Преди време една седмокласничка ми написа: "От много работа се става гърбав, а не богат". Твърде необичайно послание от ученик към учител. Наскоро си го припомних.
Дъщерята на моя приятелка имала трудности с математиката. Решаваме няколко задачи, тя внимава и разбира бързо. "Добре," питам аз, "ти как учиш по математика? Решаваш ли задачите след урока?" И тя, и майка и, ме гледат с широко отворени очи. Как така да решава задачи сама? "Но това е начинът да се научиш", казвам. Мисля, че се обидиха.
Друг пример, в престижна математическа гимназия. Колко от учениците са решили задачите в сборника, за да се подготвят за класно? Средно един ученик на клас от 25, т.е. 4%. На какво разчитат останалите? Някои - на способността си да решат задачите в момента, други казват - на късмет, а трети, разбира се, ще препишат.
Елементарен пример, но много показателен. Колко от родителите вярват, че трудолюбието обогатява? Че необходимата предпоставка за успех е трудът, а не късметът, изключителните ни таланти или нещо друго? Съмнявам се, че ще са повече от 4%. Това отношение виждаме и у децата си.
Цената на високите цели
И в същото време е така популярно да се поставят високи цели. Повечето абитуренти ще кандидатстват в престижни университети. Някои от тези кандидатстуденти не знаят Питагоровата теорема, но това не ги притеснява. Всяко споменаване, че е необходим труд, подготовка, интелектуално усилие, се възприема от тях и родителите им като проява на лош тон. Трудът не е популярен напоследък.
Още по-лошо е, че голяма част от математически неграмотните ученици наистина ще станат студенти, някои дори в технически специалности. Ще си вземат изпитите, без да знаят нищо. Сякаш и образователната ни система се е наговорила да поддържа тяхната заблуда.
Това обаче е криворазбрана толерантност. Толерантност към арогантността, мързела и бездуховността. Тя е в пълно противоречие с образователните цели.
Образователните цели
Изначалните цели на образованието не са икономически, нито социални. Не изпращаме децата си на училище, за да повишим качеството на човешкия капитал на страната. Това е следствие, а не образователна цел, колкото и често да се споменава в документите на Европейския съюз. По своята същност целите на образованието са духовни.
А създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия. Не можем да се заблуждаваме, че ще имаме общество от образовани хора, като просто "смъкнем летвата". Като излъжем децата, че са тъй способни и талантливи, че няма нужда да се трудят здраво, за да постигнат целите си. Като им показваме само приятната страна на нещата и представяме обучението като игра или вид развлечение.
Не е приятно, но се налага да кажем, че ученето е усилие и отговорност. Библейският съвет към младите хора е да търсят знанието "като сребро, като скрити съкровища". Това означава - с пълно усърдие. С ежедневен труд.
Много по-приятно ни е да чуем колко талантливи са нашите деца. Питаха ме наскоро: как откривате талантливите деца. Лесно е - когато едно дете усърдно работи в дадена област, и то без външен натиск. Вътрешната мотивация да се труди свидетелства най-сигурно за неговия талант.
Така че не вярвам в мита за талантливото и любознателно, но мързеливо дете.
Постижимите цели
Учителите с опит споделят едно твърде любопитно наблюдение: че процентът на любознателните ученици във всеки випуск е относително постоянен. Реалистични ли са тогава все по-високите цели, които се поставят пред образованието?
Какво да кажем за някои от стандартите на МОМН по математика - "ученикът разбира смисъла, формулира хипотези, умее да интерпретира, прави качествена и количествена оценка..." Наивно е да се смята, че тези цели могат да се постигнат в широк мащаб. Те могат да се разглеждат само като обща визия, насока в обучението по математика.
Време е да се формулират конкретни, постижими образователни стандарти. И да се напишат чаканите вече 20 години стандарти за оценяване. Защото именно обективното оценяване е горчивото хапче, от което има нужда нашето образование.
Малко е кофти учителка да напише ''високи надежди'', вместо ''големи надежди''.
Аз понеже изобщо не мога да коментирам темата, но мога да споделя личен опит. Някога, някога, толкова някога, колкото може да е , когато учех в математическа гимназия наистина така се правеше - решаваха се задачите до една и резултата беше - 6 на кандидатстудентски изпит. Ама не за мен ми е мисълта , а за моите деца. Докато завършиха средното си образование, аз не усетих интерес към науките. Мисля, че не малка "заслуга" имат някои учители, които вместо да натоварват с по-сложна материя тези с по-сериозен потенциал, ги натискат на долу, принуждавайки ги да обясняват на по-изоставащите и приравнявайки ги към някакво удобно средно ниво. Мотивацията им за учене дойде чак през студентските години, някъде около втори курс. Както повелява традицията, след първи курс, "задължителната" бригада в САЩ изигра ролята на катарзис , малко по-сериозна закалка от казарма. Явно изкарването на пари, но не и като си последния в йерархията, е сериозна мотивация.Там в истинсите условия явно става ясно, че няма как да си някой, без много, ама много учене. И после вече резултатите са неоспорими.
90% от децата в България са откровено тъпи, много мързеливи и с тотално промити глави от американски телевизии, реклами и чалга. Успокоителното е, че в Европа процента не е много по-малък така че спокойно - тарикати, проститутки, наркомани и бензинаджии ще има в изобилие в следващите десетилетия. Айде честито Ви пенсиониране
Споко, кораба потъва по график, вода ще има за всички. Виж за пенсия - това е друг въпрос. При тази повсеместна неадекватност и невежество и липса на каквато и да било квалификаци, след 20-30 години няма да има кой да изкарва нашите пенсии, та тогава вече ще му мислим.
До Борачо Преди да наречем децата с определени епитети, дай да се разберем, че РОДИТЕЛИТЕ ИМ са такива. Децата са проекция на генетичен материал, семейно възпитание, училищно образование и обществени реалности.
1kakao | 19.03.201210:36 Малко е кофти учителка да напише ''високи надежди'', вместо ''големи надежди''. Еее, все пак е учителка по математика, не по български език! Обаче, иначе е много права!!
Нов интернет портал – WAZZUB e търсачка подобна на Google, но е решила (за първи път!)да дели 50% от приходите си с регистрираните потребители.Регистрирайте се и с поканата към близки и приятели започвате да печелете от8-ми април 2012! Всеки нов приятел, който ще поканите с персоналния си линк, било чрез коментар във форум, e-mail , Skype или разговор, и се регистрира чрез него, увеличава факторът, по който ще се изплащат парите ви! Успех! Прилича на пирамида, но не е, защото след 08.04.2012 се спира регистрацията на нови членове!! Вашата покана е тук: http://signup.wazzub.info/?lrRef=0228e7e6
Статията и някои от реакциите повдигат още по-интересна тема - защо се приема априори, че оценката и критериите имат съответен абсолютен обратен ефект. Чудя се защо приемате това за факт, който дори няма нужда от обсъждане? Всички, които разсъждавате така, бих иска да ви попитам - нима вярвате в любов насила? В случая става реч за любов към науката, но принципа е все същия - вяра в дресирането. Добре, ако вас ви мързи да потърсите друг подход, защо по дяволите си мислите че другите не трябва да ги мързи да реагират? Желанието за знание и труд е много по-сложен феномен от подражание и гонене на статус или игра на морков и тояга. С моркова и тоягата можете да дресирате и котка, но няма да я накарате да научи Питагоровата теорема и още по-малко да я открие сама. Не очаквайте от Хомо сапиенса (дето според министъра на бахура и културата бил създал човека) да е нещо повече от животно, ако вие можете да измислите само животински методи за образованието му. Аз това казвам, човек, който е бягал от училище, за да учи.
Личното ми мнение, е че в момента изгубихме вечните стойности. Това обезсмисля и честността и образованието. В миналото математиците са били и теолози и хора с дух, които не са се бояли да конфронтират догмите на времето си. В наши дни кой може да даде пример на човек забогатял с честен труд? Затова пък 100% от звездите налагани от медиите са "пепеляшки" или изтупани и излъскани мутри/ченгета и това не е само у нас. Болшинството от хората изгубиха страха от Господа това съсипва и потомството им. Господ да ни е на помощ, ако не се обърнем!
Абсурдно прозвуча мнението на учителя, който сведе математиката до аритметика. А това е науката, която учи на правила и ,която развива логическото мислене. Уважаващият, харесващият, знаещият математика е и дисциплиниран гражданин. Сигурна съм, че незачитащите правилата и законите, са не разбиращи математика.В случая, въобще нямам предвид умението да жонглираш с бакалски сметки.
@ MacAllister – убийствен коментар, поне така, както го разбирам. Въпросът: „Добре, ако вас ви мързи да потърсите друг подход, защо, по дяволите, си мислите, че другите не трябва да ги мързи да реагират?” има много и различни отговори. Понякога не е въпрос и на мързел, от страна на преподаващия /дали е родител, учител или друг, е без значение/, а на обективни дадености, на невъзможността да се надскочи системата. Относно участието на учителите - процес, който се осъществява сред 20-25-30 ученика, с различни базисни знания, бит и култура, в рамките на 40 минути, които прекъсват от удара на звънеца, рядко предполага провокация, даже такава на съвсем първично ниво. Разбира се, има изключения. Нашата система на обучение /поне до завършване на 12-ти клас/ някак не предлага възможност както за изграждане на теза, така и за съпоставяне, така и изобщо възможността за съмнение, за анализ на събитие, факт, при който е възможно да достигнеш до друга, нова теза, която да противоречи на всичко установено – да не говорим пък да се усъмниш в авторитет, независимо в коя област. Независимо, че задължителното дресиране в посока „преподавам материал”; „той се зазубря” /в по-ранната детска възраст зубренето е масово, малко по-късно настъпва и оправданият, според мен, бунт срещу зазубрянето и уравниловката/; „упражнява се вкъщи”; „изпитваме се после” не създава мислещи хора, със способност да анализират, от не знам точно колко години се повтаря един и същи рефрен – учениците не се трудят /вместо не са провокирани да търсят/, тъпи са /вместо липсва им интерес/, родителите им се правят на глухи и неразбиращи, защитават отроците си и т.н. Най-странното е, че въпреки липсата на какъвто и да е положителен резултат от процеса на ученето, особено в последните години, като следствие продължаваме да настояваме за промяна в системата, но чрез старите механизми на поведение и преподаване. И тук отговорността не носят само учителите. Вината е и наша, обществена, сякаш невъзможно е този процес да спре да се капсулира. Поне така мисля аз. По статията - мисля, че високите цели всъщност нямат цена, нямат обаче и оценка. Безценни са.
>Ако на банкерите им взема калкулаторите те са до там!!! Сори, ама просто не си прав. Естествено, за възрастни няма IMO, но погледни къде работят спечелилите първите 3 места на това: http://momath.org/home/masters/
Задачите в математиката са най-старият известен способ за обучение, но не и единственият. Интерсено е че са запазени клинописни плочки с домашна работа по математика , в които се съдържа решение на математическа задача. Това е един вид практика и би трябвало да затвърди разбирането на теорията. Проблема според мен е липсата на разбиране на теорията и то липса на такова разбиране у самите учители по математика. Няма как един неграмотен учител да произведе високо образовани ученици, защото едва ли ще успее да ги научи на нещо повече отколкото той самият знае. Механичното решаване на задачи няма да помогне. Минал съм лично през 6 годишен курс на обучение в МГ. Доста време след като завърших си дръпнах от нета лекции на изключително кадърни преподаватели. Мога да споделя, че бяха откровение за мен, откровение по математика. Бях сляп, но прогледнах - така се чувствах тогава, също и гневен за измамата, която ми бе пробутана за обучение по математика.
Мнението на Н.Събева казва много неща,но те са в страни от истината.Тя забравя,че българската "демокрация",под натиска на Тренчев/USA/,ЗАКРИ НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ,макар,че то далеч предхождаше социализма. Стъпкването на идеята за свободен и умен народ по пътя на неговото просвещение не беше случайно.Като национална мечта на възродените "гяури",просвещението започна да пречи на капитализма.Защото умните и образовани работници по-трудно се лъжат.Това е СТРАШНАТА истина!
Сега по-сериозно ;) виждам, че всички ни дере нещо на тая тема и това е добре. Няма да е добре, ако някак си позволим на едни или други да наложат едно единствено според тях "модерно" и вероятно "доказано" решение. Става ли реч за мислене и изобретателност - рецепти няма, много от решаващите за цивилизацията ни поврати в технологията и науката са дошли на раменете на личния бунт на някой светъл ум. Такава е същността на познанието от самото му "начало", но и ние трябва да си дадем сметка, че пренебрегваме очевидни факти и неприятни истини за себе си ... ако искаме да подобрим нещо, ако не можем да живеем в уютен блис. Всички знаем много добре, че в определена възраст децата реагират наопаки - обратна психология, като се замислим, знаем, че не е и толкова еднозначно, а е някаква комбинация от следване на авторитети и опити за създаване на свой, дори и това да се изразява в превклюване между привързаности, моди, мании и прочие. Знаем, но правим ли нещо, за да действаме интелигентно и да използваме това в полза на младите? Знаем, че средата е от огромно значение и говорим за средата създавана най-вече от съучениците и другите приятели, партньори и прочие. Тази среда не е самостойна, разбира се, тя зависи и от "възрастните" и от учителите и от училището, от програмата и от ритъма, в който е поставена да вибрира. Понякога отделен учител, авторитет или просто епизодичен контакт може да повлияе положиелно или отрицателно на цели групи създали си собствена микрокултура ... какво правим, за да разберем това по-добре и да го използваме? Знаем, че всичко, което стига до децата ни им влияе. Телевизията им дава шаблони, на които подражават заедно или такива, на които се присмиват заедно ... така или иначе е "заедно" и знаем много добре, че уж простото внушение на телевизора се филтрира през неформалните микрокултури на децата и често (твърде често) предопределя нагласите на мнозина от тях за цял живот, амблок. Правим ли нещо, за да разберем как работи това и не само да го разберем, но и да го доведем до съзнанието на всеки, който е поел отговорност да създава нови сапиенси? (думата днеска ми е болна тема - Рашидов е виновен!) Списъкът е доста голям и основното, което един поглед към него ни подсказва е, че не се отнасяме с необходимата сериозност към образованието, възпитанието и индоктринирането на младите. Напротив, ние съвсем първобитно се радваме на малки успехи, на някакви цифри в бележници или на това, че някой следва нашите стъпки. Знаен, че света се мени, но някак си забравяме, че това, което днес дава добро препитание, утре може да е срам и безотговорно и често дори несъзнателно индоктринираме децата си да харесват повърхностно, да делят живота си на работа и живот и така да гледат и на знанието като на нещо, което евентуално е нужно само, за да си осигурят другото, а знаем, че битието определя съзнанието, колкото и неприятен да е факта, че това го говореха и комунистите. Закарахме човек на Луната, но не съумяхме да погледнем смело към себе си. Знаем, че математиката е не просто смятане, дори не просто средство или правила, както някой каза, а философия и преустройство на ума, което ти дава възможност да "усещаш" условията и системата не като единствени неща, а като средства за адекватно и логично поставяне на проблеми в адекватни условия - т.е. не да гледаш на света като на условие, а да гледаш на разсъждаването и възприятието като на жонглиране с условия и въображение , но комбинирани с адекватност и разбиране на смислеността на всяка теза и извод (трудно ми е да намирам думи - тези, които се ползват, се възприемат често непълно и дори откровено неправилно от тия, които не са потъвали в материята - затова ги избягвам). Аз израстнах в такава среда (късмет) и много от старите ми приятели са такива и от първа ръка мога да кажа, че няма друго освен философията на математиката, което да може да те направи свободен човек. Без това дори не осъзнаваш до какава степен не контролираш дори дефиницията на собственото си "аз".