да наложат репресии, както обикновено", коментира Парк.

Най-четените