Така, както Джон Галиано си спомня съдбовната февруарска вечер в Париж, съсипала кариерата му, всичко започва, когато непознат на съседна маса в кафенето La Perle запитва знаменития дизайнер на Dior: "Защо не обличате жени като мен?".
Така, както въпросната жена си спомня събитията, тя не е имала представа кой въобще е дългокосият мъж с вид на авантюрист - и според нея той е изглеждал като бездомник.
Събитията се развиват много бързо. Твърди се, че почти час Галиано е изричал антисемитски и расистки обиди, а клиентите на кафенето са се опитвали да се правят на глухи. В La Perle се събира творческа, бохемска публика, но то никога не е било лъскаво заведение: барът е поцинкован, декорът е с оранжеви акценти от формика, а мъжката тоалетна е просто клекало с дупка в пода.
Ако това е шик, то е само защото кварталът Маре напоследък е станал много моден. Галиано очевидно е бил убеден, че може да говори и постъпва там както си пожелае.
Още мръсни факти
Но когато полицията го арестува същата вечер и световните медии поемат темата, започват да изплуват още мръсни факти за това, което той е говорил и правил в това кафене. Друга жена споделя, че Галиано я е наричал "шибана мръсна еврейска кучка" в La Perle четири месеца по-рано.
После някой продава видео, записано с мобилен телефон, на британски таблоид - и на него Галиано на любимата си очукана маса в La Perle казва на няколко жени, които той очевидно е смятал за еврейки: "Обичам Хитлер!" и "Хора като вас биха били мъртви сега. Вашите майки, вашите прадядовци, всички те биха били в газовата камера."
Дали причината е дълбок антисемитизъм - или просто неадекватен изблик
За шефовете си в Christian Dior и луксозния конгломерат LVMH, Галиано със същия успех би могъл да скочи в отходната яма в тоалетната на La Perle. Те директно го уволняват. Когато изпълнителният директор на Dior Сидни Толедано представи прет-а-порте колекцията на модната къща - колекцията на Галиано - няколко дни по-късно, той дори не спомена името на моделиера.
Дизайнерът също така губи правото да работи за гамата от дрехи и аксесоари с марката Galliano, в която Dior притежават 92 процента.
Общественото мнение осъди Галиано без право на обжалване. Но тази седмица 50-годишният гибралтарец се изправя пред официално френско съдилище. Антисемитските и расистките обиди във Франция се смятат за престъпление, наказуемо с до шест месеца затвор и глоба от 22 500 евро.
Съдия ще се произнесе по фактите по делото, описани от разследващите в досие, което според френската система на правораздаване, е достъпно и за обвинението, и за защитата. И от това досие става ясно, че историята на Галиано не е просто на омраза, но и на страх и безумие, маниакално самоугаждане и морално самоунищожение.
Това е трагедия, която всички около Галиано са виждали как се случва, но никой не е могъл - или не е искал - да предотврати.
Пред полицията моделиерът отрича тотално
Основното събитие в случая не е сцената на видеото с неясен източник, произходът и датата на която така и не са точно установени, а сблъсъкът на външните маси на La Perle във вечерта на 24 февруари.
В досието Галиано отрича да е казал на жената на съседната маса - 35-годишна кураторка на изящно изкуство в Световния арабски институт в Париж на име Жералдин Блок, че тя е "мръсна курва" с "мръсно еврейско лице" и трябва да умре.
От своя страна ниската красива брюнетка твърди, че Галиано я е дърпал за косата, подигравал се е на "отвратителните" й вежди и се е присмивал на нейните "долнопробни ботуши и долнопробни бедра".
А когато придружаващият я мъж - 41-годишен рецепционист на име Филип Виржити, се е намесил в нейна защита, Галиано го е нарекъл "шибано азиатско копеле" и "мръсна азиатска курва". (Друг клиент, студент по мода от Германия, който впоследствие е бил разпитан от полицията, казва, че е чул Галиано да пита родения във Франция Вирджити дали си носи документите, намеквайки, че той може би е незаконен емигрант.)
Дни по-късно, когато полицията прави очна ставка на Галиано с обвиняващите го в полицейското управление, каквато е нормалната практика при френските разследвания, той не само твърди, че никога не е изричал подобни неща, но и заявява, че никога не би могъл да ги изрече.
"Откъде да знам, че е еврейка?", твърди се в досието, че Галиано е заявил на разпитващия го полицай. "Не й е написано на челото." (Впрочем - според адвоката й, Блок не е от еврейски произход.) "Очевидно е, че не съм расист, не съм и антисемит, нито женомразец," цитира досието изказването на Галиано.
"Възможно е тази дама и нейният приятел да искат да се възползват от този шанс - и да получат малко пари и популярност по безчестен начин." Фактите показват обратното, тъй като Блок иска само символична компенсация от 1 евро и стойността на съдебните разходи, а адвокатът й твърди, че животът й е бил сериозно разстроен заради необходимостта да се крие от папараци и от поддръжниците на Галиано.
Пиянските спомени на топ-дизайнера на Dior за нощта обяснимо са мъгляви
Очевидно е от досието, че спомените на дизайнера за тази нощ са доста смътни - и е ясно защо. След като Вирджити заплашва да го удари по главата със стол, полицаите пристигат в заведението - и Галиано е отведен в полицията.
Там, според полицейския доклад, погледът му е стъклен, а речта му е неясна. Когато е отчетено нивото на алкохол в кръвта му, то надвишава четирикратно законовия лимит за шофиране.
Когато бива приканен да обясни, Галиано се връща към съответния ден: "Пих шампанско на обяд, следобеда обърнах чашка шампанско, докато ходих на шопинг, вечерях в бирария, където пих още шампанско, и накрая в бара La Perle си взех едно мохито." По-късно казва, че може би си е поръчал и второ мохито.
Всичко това за човек, който обича да превръща фитнес-фанатизма си в голямо шоу, е доказателство, че той си е подготвил добра защита. "Не използвам никакви наркотици," официално е заявил той на полицията.
Защитата на Галиано сега се очаква да заяви, че поведението се дължи не само на алкохола, но и на пристрастеност към алкохол и антидепресанти.
Галиано е имал бурни изблици доста години, преди да се "укроти"
Перспективите на Галиано и преди са ставали жертва на апетитите му. В началото на кариерата си той си изгражда репутация на крайно ексцентричен и непредсказуем купонджия, като поддръжниците му го финансират, но впоследствие го изоставят многократно. В началото на 90-те години той буквално спи на улицата в Париж, когато Анна Уинтур от Vogue го преоткрива и му урежда ревю, което наново рестартира кариерата му.
Бернар Арно - спокойният стратег начело на LVMH, решава да заложи на Галиано като човек, който да вдъхне нов живот в някои от класическите марки за висша мода на компанията - и след това през 1997-а да стане моден идеолог на Dior.
Дизайните на Галиано са необуздани, със странни отдавания на почит към циганите и садо-мазото - и са адски секси. Творчеството му покачва репутацията на Dior, което на свой ред помага да се увеличат много доходните продажби на парфюми и аксесоари. Така печалбите на модната къща се удвояват и достигат $312 млн. само за четири години.
Усилията на Галиано през тези години да покаже, че е надежден, дисциплиниран и непристрастен към наркотиците творец биха били направо болезнена гледка. Джоан Бък, бивш главен редактор на френския Vogue, си спомня вечери с Галиано, където той "беше мъчително приличен. Толкова добре се държеше, че направо ме боляха зъбите."
И без случката, уволнението му от Dior е било сигурно
Но дори и тогава корпоративният бос на Dior - Толедано, стоящ зад пазарните успехи на фирмата, рядко говори с Галиано. Задачата да посредничи между двамата и да преминава от света на единия в света на другия пада върху близкия приятел на Галиано, Стивън Робинсън.
Според много от поклонниците на Галиано личният му залез започва, когато Робинсън внезапно умира през 2007 г. Поведението му става по-непоследователно, а нервните му изблици - абсолютно предсказуеми.
Напрежението между Галиано и Толедано е изострено от това, което дизайнерът приема като "творческа кастрация". С упадъка на глобалната икономика, шефовете на Галиано ясно показват, че той трябва да озапти стила си: курвенският шик вече е демоде, на негово място идва корпоративна висша мода. Дори преди февруарския инцидент са вървели масови слухове, че дните на Галиано в Dior са преброени. Нито Толедано, нито негов говорител коментират тази информация.
Към момента, когато Галиано се оказва в La Perle в онази февруарска нощ, странното му поведение е толкова общоизвестно на хората, работещи около него, че когато във въпросната вечер започват да хвърчат нецензурните изрази, неговият шофьор, наблюдаващ ставащото отстрани, спокойно се обажда на адвокат и се опитва да убеди Блок да разговаря с него, за да я успокои или разубеди. Тя отказва - и когато се оплаква официално, охраната й казва, че това е Галиано и че ако иска, би могла просто да се премести на друга маса, съобщава полицейското досие.
В дните след инцидента приятелите на Галиано упорито се опитват да разберат как човекът, който те толкова често са описвали като "мил", би могъл да изрече толкова отблъскващи, необичайно расистки изрази. Думите му са още по-оскърбителни заради мястото, на което са били казани.
Маре някога е бил центърът на еврейската общност в Париж, но в последните 30 години е станал рай за гейовете - и популярен сред модистите. В полицейското досие Блок и Вирджити казват, че по време на спора са се опитали да успокоят Галиано, но той е продължавал да настоява те да напуснат - и да твърди, че "този квартал му принадлежи."
Поне толкова кварталът принадлежи и на историята на Холокоста: само на три минути път от La Perle се намира основно училище, където нацистите някога са затворили 260 деца и впоследствие са ги изпратили в концлагери.
Галиано не е фашист по убеждение
Някои от защитниците на Галиано смятат, че неговите изказвания са били абсолютно несвързани - без никаква конкретна причина освен провокацията, тъй като провокацията винаги е била негов актив като дизайнер и публична личност.
Една от знаменитите му колекции, представени за Dior, е хвалебствен химн за шика на бездомните, вдъхновил пародия във филма "Зулендър", където дизайнер стартира модна колекция, наречена "Скитници". Други смятат, че коментарите му са извратена форма на израз на враждебност към шефа му Толедано, който изключително много се гордее със сефарадските си еврейски корени.
И все пак според други това може да е просто омраза към самия себе си: твърди се, че Галиано е казвал на приятели в миналото, че смята, че има еврейска кръв. Нито едно от тези твърдения обаче не може да бъде потвърдено от досието.
"Цялата тази история ме шокира като абсолютно неприсъща за него," казва Дафни Гинес, британска знаменитост и специалист по стил и мода. Тя вижда странни аналогии със самоубийството миналата година на близкия й приятел, дизайнера Алекзандър Маккуин.
В случая на Галиано "той е бил пиян, самотен и е търсел най-шокиращото, което да каже - и вместо да се обеси, просто е казал нещо," коментира тя. "Е, естествено може и да си има тайно скътана купчинка нацистки униформи у дома, но все пак не мисля, че е така."
