Малко от сюрреалистичните изживявания могат да се сравнят със седенето на една от дузините барокови пейки в украсена с орнаменти гостна в двореца на шейхиня Фатима Бинт Мубарак в Абу Даби, разговаряйки с три жени с научни степени, обвити в черни абаи, същевременно пиейки горещ чай и хапвайки сладки.
"Мисля, че американките не изпитват такова удоволствие от това да бъдат жени, каквото усещаме ние", казва една от тях с искреност, която обикновено е свързана с поднасянето на неприятни новини на кръвни роднини.
Малко по-късно тя пояснява, че американките в търсенето си на равенство с мъжете са се отказали от някои от уникално женските си качества и съпътстващите ги удоволствия.
Диалогът се развива на вечеря в чест на тогавашната първа дама на САЩ Лора Буш, организирана от шейхиня Фатима, вдовица на основателя на Обединените Арабски Емирства; това е първата спирка от обиколка из четири страни на Лора Буш за стартиране на партньорство в борбата с рака на гърдата.
От ОАЕ тогавашната първа дама продължава към Кувейт, където също се среща със смели жени, които година след получаването на правото си да гласуват са се кандидатирали за обществени постове. Нито една от тях не печели, но все пак те държат да се кандидатират.
Борбата за повърхностни, банални каузи прави феминизма безсмислен
Пътешествието в такъв свят е вдъхновяващо и променящо възприятията за живота - особено за авторката на книгата "Спасете мъжете" и журналистка от Newsweek Катлийн Паркър. Там тя отново започва да разбира смисъла на феминизма - след изживени десетилетия с усещането, че женското движение се е отклонило от същинската си насока.
По нейни думи, когато американската Национална организация на жените започна да се бори за гарантиран процент жени-членове на голф-клубове, "прецених, че е време да си преподредя рафтовете с компактдискове. Вече нямаше за какво да се боря."
Една от по-провокационните тези в книгата на Паркър е, че мъжете трябва да бъдат защитавани, доколкото твърде често равенството се е превърнало в игра с нулева сума, в която успехът на момичетата е означавал некоректно отношение към момчетата.
И тя - подобно на учените дами в Абу Даби - също смята, че жените в западния свят са платили доста скъпо за привилегията да имат право на мнение за насоката на развитие на живота им. Дали просто те не са се провалили в това да се наслаждават на женската си същност?
В опитите си да си намери място в ръководения от мъжете свят, нежната половина на човечеството е платила доста повече, отколкото е трябвало - във вреда на собственото й психично здраве и на семейството.
Потисканите жени в Арабския свят са образец за подражание
Жените от Близкия Изток - погледнати през слоевете тъкан, упражняващи трудно придобитото си право на глас, демонстриращи чудеса на смелост, за да се борят за каузи, в които вярват искрено - могат да пробудят задрямалата съвест на феминистките по цял свят. Може би просто нещата опират до принципи и битки, които реално да си заслужава да бъдат водени. Борбата за свобода на изразяване в култури, които приемат за нещо нормално жертването на жените в полза на мъжете раздвижва отново кръвта във вените на феминизма.
Жените от Запада никога не се е налагало да се борят с талибани или теократични държави, които се отнасят към жените като към същество, по-низшо от човека; сега обаче те могат да си припомнят, че правата, които приемат за даденост, не се пораждат от само себе си.
Дамите не е нужно да се превръщат в мъже - а да овладеят своята сила
Феминизмът в САЩ и Европа в последните години е заседнал в среда, където са постигнати почти всички каузи, за които се е борил - и с течение на времето е станал глупав и банален. Поне така го приемат немалко жени, жонглиращи между кариерата и семейството, които са установили, че балансирането между двете не е благословия, а почти проклятие.
Жените не само се опитват да бъдат толкова добри, колкото са мъжете, но и да се превърнат в мъже. Те дори имат в гардероба си вратовръзки, за да доказват, че са част от "силния пол".
От жените обаче не се получават особено сполучливи образци на мъже - за което те би трябвало да бъдат благодарни, вместо да се оправдават. Според Паркър, като цяло жените не са толкова добри в някои области, но в други превъзхождат мъжете; и често именно тези "други" се оказват основа на съвременната икономика, както и на икономиката на бъдещето.
Жените балансират между два свята - и са недостатъчно уверени
В резултат на това поне в САЩ в момента жените заемат повечето работни места - и доминират в колежите и професионалните училища. Те също така са на повечето мениджърски и професионални постове - и държат около половината от работните места в счетоводството, банковия и застрахователния бизнес.
Тези социално-икономически факти не означават, че жените са постигнали абсолютно равенство с мъжете, които все още доминират на най-високите нива на бизнеса. Мъжете обаче са по-агресивни на трудовия пазар, като често например договарят условията на постъпване на първата си работа след университета (57 процента, в сравнение със само 7% от жените). Също така те са по-самоуверени - и вероятно поради това получават повечето постове във висшия мениджмънт.
Факт е, че само 3 процента от изпълнителните директори на фирмите от класацията Fortune 500 са жени. Във Великобритания вече дебатът се концентрира върху оскъдицата от жени в бордовете на директорите на големите корпорации - и дали този недостиг би трябвало да бъде преодолян чрез квоти.
Бившият британски министър на търговията Мървин Дейвис твърди, че британските компании във FTSE 100 би трябвало до 2015 г. да имат 25-процентна квота за жени в директорските си бордове. Засега основно поради възражения от реализирали се успешно дами, които се чустват покровителствани от предложението за квоти, фирмите ще бъдат оставени да преценяват сами дали доброволно да въведат новия стандарт.
В "мъжкия свят" дамите не заемат дори обществени постове
Най-очевидната липса на женско участие е същевременно и най-иронична. В най-дълго съществувалата демокрация в света - САЩ, относително малко жени заемат постове в законодателни органи. Въпреки че на настоящите избори в средата на мандата в Америка се кандидатираха повече жени отвсякога, реално по-малко от тях в момента са избрани - в сравнение със състава на предишния Конгрес. Жени са само 17 от стоте сенатори и само 75 (около 16 процента) от членовете на Камарата на представителите.
Много развиващи се страни - включително Ирак и Афганистан, могат да се похвалят с много по-голямо участие на жените в създаването на законодателството. В Казахстан досега три жени са се кандидатирали за президентските избори в страната, които ще се проведат на 3 април. В Либерия пък президентският пост се заема от жена.
Защо жените в САЩ изостават в това отношение? Може би просто те се опитват да заемат неподходящи места.
Жените отдавна се опитват да се впишат в изградения от мъже свят - и го възприемат или като негостоприемен, или като недостатъчно гъвкав за техните потребности. Те не се оказват на върха на кариерната стълбица в корпорациите, тъй като за тях дългите часове престой в офиса и честите пътувания правят невъзможна грижата за децата вкъщи.
Също така те се чувстват отчуждени от мъжкия стил на управление, който според психолозите Алис Ийгли и Линда Карли е "контролиращ", докато женският подход обръща по-голямо внимание на правата на другите.
Време е жените да открият амбицията и да поемат към смислена кауза
Объркващите фактори със сигурност не са един и два. Но просветеният Запад знае, че даването на власт в ръцете на жените прави цялото общество по-силно. Проучвания потвърждават, че фирмите с повече служители от женски пол имат и по-големи печалби. А скорошните уроци на историята показват, че потискащите жените нации са опасни. Докато жените не станат равностойни партньори в глобален мащаб, те ще са по-несигурни - и със сигурност недотам интересни.
Ако се поучим от примера на Близкия Изток, жените би трябвало по-често да се борят за обществени постове - защото могат да го правят. Защото други жени по цял свят ги наблюдават в очакване, надявайки се да видят как това се прави наистина. И защото жените от Запада са техните ролеви модели - и тяхната надежда в свят, където те са далеч от културата на Европа и САЩ.
Когато жените постигнат равенство в корпоративните бордове и законодателните органи, те няма повече да се налага да се насилват да бъдат свои "мъжки версии", а ще спомогнат за изграждането на свят, който е по-добре пригоден и за тях, и за човешките същества, които те ще създадат.
Надали оптималното решение е шведският модел, в който "кадифените татковци" биват наказвани, ако не си остават вкъщи да гледат бебето. Но някъде между абаите в Абу Даби и размахващите огнестрелно оръжие мъжкарани в Америка има силни, състрадателни, героични жени, които цивилизованият свят може да приеме за свои сродници - за свои достойни сестри. И братя.
