Всички познаваме поне един "вечен състезател". Може да е колегата, който не може да спи спокойно, докато не покаже най-добрите резултати в цялата фирма. Може и да е онзи тип от фитнеса, който винаги си реди повече килограми на лежанката, отколкото този преди него.
Без значение дали ви доставя удоволствие да се доказвате непрекъснато, или това усещане ви потиска, съревнованията имат огромен ефект върху всички аспекти от живота - от кариерата до връзките.
Решихме да вкараме в уравнението неврология и психология и попитахме автора на книгата Top Dog: The Science of Winning and Losing Ашли Меримън защо тя смята, че няма човек, който да не е конкурентоспособен.
Какво се случва, когато хората се конкурират за нещо?
-В общия случай, хората подобряват своите качества в състезателна ситуация. Сравняването с другите ти помага да разбереш какво още трябва да направиш... това създава позитиви във времето. Постепенното развитие е стъпка напред, даже и да не можеш да достигнеш съвършенството. Не можеш да си направиш същата самооценка във вакуум.
Например, когато повече хора хора се явяват на теста SAT по едно и също време, те всички показват по-ниски резултати. Защо става така? Колкото повече хора има в стаята, толкова по-малко знаеш с кого реално се бориш - и колко здраво трябва да се потрудиш, за да успееш.
Вашата книга показва как психологията, неврологията и околната среда правят човек успешен. Открихте ли рецепта?
-Целта на книгата не е да кажа „Има един стил на съревнование, който е успешен и трябва да се придържате към него". Всички имаме различно поведение и целта е да откриете стила, който най-добре ви пасва и с помощта на който ще постигнете по-добри резултати, когато става въпрос за наемане на работа или повишение.
Аз и моят съавтор, По Бронсън, сме пример за напълно противоположни модели на състезателно поведение. По предпочита да действа бързо, докато аз постигам целта си бавно и спокойно. Важно е да откриете в кои аспекти на съревнованието сте добри и в кои ще имате затруднения.
Вие пишете също, че някои хора са „бойци", а други - „тръшкачи". Какво определя в коя категория попада даден човек?
-Състезателният ген регулира преработката на допамин в префронталния кортекс - тази част от мозъка, която се занимава с планирането на високо равнище, мисленето, паметта, промяната в установените правила и адаптацията. Ензим от генетичната вариация определя дали човек е по-склонен да се бори, или да се тревожи. Само половината от хората имат и от двата варианта.
„Тръшкачите" имат високи нива на допамин, но в момент на стрес мозъкът им се претоварва. „Бойците" обикновено имат недостиг на допамин и през повечето от времето изглеждат разсеяни и летаргични. В момент на стрес и напрежение обаче той достига оптимални нива и тогава се справят най-добре.
Макар да не можете да си смените гените, нищо не ви пречи да се научите да се приемате стреса по-добре. „Тръшкачите" може първоначално да се чувстват засипани от ситуацията, но с времето са в състояние да привикнат към определен тип стрес.
Какво бихте посъветвали един „боец"?
-Бих посъветвала „бойците" да си търсят работа в среда, която непрекъснато предлага нови проекти, дейности и учене на различни неща. Така те непрекъснато ще са ангажирани, а стресът бързо спира да е фактор. Ако такъв човек трябва да изпипва дреболии, ще настане бедствие - за отрицателно време ще му писне.
Жените всъщност влизат в съревнования, само ако шансът да спечелят е поне 50:50. Мъжете са добри в това да играят срещу залозите.
Ето пример: аз обичам да пея. Когато бях малко момиче, аз бях толкова нервна на прослушванията, че се явявах само за ролите, които исках. Трябваше да се пробвам за всички възможни. Не става дума за самоизмъчване, а за претръпване. Кандидатстването за роля, която никога не биха ми дали, щеше да е полезно за мен, защото нищо лошо нямаше да последва от подобен опит.
Излиза, че жените не са толкова конкурентни, колкото мъжете.
-Няма никакво доказателство, че жените се раздават по-малко или в по-малка степен са решени да победят. Много изследвания показват, че дамите са по-пресметливи, когато става въпрос за някакво житейско състезание: те се захващат с него, само ако шансът им е поне 50:50.
Добрите жени-финансови анализатори на Уолстрийт са пример. Те наистина отделят много време и усилия, за да бъдат сигурни в правотата на своите прогнози. Заради това дамите се справят 7.3% по-добре от мъжете и това им носи увереност.
Единственият проблем в случая е контекстът: Дали ситуацията винаги изисква жените да са толкова внимателни и винаги предварително да пресмятат шансовете си за успех.
Какви са популярните заблуди, когато става въпрос за преследването на успеха?
-Известна е идеята, че успехът идва след 10 000 часа усърдни тренировки. Не казвам, че човек не бива да се упражнява, но на кого днес дават 10 години, преди да започнат да очакват от него резултати? В крайна сметка, печели не този, който е тренирал повече или по-добре, а този, който се справи най-добре в решаващия момент - под напрежение и в състезателна ситуация.
Друга заблуда е, че гневът е лошо нещо. Всъщност, той е катализатор на промяна. Учените твърдят, че гневът е мотивация, когато видим препятствие по своя път и търсим начин да минем отвъд него. Ако смятаме, че не можем да минем през това препятствие, това не води до гняв, а до отчаяние. Гневът е желание да разрешаваш проблеми.
Казва ни се също да мислим позитивно, за да постигнем добри резултати. Изследванията обаче показват, че това не е вярно и позитивизмът пречи на развитието. Рисковано е непрекъснато да очакваш най-доброто възможно развитие на нещата. Какво става, ако не успееш? Оказваш се неподготвен да се справиш с провала си, разочарован си и не знаеш как да продължиш напред.
Очакването на позитивен резултат превръща ситуацията във „всичко или нищо". Ако гледаш на нещата като на низ от препятствия по своя път, вече започваш да мислиш за собственото си развитие.
Истина ли е, че някои хора просто не са конкурентоспособни?
-Когато хората твърдят, че не могат да се състезават с останалите, те мислят, че за целта трябва да са безжалостни, агресивни и със склонност да мамят. Изследванията показват, че нищо от това не е вярно - най-добрите „състезатели" уважават опонентите си.
Конкуренцията е свързана с мотивацията, страстта и склонността да минаваш отвъд възможностите си.
Трябва да подбираш битките си - ако е само паркомясто, все тая, нека друг го ползва. Да знаеш къде има смисъл да се „хвърлиш" не е слабост. Това е дар, който ми се ще да имахме всички.
