Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Джулай морнинг - как започна всичко

Историята на една от най-интересните модерни български традиции Снимка: БГНЕС
Историята на една от най-интересните модерни български традиции

Джулай морнинг, макар и с това си чуждоземно название, е един откровено български празник без аналог в чужбина. Първото юлско слънце от години се посреща у нас с големи рок концерти, с гостувания на членове на Uriah Heep, големи партита и много шум.

Легендарното им парче July Morning е вдъхновявало хиляди млади (и не дотам млади) българи в последния ден на юни да "запалят" към морето, където да се отдадат на веселба и свободно посрещане на изгрева.

Символичното посрещане на първото юлско слънце винаги се е свързвало с хипарското движение у нас и води началото си от онези времена от края на Байтошово време, в които западната музика, дънките и "упадъчното влияние" на Запада вече са започнали да навлизат у нас, макар и на тях да се гледа с лошо око от властите.

Но къде започва всичко?

Съществува мнение, че всичко е започнало като мирен протест срещу комунистическата власт, изразен в значението и внушението на гореспоменатата песен и надежда за ново начало, освободено от ограниченията на режима - типично в традицията на хипи протестите. Други, на свой ред, виждат някаква връзка с учението на Петър Дънов, в което посрещането на изгрева има своето важно място.

Всъщност истината е доста по-тривиална.

Годината е 1986-а, а мястото - Варна. Време, в което шумните компании, пиещи бири в Морската градина, са нещо обичайно, разказват се забавни истории за колоритни герои като Биролюб Александров и Бирчо Евстатиев или алтернативни приказки за Червената шапчица, която среща Дядо Мраз и красивия Принц, и вместо да занесе на баба си бутилки уиски и няколко пакета "Кент", отива с тях на купон на една тайна полянка.

Въобще колоритни времена, в които творческият гений се насърчава смело, както се насърчават и мечтите (макар и с мярка и под зорък поглед).

Година по-рано един култов варненски герой, известен като Тяната, е все още в казармата и посреща първото юлско утро на пост сам - определено самотно и протяжно усещане, което го кара да си обещае, че повече никога няма да посрещне сам този изгрев.

Така, на следващата 1986-а година той се уговаря с приятели - десетина души, все от Варна, членове на една компания, с които се събират на една поляна в Морската градина. Днес вече тя е известна именно като Джулайската полянка. Паралелно с това там се празнуват отпуски на двама приятели от казармата и един рожден ден. Партито е весело, а идеята, макар и в зародиш, покълва, за да поникне още по-силна на следващата година.

Тогава компанията се събира на вълнолома до морския фар. Има китари, пее се, пие се и така чак до сутринта. А за да е пълна картинката, има и касетофон на батерии, от който на фона на изгрева звучи парчето на Uriah Heep. Насъбралите се хора са в най-различни възрасти - от съвсем тийнейджъри и деца до по-стари хипари и рокаджии.

През 1988 г. обаче се случва изненадващото.

Историята за посрещането на първото юлско слънце от уста на уста стигнала до стотици хора, част от които на 30 юни срещу 1 юли се изсипали за третото честване на това, което по-късно ще стане известно като "Джулай морнинг". И традицията започнала да расте - с китари, с касетофони, с песни, със спални чували и палатки...

"Джулай морнинг" се превръща в първия за България неофициален социален фестивал - място, където да се запознаеш с нови хора, да говориш за всичко, което ти хрумва, да се правят литературни четения, да се пее и танцува. Въобще място, където можеш да изразиш себе си и да се забавляваш в чиста среда. И всичко това полято с много алкохол.

Впоследствие Джулая се разпростира по цялото крайбрежие - Камен бряг, Иракли и десетки други плажове приемат малки и големи компании, които искат да посрещнат слънцето. Като Нова година, ама през лятото.

С времето празникът започва малко по малко да се оформя като такъв. Започват да се изнасят официални концерти, които от един момент започват да бъдат уважавани дори от Джон Лоутън - вокалистът на Uriah Heep, вдъхновили по един или друг начин Джулая.

И така до днес. Посрещането на юлското утро се запазва като традиция сред младите (по възраст и по дух) - своеобразен народен празник, който за разлика от останалите не идва от фолклора. Поне не от онзи стария.

Джулаят остава символ на свободата и протеста, на връзката с природата и на новото начало.

Междувременно празникът отдавна не е нужно да се посреща и край морето. Официални събития се правят на всевъзможни места - в Тутракан, в Кърджали, в Пловдив, в София и на още множество места из страната. А мнозина просто ще посрещнат изгрева от някое важно за тях самите място.

Иначе ако решите все пак да идете на някое от онези култови места по морето, питайте някой от по-старите рокаджи и хипари за Бирчо Евстатиев. Можете да чуете страхотни истории.

Най-коментирани

Най-четените