Ефектът на Калигула

Представителите на силния пол никога не са били смятани за модел на въздържанието и затова си има причина. От момента, в който тийнейджърското либидо започне да расте, момчетата сякаш навлизат в непрестанен емоционален (ако не и физически) приапизъм, от който никога не се отървават напълно.

Еволюционното основание мъжът да развява по-свободно знамето

Що се отнася до природата, няма нищо нередно в това. В крайна сметка, целта на всеки организъм е да оцелее и да възпроизведе гените си, а мъжете, в много по-голяма степен от жените, са изначално подготвени за това. Дори най-плодовитите майки на света рядко раждат повече от осем или девет деца през живота си.

Мъжете обаче могат да забременяват жени всеки ден, дори по няколко пъти на ден, затова и са емоционално предразположени да постъпват точно така.

Част от причината, поради която не го правят, освен непрактичността на идеята да се опитват да отгледат 200 деца, е, че не получават толкова много възможности за размножаване. Сексът изисква партньорка, а жените могат да бъдат изключително селективни в своя избор - заради времето, усилията и енергията, които трябва да вложат по време на бременността и отглеждането на детето.

Това поражда необходимостта мъжете да развият цялостна емоционална "мускулатура" - включваща себеотрицание, въздържание, отложено във времето удовлетворение - която би им помогнала да се справят с апетита си, който така или иначе  никога няма да бъде задоволен изцяло. А това, от своя страна, е крайъгълният камък на моногамията и верността.

Привилегированите хора обаче бързо усещат кога могат да си позволят всичко

Но какво се случва, когато паднат външните ограничения? Какво се случва, когато възможностите са неограничени? В някои случаи - нищо особено. Мъжете или продължават да се самоконтролират, или след кратък период на охолен разврат (като при някои рок звезди или фронтмени, които всеки път се появяват с ново гадже) най-накрая улягат в стабилна моногамия.

В някои случаи, обаче, стабилността никога не настъпва - понякога неограничените възможности просто водят до неограничен апетит. Императорите и деспотите са отличен пример за този тип поведение.

Мароканският владетел от XVIII век Мулай Исмаил е бил баща на 888 деца и е имал около 500 конкубини. Но в сравнение с Чингиз Хан, той изглежда практически фригиден. Анализ през 2003 г. на Y-хромозомата на 2123 мъже, живеещи на територията на някогашната Монголска империя,  показва, че в наши дни има приблизително 16 милиона мъже, които са далечни наследници на великия завоевател - с други думи един на всеки двеста мъже на планетата.

Но съвременните преуспели мъже като Доналд Тръмп, Бил Клинтън, Елиът Спитцър*, Джон Едуардс**, Джон Енсайн, Джон Кенеди, Франклин Рузвелт - и дори Арнолд Шварценегер - с техните безброй съпруги или безкрайни флиртове, могат да се държат също толкова непочтено, макар и да нямат безброй наследници.

Ако има каквато и да е възможност да кръшнат - мъжете ще я използват

"Когато мъжете имат повече възможности, те са склонни да се възползват от тях," твърди психологът Марк Хелд, американски специалист по проблемите на мъжката сексуалност и хората, стремящи се към свръх-постижения. "Предизвикателството се превръща в това да намериш начин да контролираш своите импулси, така че да не попадаш в ситуации, в които трябва да победиш самия себе си".

Има много неща, отличаващи властните и разглезени мъже, склонни към изневяра, от тези, които не го правят. Едно от тях е естественият им темперамент. Бил Клинтън и Хари Труман определено не са сред най-верните мъже, въпреки че и двамата от тях някога са били сред най-влиятелните личности на света.

Никой не знае със сигурност на какво се дължи понякога фанатичната нужда на Клинтън да се хареса. Отчасти тя може да бъде обяснена с  липсата на вътрешен контролиращ фактор - разбитото му семейство, склонният към насилие доведен баща, доказаният му комплекс за малоценност, породен от наднорменото му тегло в училищните години... Обаче съществуват и други лидери, които са имали също толкова трудно минало - и въпреки това не всички от тях са се превърнали в донжуани.

"Понякога това се оформя като характерова особеност, но може също така да бъде част от индивидуалната сексуална природа," казва Фред Бърлин, основател на клиниката за сексуални разстройства към университета "Джон Хопкинс". "Това е въпрос на определени биологични фактори. Сексът е могъща сила и някои хора просто трябва да се борят да я контролират повече, отколкото други".

Колкото по-влюбен си в себе си, толкова по-голям кръшкач си

Очевидно, нарцисите са от отбора на трудно контролиращите се. Едно от нещата, които направиха Джон Едуардс труден за рекламиране в предизборната кампания - още преди да се разкрие извънбрачната му връзка, беше интуитивното усещане у хората, че той просто е твърде суетен и изпитва прекалено възхищение от собственото си "аз".

И най-високите нива на публично одобрение не биха могли да достигнат до одобрението, което той сам изпитваше към себе си. Но в някои случаи нарцисизмът не е единственият определящ фактор.

"Съществува един сравнително нов термин, който използваме, наречен "тъмната страна"," казва Лори Джоузефс - професор по психология в университета "Аделфи". "Това е комбинация от нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия".

Обикновените мерзавци като Едуардс очевидно не са психопати, но чудовищата от исторически мащаб като римския император Калигула, чийто сексуален апетит е бил легендарен, са именно такива". Трите характеристики на "тъмната страна" могат да съществуват у хората в различни комбинации и степени, но колкото по-силно изявена е една от тях, толкова е по-висок е рискът от нейната сексуална проява.

"Мъжете с ниски нива на тези показатели са по-малко склонни да изневеряват, дори да им се отвори възможност за това," твърди Джоузефс.

Привилегированите младежи са изначално лишени от себеконтрол

Влияние оказва и този момент от живота, в която човекът е удостоен за първи път с тази необикновена привилегия. Членовете на аристократични семейства се раждат в свят на привилегии и угаждане; на "принцовете", които израстват по този начин, може никога да не се налага да развиват "емоционалната мускулатура", която да им даде възможност да се самоограничават.

Атлетите често започват живота си в противоположния край на спектъра от  престиж и богатство, но скоро след като открият своя необикновен талант, може бързо да се досетят, че правилата вече не важат и за тях.

Те бързо се издигат от училището до професионалната лига, а последиците от лошото им поведение често умишлено се подценяват или се прикриват. Така че всички умения, които те някога са развивали в насока самоконтрол и себеотрицание, бързо се изпаряват.

"Хората, които печелят власт или слава на по-късен етап от живота си, управляват обстоятелствата по-ефективно," казва Бърлин. "Те вече са постигнали определени нива на дисциплина - и са способни да се самоконтролират".

Със сигурност обаче мъжете не са единствените, които злоупотребяват с властта си в сексуален аспект. При жените също се проявява т. нар. "тъмна страна", като те се приспособяват към властта и привилегиите, които идват заедно с нея, също толкова лесно, колкото и  мъжете.

Още повече че тестостеронът - основен източник на доминантното поведение, не е привилегия единствено на мъжете. "Жените произвеждат тестостерон също като мъжете, но в различни нива," коментира Джоузефс. "Това означава, че при жените също се наблюдава поведение, предизвикано от този хормон, което си има своите предимства. Доминантните животни обикновено са по-репродуктивни, независимо от техния пол".

Обществото има един лост за борба с лидерите: групово противопоставяне

Това, че алфа-самците и алфа-самките доминират както света, така и възпроизводството, не означава, че останалите хора не са намерили начини да се противопоставят. При всички социални животни лидерите се толерират дотогава, докато успяват да осигуряват на останалите членове на групата стабилност, която не надвишава това, което по-нископоставените екземпляри трябва да пожертват (като материални и възпроизводствени ресурси). Когато този баланс бъде нарушен, групата губи търпението си.

"Всички разполагаме с това, което наричаме стратегия на подчинените - виждаме същото и при шимпанзетата и маймуните бонобо," твърди Джоузефс. "Никой не желае лидерът да отнема всички възможности за репродукция, затова "подчинените" оформят коалиции и изместват лидера от ръководната позиция".

Джоузефс вярва, че същият феномен е способен да обясни публичното неодобрение, когато сексуалните афери на елита - особено тези, които включват насилие - лъсват наяве. "Ние не приемаме водачите ни да бъдат женкари," пояснява той. "В едно егалитарно общество никой няма правото на монопол над жените, нито му е разрешено да прави секс със съпругите ни; ако тази граница бъде прекрачена, лидерът ще си има работа с нас".

На шефа на МВФ не е позволено да прави това, което МВФ си позволява с държавите

При Едуардс или Спитцър, развратът доведе до политическо изгнание. Шварценегер засега е само на етапа развод. В случая със Строс-Кан вероятно ще се стигне дори до затвор. Калигула пък някога си е получил заслуженото, като е бил убит.

Едно и също се повтаря от хилядолетия насам: дръжте си ципа затворен, момчета.

*Едуард Спитцър, бившият губернатор на щата Ню Йорк, беше разкрит в скандал със скъпоплатени проститутки през 2008 г.

**Джон Едуардс който бе сред кандидатите за президент на Демократическата партия през 2004 г. и 2008 г., провали обещаващата си кариера заради афера с жена от предизборния му щаб, докато съпругата му се бореше с рака. Малко след това Елизабет Едуардс почина.

Едуардс обясни поведението си със светкавичната си кариера в президентската политика и възхвалите, които съпътстват всяка такава кариера. Всичко това "подхранва прекаленото самовнимание, егоизма и нарцисизма, които те карат да повярваш, че можеш да правиш каквото си искаш. Ти си непобедим. И няма да има последствия", заяви Едуардс пред ABC през 2008 г. По-късно той призна, че е баща на детето, родено от жената, с която имал афера.