Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да прегориш от стрес в една от най-щастливите държави на света

"Шведският проблем" - много хора приключват работа в 17 ч., но просто не знаят как да се изключват през свободното си време. Налице е силен обществен натиск спрямо младите хора да "са постоянно заети и да изглеждат перфектно", и тази тенденция се увеличава през последните години. Снимка: iStock
"Шведският проблем" - много хора приключват работа в 17 ч., но просто не знаят как да се изключват през свободното си време. Налице е силен обществен натиск спрямо младите хора да "са постоянно заети и да изглеждат перфектно", и тази тенденция се увеличава през последните години.

Ако вярвате на стереотипа за работната среда в Швеция, вероятно си представяте перфектно подредените офиси, безбройните почивки за кафе и сладки, и ранното приключване на работа в петък преди отпътуването към тиха хижа в планината за уикенда.

Не всички работници могат да си позволят подобни удобства, макар че статистиката потвърждава, че по-малко от 1% от шведите работят повече от 50 часа на седмица, а служителите имат гарантирана отпуска от пет седмици на година.

Гъвкавото работно време е характерна черта за шведската култура, а щедрото майчинство и помощта за отглеждане на деца правят страната едно от най-добрите места за живеене и труд. Неслучайно Швеция често влиза в Топ 10 на държавите с "най-щастливо" население в света според класациите на ООН.

Въпреки това броят на хората, диагностицирани с болестни състояния заради хроничен стрес (включително т.нар. клиничен бърнаут) се увеличава бързо през последните години. Тази категория от здравословни проблеми е била най-честата причина за напускането на работа през 2018 г. в Швеция, съобщава местната агенция за социално осигуряване.

Нивото на "прегаряне" се увеличава драматично сред младите работници. 144% е ръстът на диагностицирането при хора на възраст между 25 и 29 г. само за последните 6 години. Жените излизат в болнични заради изтощение по-често отколкото мъжете.

Клиничният бърнаут е признат като легитимно заболяване в Швеция през 2003 г. Местните медици подчертават, че това състояние се характеризира с много по-сериозни здравословни проблеми от обичайното усещане за работно претоварване.

Макар че симптомите на бърнаут са различни при отделните пациенти, обикновено включват продължителен период на хроничен стрес, остра преумора, паника, проблеми с концентрацията и други когнитивни разстройства. Ако човек веднъж развие това състояние, му е необходим много дълъг период за възстановяване.

Шведски проблем?

Международните сравнения в това отношение са трудни, доколкото няма единна дефиниция за "бърнаут", а и не всички държави признават заболяването. Високият брой на пациентите в Швеция се обяснява донякъде с това, че въвеждането на диагнозата е помогнало за разчупването на тема-табу, като е дала възможност на много работници да поставят проблемите си пред работодателите.

Щедрата система за социално осигуряване също играе своята роля. Хората, които са диагностицирани с преумора, обикновено получават около 80% от заплатата си всеки ден. Държавата плаща, за да не се налага засегнатият човек да страда финансово, докато боледува. При това - разполага с много добра база данни за броя и причините за болничните.

Но има и алтернативно обяснение. Пиа Уеб, която работи като кариерен съветник, го нарича "шведският проблем" - много хора приключват работа в 17 ч., но просто не знаят как да се изключват през свободното си време. Налице е силен обществен натиск спрямо младите хора да "са постоянно заети и да изглеждат перфектно", и тази тенденция се увеличава през последните години.

Според изследване на Евробарометър, шведите прекарват повече време във физически тренировки в сравнение с всички останали европейски народи, с изключение на финландците. Данните показват, че шведите тренират по пет или повече пъти на седмица. Колкото и високи да са ползите от добрата спортна форма, мечтата за постигане на идеалното тяло или въвличането в постоянен състезателен режим с все по-трудни предизвикателства може се превърне в опасна тенденция.

Натискът за непрекъсната серия от лични "постижения" в свободното време е един от факторите, които допринасят за преумората.

Дали това е специфичен шведски маниер или по-скоро е типично състояния за повечето западни общества, е спорен въпрос. Но във всички случаи, ако човек не разполага с достатъчно време за спокойствие и цялостно разпускане, става все по-предразположен към прегряване. С други думи, бърнаутът не е причинен единствено от дългото работно време.

Човешкият мозък не прави разлика между трудовата заетост и претоварването в извънработно време - например, планирането на прекалено много активности в почивните дни, недоспиването заради занимания в социалните мрежи или инвестирането на физически и психически сили в състезателно хоби.

За тялото няма значение дали изтощението се дължи на трудов договор или не. Повечето хора, които се сблъскват с блокадата на преумората, са свръхамбициозни, желаят да успеят и да покажат колко са добри на целия свят във всичко, с което се заемат. Затова жертват собствените си сили и издръжливост.

Индивидуален срив или колективен проблем?

Някои експерти смятат, че структурата на шведското общество също допринася за натрупването на тежест върху психичното здраве на младите хора.

Културната норма в Швеция предполага, че всеки човек трябва да постигне независимост от чуждата помощ на ранна възраст. Някои от младежите не успяват да се справят сами или прикриват проблемите си, които постепенно излизат извън собствения им контрол.

Обществата със семейно-ориентирана култура са по-склонни да подпомагат младите хора в опита им да стъпят на краката си.

Сложният състав на причините за бърнаут понякога създава вторични затруднения при лечението на пациентите.

Понякога човек дори е склонен да изпитва известна "гордост" от това, че се е преработил до болест.

Но много от хората, които стигат до това състояние, отказват да приемат, че са допринесли сами за него заради нежеланието да разрешат личностни проблеми като перфекционизъм, ниско самочувствие или страх от разочарование. Постоянната заетост във всеки час на денонощието е един от начините за отлагане на истинското решение на проблемите.

Извънредно дългото работно време и натискът от страна на работодателите може да изтощи психиката много бързо, но ако служителят се сблъсква с личностни проблеми, няма как да се справя с работните си задължения на най-добро ниво.

Всеки може да прегори, подчертават експертите. Преумората не е свързана с работното време, а с нивото на контрол и с ресурсите, с които човек разполага на работа. Разрешаването на този проблем изисква комплексен подход - от стила на лидерство до цялостната работна среда.

Най-доброто лечение е превеницята, както казват лекарите, но все пак шведската здравна система предлага достатъчно голям набор от държавно-финансирани форми на подкрепа за хората, страдащи от изтощение.

В това число влизат и групови курсове за справяне със стреса. Една от идеите на тези упражнения е да помогнат на човека да се отърве от чувството си на срам, като види, че бърнаутът може да сполети и други напълно почтени, отдадени на професията си, интересни личности.

Понякога всичко, от което човек се нуждае, е да отдели време за пълно откъсване от житейските и професионални грижи. Изключването от всекидневната "въртележка" може да даде нужната перспектива за промяна - дори тя да е радикална като смяна на работата или захващане със съвсем различна специалност.

Най-четените