Повечето родители знаят поговорката "бий дупе, да не биеш дупище." Но в последните години има много спорове дали физическите наказания, от рода на напляскване или шамаросване, са приемливи дори и вкъщи. Дали пляскането е редно, или не, на практика се превърща в доста оспорван въпрос.
Много експерти препоръчват да се избягват физически наказания в опит да бъдат научени децата да не правят нежелани неща. Други твърдят, че целият шум около лекото родителско пошляпване е преувеличен.
Някои родители са решили да не бият децата си и приемат боя за нещо вредно за развитието на детето, докато други не виждат вреда от физическото дисциплиниране и, напротив, смятат, че то учи на дисциплина и уважение.
Въпреки че няма ясна дефиниция на "напляскване" в научната литература, речникът Merriam-Webster го дефинира като "нанасяне на удари, особено по задните части, с длан".
И докато доскоро това си беше съвсем в рамките на нещата, вече в някои държави подобен тип дисциплиниране може да доведе до сериозни наказания от държавата и дори попадане на родителя в затвора.
Според доклад на УНИЦЕФ от ноември 2017 г. по света близо 300 млн. деца на възраст между 2 и 4 години биват редовно "дисциплинирани" физически под някаква форма от родителите или опекуните си.
Това дисциплиниране включва напляскване, разтърсване или удряне на ръцете или друга част на тялото с някакъв предмет, казва Клаудия Капа, статистик и специалист по мониторинг в УНИЦЕФ и автор на доклада.
Като цяло простото "обясняване защо дадено поведение е нередно е най-разпространената форма на дисциплиниране в повечето държави," казва Капа.
"Това, което беше интересно за мен като учен, беше наблюдението, че родителите използват комбинация от методи, а не само един," казва тя. "Те използват и насилствени, и ненасилствени форми, и комбинация от физическо наказание и психологическа агресия," от рода на викове или крясъци.
В глобален мащаб, около 1,1 млрд. родители или опекуни приемат физическото наказание за нещо необходимо за правилното отглеждане, възпитание или обучение на деца, твърди УНИЦЕФ.
Ето как децата биват дисциплинирани по света, включително и къде напляскването е разрешено по закон и къде не. В тези държави е законът забранява децата да бъдат удряни, пляскани и т.н.
16 държави, щати и територии са приели законодателство, което изцяло забранява физическите наказания върху деца у дома, по данни на УНИЦЕФ и Глобалната инициатива за премахване на всички физически наказания върху деца.
Някои от държавите, където има такава забрана, са: Албания, Андора, Аржентина, Аруба, Австрия, Бенин, Боливия, Бразилия, България, Кабо Верде, Конго, Коста Рика, Хърватия, Кюрасо, Кипър, Дания, Естония, Фараорските острови, Финландия, Германия, Гърция, Гренландия, Хондурас, Унгария, Исландия, Ирландия, Израел, Кения, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Люксембург, Малта, Монголия, Черна гора, Холандия, Нова Зеландия, Никарагуа, Норвегия, Парагвай, Перу, островите Питкерн, Полша и Португалия.
У нас защитата на децата се регламентира от Закона за защита от домашно насилие и от Закона за закрила на детето.
В Закона за закрила на детето чл. 11 специално разглежда методите за възпитание:
Известни забрани има в държави и територии като Молдова, Румъния, Сан Марино, Словения, Южен Судан, Испания, Синт Мартен, Свалбард и Ян Майен, Швеция, Македония, Того, Тунис, Туркменистан, Украйна, Уругвай и Венецуела.
"Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие.
(2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси."
Междувременно обаче според изследване на фондация "Пулс" у нас 39% от родителите заявяват, че са удряли децата си и възприемат физическото наказание като легитимен начин за възпитанието на едно дете. Като цяло това мнение се споделя от общо 60% от родителите в България.
В САЩ физическото наказание все още остава законно във всички щати, стига да се прилага у дома, и законовите клаузи срещу насилието и тормоза не се интерпретират като забраняващи всякакви форми на физическо наказание от рода на напляскването, твърдят от Глобалната инициатива за премахване на всички физически наказания върху деца.
"В последните 10 години повече държави, и по-широка гама от държави решиха да забранят физическото наказание," коментира Капа.
"В повечето от страните с достъпни данни, децата от по-заможни семейства е също толкова вероятно да бъдат дисциплинирани чрез насилие, колкото и тези от по-бедни семейства," казва тя, като се позовава на данни на УНИЦЕФ.
"Склонни сме понякога да смятаме, че само определени категории, най-вече социално-икономически подложените на лишения домакинства, използват насилствени практики за дисциплиниране, но данните на глобално ниво не го потвърждават," дори и подобни разлики да се наблюдават в някои държави", заявява тя.
През 1979 г. Швеция става първата държава, забранила със закон физическите наказания върху деца. Към 1996 само още четири държави последват нейния пример.
"Глобалният напредък по отношение на забраната на всякакво физическо наказание върху деца набира скорост, особено в последните години. От 2006 г. обаче, когато Световният доклад по въпросите на насилието срещу деца препоръча спешна забрана, броят държави, забранили физическото наказание, се е утроил", коментира Анна Хенри, директор на Глобалната инициатива за премахване на всички физически наказания върху деца.
Тя допълва, че още 56 държави са поели ангажимент да въведат в някакъв момент пълна забрана чрез закон.
Напоследък се залага на стратегия да бъдат разубеждавани родителите по цял свят да напляскват или физически да наказват децата си, която се налага от УНИЦЕФ, Глобалната инициатива за премахване на всички физически наказания върху деца и други организации, призоваващи за повече законови регулации по този въпрос.
"Мнозинството от държавите все още не са забранили физическото наказание, и има само около 9% от децата под 5-годишна възраст, които живеят в страни, където физическите наказания у дома са напълно забранени," коментира Капа, която няма връзки с Глобалната инициатива.
С други думи, "има повече от 600 млн. Деца под 5-годишна възраст" в държави, където няма такива закони, отбелязва Капа.
Изследване в шест европейски държави констатира, че шансовете за наличие на родители, които споделят, че прилагат понякога или често физическо наказание, са 1,7 пъти по-големи в държави, където това е законно, като се вземат предвид социално-демографски фактори.
Изследването, публикувано в изданието PLOS One през 2015, включва данни от България, Германия, Литва, Холандия, Румъния и Турция. По времето на изследването само две от тези държави - Турция и Литва - не са имали законови забрани за физически наказания у дома.
"Наясно сме, че законодателството не е достатъчно, когато не е съпътствано от промени в индивидуалните нагласи и социални норми, и може дори да стане опасно, защото може да изтласка определени действия в сферата на тайната," казва Капа, която не е била ангажирана с това изследване.
Не всички експерти обаче са съгласни, че законите трябва да определят как родителите могат да наказват децата си.
Ашли Фроули, старши лектор по социология и социална политика в британския университет в Суонси, казва, че подобни закони непропорционално много засягат маргинализираните групи - от рода на работещите бедни и определени етнически малцинства - независимо от това дали случаите на физическо наказание наистина оправдават подобно следене.
"Такива неща се случиха в Канада и Австралия. В Канада, откъдето произхождам, това беше наречено "изземването от 60-те", където голям брой деца от местни племена са били отнети от домовете им заради неправилното убеждение, че жените от тези племена не са добри родители," казва Фроули, която се идентифицира като член на племето оджибуа.
"Приемам тези забрани за бой, които се налагат като повишаване на информираността на хората, като нещо крайно подозрително," коментира тя. "Има дълга история в много различни държави на пренебрежително възприемане на стила на възпитание на етническите малцинства и работническата класа."
Някои родители все пак може да предпочитат да напляскват децата си, тъй като например забелязват, че това помага за по-незабавното им подчинение; това предпочитание може да е свързано и с начина, по който те самите са били дисциплинирани, или с приетите социални норми.
Какво казва науката за напляскването
Много експерти твърдят, че напляскването е свързано с увеличен риск от негативни последици за децата - от рода на агресия, психически проблеми в зряла възраст, и дори насилие спрямо потенциални бъдещи партньори - докато малцина други предупреждават срещу подобни "прибързани" заключения.
"Цари недвусмислен консенсус сред експертите, че напляскването е вредно," казва Ендрю Гроган-Кейлър, доцент по социология в Мичиганския университет, който е извършвал проучвания на насилствените възпитателни методи и ефекта от тях върху децата. "Едно от убедителните обяснения за това е, че боят нарушава емоционалната връзка между детето и родителя или опекуна."
За да се определи как боят може да има траен ефект върху децата, Гроган-Кейлър и Елизабет Гершоф, доцент в Тексаския университет в Остин, са анализирали предишни изследвания по въпросите на възитанието чрез физическо насилие, публикувани в последните 50 години и включващи 160 927 деца.
Техният мета-анализ не открива доказателства, че напляскването води до подобрено поведение на децата, и вместо това установява, че боят се свързва с увеличен риск от 13 вредни последици.
"Независимо от методите и концепциите на изследванията, държавите и възрастовите групи, напляскването се свързва с вреден ефект върху децата, факт, подкрепен от няколко ключови методологично добре обосновани изследвания, които изолират конкретно възможността за възпитание чрез физически наказания, за да предвидят ефекта върху децата с течение на времето," пишат учените.
Техният анализ е публикуван в изданието Journal of Family Psychology през 2016 г.
Робърт Ларзелъри, професор във факултета по развитие на човека и семейни изследвания в университета в Оклахома, не е съгласен с изводите от този анализ.
"Гершоф и нейните колеги така и досега не са идентифицирали нито една алтернативна техника за дисциплиниране в собственото си изследване, която сериозно да намали поведенческите проблеми у децата," казва той.
"Отнемането на привилегии... може да бъде полезно"
В предишен мета-анализ, Ларзелъри се занимава с този въпрос, като обобщава 26 изследвания от 1957 насам, които проучват физическото наказание и други алтернативни тактики за дисциплиниране, които родителите биха могли да използват.
Той констатира, че напляскването, когато се използва само като "допълващ" метод, когато другите методи на дисциплиниране се окажат неефективни, води до или по-малко непослушание, или до по-малка агресия при децата, сравнено с 10 от 13 алтернативни начини за дисциплиниране, от рода на аргументирани обяснения или изпращане в ъгъла.
"Когато се използва последователно за подкрепяне на по-меки тактики за дисциплиниране, родителите могат да прекратят прибягването към него, защото децата се приучват да съдействат на по-меките дисциплинарни тактики," казва Ларзелъри. "Единственият тип физическо наказание, което има по-лоши последици от алтернативите, е когато то се използва твърде жестоко, от рода на използване на предмет или шамаросване през лицето, или ако е основното средство, към което прибягват родителите, за да дисциплинират децата си."
Този анализ е публикуван в изданието Clinical Child and Family Psychology Review през 2005 г.
"Мисля, че трябва да постигнем правилния баланс. Децата имат нужда от любов и позитивно родителско възпитание... но понякога се нуждаят и от ефективни негативни последици, особено когато малките деца са непослушни," казва той. "Темата е комплексна.”
Като цяло повечето педиатри твърдят, че всякаква форма на физическо наказание би трябвало да се избягва, и има не-физически начини, по които родителите да дисциплинират децата си.
Американската педиатрична академия препоръчва многобройни алтернативи, включително отнемане на играчки и привилегии, и практикуваната отдавна техника на "изпращане в ъгъла".
Академията отбелязва, че не препоръчва напляскването. Американската академия за детска и юношеска психиатрия също не подкрепя употребата на физически наказания като метод за промяна на поведението.
"Преди дори да помислят за дисциплиниране, родителите трябва да мислят за създаването на топла, емоционално подкрепяща и любяща връзка с децата си," коментира Гроган-Кейлър.
"Трябва ясно да показвате на децата си, че ги обичате, интересувате се от мнението им и желаете да ги изслушате," заявява той. "Когато дисциплинирането е необходимо, отнемането на привилегии по подходящ за развитието на детето начин - с други думи, не твърде дълго за възрастта на детето - може да бъде полезен ход."
