Все още има твърдения, че българският мъж е най-секси, силен и надарен... Не мисля.
Българският мъж се е превърнал в мит, както за жените, които още го обожават, така и за самия себе си. Мит е, защото е толкова далеч от популярните твърдения, колкото приказките на Дисни се доближават до реалността за живота с принц.
Днес типичният юнак от родния Балкан не язди кон, той кара джип. Той не се бие с хайдути, злодеи, паяци под кревата или каквото там заплашва сигурността, а се съюзява с нея. Може би, защото тъпо вярва в думите, че „трябва да държиш приятелите си близо, а враговете си още по-близо"...
Българският мъж (типичният) се е превърнал в клише на самия себе си
Той вярва, че шкембето, бръснатата глава, миризмата, слушането на чалга, смятането на Андреа за най-секси жена, говоренето на „ма" и шофирането като простак го правят мъж. Оформят го като готин. Правят го секси, красив, невъзможен, недостижим в очите на жените... И може би някъде, някога това е било вярно. Ако неговият таргет са били продавачките от Кирков, справил се е.
Българският мъж смята за нормално да наддаде 20 килограма, да заприлича на бичме, да носи анцуг, да говори високо, да слага грешни ударения. Според него и неговото обкръжения истинските имена на нещата са винО, хлеб, млеко, а най-обичното обръщение към жената е „А, ма..."
Българските мъже са се разделили на две половини - такива които почитат Запада (тях другите най-често наричат феи, гейове, обикновени педали) и такива, които почитат Андреа, Бареков, Бойко, Пепа Секса, Гери от „Къртицата" (wtf!?) и някоя-си-от-Биг-Брадър...
Най-страшното е, че това е станало толкова разпространено, че вече всичко го смятат за нормално
И когато някой подобен почитател на анцузите от Илиянци ти изкрещи на светофара: „А, ма, кво пра`иш тука, ма!", ти само се свиваш и се молиш да си тръгне.
И той се чувства повече мъж. Сигурно като се прибере и след това се погледне в огледалото, той се вижда като онези картинки във Facebook - с плочки като на Бекъм и секси задник в иначе поизносените му боксерки.
В това ли се превърна българският мъж, а покрай него и българската жена. Една приятелка веднъж ми каза: „Отказвам да гледам хората по улиците. Те или са Байганьовци или продавачки на домати." Или поклонници на Джъстин Бийбър, One Direction, някой си друг от X Factor.
Къде изчезнаха нормалните мъже, за които нормалното говорене, хигиената, четенето на книги не е педераско, не е лошо и се практикува в умерени дози? Къде изчезнаха хората, за които да ти отворят вратата не е повод за празник или почерпка? Къде изчезна времето, когато нямаше мнителност, че зад всяка добра дума, питие, услуга се кри някакъв тарикатлък...
Според едно скорошно изследване българинът е третият най-секси мъж в света. Но това е като онова клише: „Всички са красиви във Facebook, умни в Twitter, а излезеш ли на улиците - няма ги нито едните, нито другите".
Когато се разходя по улицата, не виждам сексапилни мъже. Виждам клонинги на Бай Ганьо, на типичния човек, който посещава по-често фолк-клубове от нормалното, на човека, който отказва да живее тук, вика си хипстър, и се прави, че България е Англия и се чувства по-добре от този факт. Няма да ви казвам какво виждам, когато погледна жените, защото слезеш ли от бул. „Тодор Александров" надолу към гарата, положението става страшно.
„Българският мъж е рядкост, много вече се отказаха"
Така казва една приятелка, която допълни, че ако види още един мъж с анцуг Adibas, ще се гръмне! Дали цялото това израждане се дължи на лошата култура, на ниското образование, на лошите навици, които сме си създали. Защото може да сме едни от най-сексапилните, но и сме едни от най-мързеливите в Европа. Не спорете, всички знаете, че е така. Защо мъжете се превърнаха в мутри, а жените в бъдещи фолк-звезди или поне wanna-be фолк-звезди.
Какво стана с нормалните хора, все още не разбирам! Може би всички избягаха! Опитват се да ме убедят в това, но аз отказвам да повярвам, че IQ на населението е паднало толкова рязко.
И, да, очаквам да ме напсувате, „нахраните", уважите с по една, драги почитатели на анцузите-любовните-обяснения-с-фолк-песни-и-шопската-салата. Ще чакам и ще чета. А вие, другите, които смятате, че не съм права, че съм „тъпа патка, която нищо не разбира", моля, ако откриете поне един не толкова тъмен балкански субект, не се притеснявайте да ме потърсите. Ще очаквам и вас.