Самото назоваване на думата "фестивал" априори би следвало да предизвика в съзнанието конгломерат от култура. Толкова много, че да ти е трудно да избереш точно какво да гледаш или слушаш, именно защото на такова събитие би трябва да са се събрали по-по-най в съответната културна област. Но дали е така?
На фестивал като на фестивал!
Sofia Rocks, Sonisphere Festival, Kavarna Rock Fest, Spirit of Burgas - всеки един от тях се отличава по своя характер, но така или иначе обединяващият фактор са рокът и метълът. И то не какъв да е - а качествен, извадка от най-доброто, бутиков.
Малко са фестивалите като Sofia Rocks, където на една сцена излизат титани на метъла като Slayer, Megadeath, Anthrax и Metallica. Когато голямата четворка си поделиха една сцена миналата година, музиката и времето сякаш се бяха преплели във вечна симбиоза и гарантираха невероятно изживяване за всички на стадиона. Та ако ще котки да падат от небето, ние щяхме да бъдем там. И бяхме.
Не винаги обаче бандите за даден фестивал са добре компилирани. Такова бе и последното ми изживяване на Sofia Rocks 2011, където подборът на групи бе просто потресаващ - Slade, Saxon, Mike & The Mechanics, Judas Priest. Някакси след изпълнението на "Crusader", "Another cup of coffee" и "Over my shoulder" ми дойдоха супер изневиделица и все едно се пренесох в едно друго измерение. Даже жегата вече не беше толкова силна, публиката рязко утихна, много хора дори се изнесоха извън стадиона на хлад да изпият по една-две бири докато Майк-овете спрат.
След това дълга почивка и Ковърдейл и компания се появяват на сцената. Една протоколна изява, нямаща нищо общо с изпълнението им преди три години, когато той се раздаде максимално, а дъждът охлаждаше страстите.
"Тази вечер имам проблем с топките си", споделя той пред аудиторията. Абе, той го интересуват твоите топки?! Те ли са причината за слабата ти изява?
След Whitesnake вече Judas Priest разбиха сцената и съзнанията на всички, а хората сякаш забравиха за предишните групи. Всичко бледнееше пред Rob Halford и бойната дружина, която типично по Джудас-ки не остави и за минутка почивка за въздух публиката, а бисовете се редяха един сред друг чак до 1.30 през нощта.
В музикално отношение чуждият фестивален опит няма нищо общо. През 1998 г. на OzzFest в Будапеща подборът на бандите бе просто уникално изпълнен - Coal Chamber, Neurosis, Halloween, Pantera, Black Sabbath... Истинска метъл градация, без компромиси! Истински бутик на метъла!
Фестивалните сноби
За колоритната личност на метъл фена може много да се говори, особено когато става дума за фестивал. В повечето случаи фенът е наистина фен. Подготвил се е предварително, подгрява дни наред в буквалния и преносния смисъл и когато дойде заветният ден, е готов да се раздаде максимално. И го прави.
Лично аз съм усещала как сърцето ми ще спре от силна емоция, виждайки групата на живота ми. През 1999 г. Mеtallica в Пловдив ме накараха да се разплача по време на изпълнението на "One". Роб Халфорд накара сърцето ми да бие със скоростта на "Electric eye", а с испански фенове до мен куфяхме и пяхме наравно всички песни от сетлистата.
Но има и друг вид фенове. Те са отишли просто да наблюдават и впоследствие да качат снимки на стената във Facebook. Нека покажем на света, че и ний сме били там. Нека лайк-ват приятелите ни. Този тип фенове може дори никога да не са чували за изпълнителя или пък знаят само едно-две негови по-полуярни парчета, но иначе да наричат себе си фенове.
Един от любимите ми случаи е свързан с познати, които отиват на концерт и се чудят до края защо тази подгряваща група свири толкова дълго време. Всъщност се оказало, че това е самата група, ама кой да знае. "Абе, това тия са? Е, откъде да знам..."
Също така е интересно да чуеш по време на фестивал реплики от типа на "Тия ще ги слушаме ли?" "Ми не, дай да пием бира отвън"...
Истинският фен обикновено е пестил месеци наред, за да отиде на този фестивал и иска да чуе всяка група, да попие всяка емоция. А вие си стойте да попиете бира.
На концерта на Шинейд О'Конър пък много "фенове" напуснаха концерта, видимо разочаровани. Ами така е, мили мои, стилът й не е приповдигнат и тука няма куфеене, а това, че не сте запознати с творчеството й, задава въпроса какво търсите на този концерт или поне така и така сте дошли, слушайте и се запознайте с нея. Къде ти, навън е по-весело!
Към феновете тип „сноби" спадат и тези, които са закупили билет за фестивал на трибуни и твърдо държат никой да не стои изправен пред тях, за да могат те спокойно на наблюдават случващото се и евентуално да тактуват с крак. Съвсем скоро на един фестивал, докато „загрявах" с подгряващата банда, бях леко потупана по гърба и ми бе казано: „Ама моля ви се, седнете си на мястото, ние сме дошли да гледаме концерт, а не гърба ви!".
Пълен потрес, но не попаднаха на правилния човек. Казах им, че ако искат да ходят на театър, са объркали мястото. Наложи се да си сменим местата с мой приятел, за да не става „цирк по време на фестивал".
Друг тип фенове са феновете "пиячи", които имат за себе си високото мнение, че носят на количества алкохол и преди фестивал наливат в организмите си толкова много, че докато дойде време за концерта, те са толкова пияни, че едва ходят, камо ли да се изкефят.
Един дори припадна в краката ми точно преди изпълнението на Manowar на Sonisphere Festival м.г., та се наложи да бъде изнесен - освен че припадна, оповръща всичко около себе си.
Организацията
В последните години българите се понаучиха как да се справят с тълпите без излишни драми. Гривните за "front stage" са идентификационен маркер, който макар и не винаги забелязван от КПП-тата, все пак служи за ориентир. Местата за провеждане на фестивалите обаче по цял свят се правят на огромни площи извън населените места.
Тук имаше лек опит да случат подобно нещо с Хиподрума в Банкя, но не видя бял свят. Сцените обикновено са поне две-три, фестивалите продължават по повече от един ден, има паркоместа, къмпинги, медицински екипи и т.н.
Това, разбира се, се спазва в чужбина, където мащабите на фестивалите нямат нищо общо с родните. Цените на билетите обикновено варират в замисимост от броя дни, които ще бъдат посетени и в зависимост от сектора.
В това отношение може да се каже, че фестивалните концерти у нас са в пъти по-евтини от тези в чужбина и в това отношение сме изключително привилегировани. Съответно и качеството, което получаваме, е доста по-ниско сравнено с това на запад.
Фестивалната култура - бутик или конфекция?
Настина е необходим отговор на този въпрос с оглед качеството, което ни се предлага по време на фестивалите. Но нещата са взаимообвързани и бутиковата музика предполага бутикови фенове и съответно бутикова организация.
А какво получваме у нас? Малко бутик, много конфекция... Sad but true, както е казал поетът. Има още много какво да попием от западния опит. Важното е, че стъпка по стъпка се вървим напред. Но колко време ще отнеме?
То хуйбаво развиваш тука едни писани, но поне да си ходил на всичките фестивали, че да сравниш. А то кво стана, ти на най-хубавия фестивал не си ходил - в Каварна. Там, където групите свирят с истинско удоволствие и до откат. Тез намазани фестивалчета Соник сфера и после туй другото в Разлог ги видяхме, че не стават....
Коментар 2: Хубаво е човек да знае за какво иде реч, преди да си дава мнението Хареса ми написаното, много точно е. Имам приятели, които не дойдоха на Голямата четворка, защото "били гледали Металика преди". И на мен ми е писнало от разни "линейки", които непрекъснато се разнасят с някакви бири или сандвичи, докато останалите слушат музиката и се кефят.
Всеки има право да се забавлява по начин, който намира за най-подходящ. Стига да не пречи на останалите - всичко е наред. Ако на вас не ви харесва, то тогава вие сте снобите.
описванитеот авторката фестове не са моята бира и затова не ходя на тях. в този смисъл коментарът й е абсолютно точен. На Елевейшън например беше пълно с добре облечени чичковци, които мрънкаха кви били тия групи... Той тоя фест в Разлог май се случи благодарение на фестивалните сноби, които въобще не знаеха за какво става дума, но пък имаха кинти за уиски, ром и други
Маруся, извинявай, но какво отношение има забележката ти към основната тема на статията???? Става въпрос за феновете и поведението им, а не за някаква излишна фактология. Освен това миналата година двата фестивала бяха слети, какво толкова! Кажи нещо по темата, като имаш толкова богати впечатления, не се хващай за буквата.
ужас
pier къде ги видя тези добре облечени чичковци А лелички нямаше ли Много добре си беше фестивала
Доста алабала статия. Такива били истинските фенове (сиреч като авторката), онея с парите били лоши ... любимите й групи се представили, нелюбимите говорили за топките си ... но както и да е, убий време четиво. Моментът обаче, който вече истински ме издразни и говори за лоша фестивална култура и силна фестивална небрежност, беше поредното безумно сравнение на 'ний' и 'на запад'. 'На запад' правят фестивали от десетки години, много ясно че ще ги правят по-добре от нас. Хайде да уважаваме малко труда и усилията които се полагат за да започват да се случват и при нас нещата, и да прощаваме като не се успява от първия път.
"Малко са фестивалите като Sofia Rocks, където на една сцена излизат титани на метъла като Slayer, Megadeath, Anthrax и Metallica" ама ти сигурна ли си въобще къде гледа тези групи и игледалиги въобще? щото за разлика от теб, всички останали ги гледахме на Sonisphere. Иначе явно си фен
@PICHAkomentator Миналата година Сонисфиър и София Рокс бяха в едно (май не си гледал внимателно) така се казваше фестивала - Sonisphere Sofia Rocks. Случая с припадналия преди Manowar и аз го помня . Не мога да ги разбера тези "фенове" - отиваш да се изкефиш или отиваш да се насвяткаш като прасе и после дори не помниш къде си бил Лично аз миналата година на Сонисфиър (ден 2-ри) изпих 2 бири, като втората ми беше подарена от едно момче до мен (имало все още добри хора) )))) след това ни пометоха Рамщайн и никой не се сети за бири
В началото на статията си мислех, че ще бъде едно позитивно отразяване на отминалите концерти и фестивали, чудно щеше да влезе с кафето. Към края вече почти се бях отказала да чета. Защо трябва винаги да се стига до лепене на етикети и съдене на чуждите постъпки? Както ти (авторката) искаш да стоиш права на трибуни, така примерно някои хора не искат да гледат дадена група (защото подборът не винаги е като в Каварна) и са в пълното си право да излязат за по бира, без да бъдат заклеймени като "неистински фенове". Освен това "Истинският фен обикновено е пестил месеци наред, за да отиде на този фестивал"?!? От кога това дали имам пари или не ме прави истински фен? А да пишеш статия за фестивалите без да отбележиш Каварна е леко безумие. Марусиа, какво значи "Каварна е на майната си", нали ти няколко реда по-нагоре си написала за тръпката да пропътуваш километри, за да видиш любимата си банда? Или то се брои само като пътуваме в чужбина? Освен това Katatonia, Paradise Lost, Sonata, Moonspell, Opeth, Arch Enemy, а и останалите банди от феста, ще ме прощаваш, не можеш да наречеш измислени и непознати. Реакцията на публиката най-вече на Sonata, Opeth и Arch Enemy го доказа.
Това е една от най-разпокъсаните като мисъл и същевременно една от най-безсмислените статии, които съм чел тук. Откога webcafe започнаха да пускат статии на седмокласници, които са чули 3 банди през целия си живот? Не сте намерили правилния човек да ни говори за фестивали...
И аз имах други очаквания към статията. zbl, мисля, че Маруся говореше с ирония за всичко това, което посочи. (: Каварна 2011 ми бе първият фестивал на който отидох за два дена. Отидох основно за две групи - Кататония и Тиамат. Първата ми е една от любимите, а втората просто изключително добре ми влиза. Срамота е, че не бях слушал повече от баш хедлайнерите - Перъдайс, Муунспел, Опет, но знаех, че ще ми харесат, така че бяха изключителен бонус към "моите" групи. По време на Соната излязохме да... ядем понички и снимаме луната, но съжалихме най-вече защото докато аз се правя на фотограф, моите познати пиеха бири с Кататония, ноо това е отделен въпрос. Соната не бяха чак толкова лоши, колкото ние /както и по мое наблюдение повечето фенове на останалите групи от феста/ очаквахме. Обратното - феновете на Соната като че ли не бяха много в час с останалите групи. :Д Нищо ненормално всъщност. Важото е, че видях една любима група и се изкефих на всичко друго, което чух /без Dreamshade, които просто ме разсмяха/. Малко се отнесох. Идеята ми беше, че всичките тия стереотипни изказвания малко са ми писнали. Както и разговорите "ох ЛЕЛЕ тия КОЛКО са зле". Защо авторката не напише какво е *почувствала* от последния фестивал, а това че всякакви хора ходят - голяма работа. В Каварна преди Кататония един пич около 30-те зад мен ме пита кои ще свирят сега. Нямаше си представа от модерен рок и метъл, беше старо хеви, но бе там за фестивалния дух. Нямах нищо против да му разкажа за Кататония. На следващия ден се засякохме отново и си поговорихме за концерта - беше се изкефил както на тях, така и на другите групи. Така че за какво да злобеем в тая жега, като можем да излезем на по бира и да споделим положителните емоции от тези фестивали?
Ооооо, да, на Каварна беше истинско размазване! Пях с Едлунд, немях пред Акерфелд, претрепах се в погото, с една дума супер. Радвам се, че в сайта има хора, с които сме се разминавали по терена, а може дори и да сме били в съседни палатки Но съм разочарован от 'никаквото' внимание от страна на уебкафе - уж пишете за ъндърграунд, малко по-различно и алтернативно изкуство, а за феста няма нищичко споменато. Отварям тази статия и ... пак нищо. А уж се опитва да прави дисекция на музикалната култура у нас. Нищо де, вярно си е далечко Каварна, трябва да си наистина фен. Но поради горното съображение, поне можех спокойно да се добера близо до сцената, така че споменатите сезонни фенове не ми липсваха. А с другите ще се видим на Аморфис \m/