Жените нищо не разбират от футбол!
И никога не са разбирали! А това е прекрасно!
Не случайно женският футбол се котира, почти като аудио-касетата и виниловата плоча към днешна дата. Колкото и да е атрактивен в дъждовно време за закоравелите чекибойци.
Проблемът е, че жените се нуждаят от футболисти, като умрял от глад вампир от свежа кръвчица. Неоспорим факт е, че след барманите (80-те години) и мутрите (90-те), сега най-доходоносно (а и лесно) е да си „обвържеш" футболист. Стига да не е Орлин Орлинов, че хем няма пукнат лев, хем бие, като Майк Тайсън.
Оказа се, обаче, че в риалити програмата "Прелъсти футболист", не са достатъчни само надървен силикон и джуки тип "възпалена вагина". Трябва да се гледат и досадни мачове за задължителното инфо, за да не се изпусне "милото".
Духът от бутилката беше пуснат в онова легендарно американско лято на 94-та, когато темето на Данчо Лечков прониза немците. За някаква си мизерна секунда, футбола стана модерен за българските жени. Напращели миски коментираха изкуствени засади, а 88-годишни бабички, обясняваха как се изпълнява правилно тъч. Нелепи картинки, които продължиха едва няколко седмици след световното в САЩ.
От тогава на всеки четири години (отчасти и на две, заради европейското), българските жени започват да „разбират" от футбол в рамките на месец-месец и половина. През всичкото останало време, от футбол разбира главно Сашо Диков.
Финализираният вчера мондиал от Вувузеландия (ЮАР), не направи изключение. Хиляди българки гледаха с тъга скучаещото дистанционно, режеха домати и краставици и се питаха, к'во му гледа на този тъп мач „милото", като не играят нашите в него!
И докато домашните силиконови футболни наложници си блъскаха еугленското мозъче, да разгадават странните геометрични фигури нарисувани върху „зеления килим", под прожекторите се перчеха „ударилите кьоравото".
Така наречените „футболни половинки" в лицето на Елеонора, Алисия, Лилана и разни други „убавици", обясняваха тактики, даваха прогнози, нищеха разбори. Октоподът Паул, просто миди да яде!
Гротеска и дразнеща гледка на специалистки в областта на гела, татуировките и чупките в кръста, изследвани върху телата на дузина нашенски некадърници, ритащи топка за изтрезняване.
Ами безумните студиа на БНТ със задължителните женки за украса? Смехория! Все едно Буги Барабата да ми обяснява съчетание с лента в турнир по художествена гимнастика. Или Фънки - синхронно плуване.
Слава богу, жужащият мондиал завърши. Още най-много седмица, „листопадните кифли" ще подъвчат малко обзори и ... край! Жените по тези земи ще спрат да разбират от футбол, поне за две лета.
Дотогава просто ще приемат „голове с плонж с глава", „проникване през центъра", „задна (и предна) ножица", „позволено влизане отзад", „високо вдигнат крак (крака)", „меко (и твърдо) подаване", „игра тяло в тяло", „наказателни удари", „симулиране" и какво ли още не от футболната терминология.
И моля ви, без Виктория Бекъм серийно производство!
В балканският ориент сме все пак!
Световното по футбол в САЩ 1994 е от голямо значение не само за нас българКИТЕ. Футболното събитие привлича голямо винимание и през 1996 в Щатите е създадена т.нар. Major League Soccer. Три години по-късно Щатите са домакин и печелят Втората сетовна купа по женски футбол. Това прави играта още по-популярна и забележете, появява се лейбълът "soccer moms" за все повечето жени, които записват децата си във футболни училища. Но докато американските жени имат право на избор и са независими, то българските нямат. И за това са виновни българските мъже. Те, в духа на балканския ориент, смятат, че са единсвтените, които могат и знаят. Не насърчават и уважават жените си, а ги унижават и потискат, смятайки, че призванието им е да правят салата от домати и краставици и сексуално да ги задоволяват, докато същите ги наричат "листопадови кифли". Замислих се за отношението на автора към собствената му съпруга през последния месец. И се сетих за африканските мъже, които също като нашите са страстни почитатели на футбола. Толкова големи фенове са му те, че дори някои се самоубиват, ако любим отбор изгуби. На това се казва "истински мъж", VaGro! Статията Ви ме обижда и затова реших да коментирам. Българските жени също имат право на избор. Не забравяйте, че колкото повече жени коментират и се интересуват от футбол, толкова повече от техните деца ще ритат из стадионите, за да повторят успеха от лятото на 94-та някой ден.