Колкото и страшно да изглежда да загубите контрол над стриктните си планове, поддържането на перфектна фигура, железния си работен график, безупречните връзки и високите постижения в професионален план, може би е време да загърбите идеята за "перфектен живот". Ще е трудно, със сигурност. Но ще е за добро.
Да си перфекционист като цяло е сбъркана житейска концепция, поне според популярния лайф коучър и TED лектор Фиона Бъкланд.
Нездравия стремеж към съвършенство може да се просмуче във всеки аспект от живота ви - от работа до връзки, от облекло до мебелировка, но може и да се отрази на естествения творчески импулс у вас, както и да се изроди в общо желание за съществуване в невъзможно перфектно общество, казва Бъкланд.
Да, перфекционизмът понякога е положителен знак за амбиция, коментира тя. Той със сигурност има своите плюсове. Благодарение на него са реализирани някои от най-значимите културни постижения в историята.
"Стремежът към съвършенство може да подбутва напред културата, изкуството, архитектурата, науката и технологиите и да отвежда до още по-големи постижения в тези сфери на човешка дейност."
Но перфекционизмът като житейска философия има един огромен недостатък. Това, което той цели, е непостижимо. Освен това разбирането за това какво означава съвършенството е строго индивидуално, което води до вечно неудовлетворение. Никога реалността не може да съвпадне с представите в главите ни.
Скорошно проучване на университета в Съсекс установи, че натискът да бъдеш "готин" пред останалите и да имаш "перфектно" представяне пред околните е определящ за подрастващите. Доказано е, че тeзи стремежи преминават и в зрелите години, което води до непрекъснат стрес, свързан със желанието да си безпогрешен и да имаш идеалния възможен живот.
"Всичко във съвременния свят ни внушава, че нещата, които са несъвършени или онези, които са трудни за постигане, всъщност трябва да бъдат съвършени и лесно постижими, стига да се трудим достатъчно в тази посока. Материален комфорт, добри приятели, страхотен сексуален живот, удовлетворяваща работа, хармонична връзка и добри, възпитани деца. Внушава ни се, че всичко това е възможно и постижимо" - казва Бъкленд.
"Освен това сме засипани от медийно съдържание и рекламни послания, които ни предлагат доста ограничена и нереалистична картинка на това какво представлява действителността. Всичко в тях изглежда съвършено и сме свикнали да се сравняваме със зададените ни критерии за перфектен живот, налагани от медиите, което още повече засилва тенденциите към перфекционизъм" - категорична е тя.
Aко не ги спрем, тези чувства могат да доведат до засилена самокритика и да унищожат способността ни да се чувстваме като пълноценни хора. Да ни направят изолирани от действителността, неразбрани и с усещането, че животът е катастрофа.
Не правим компромиси, преработваме се и отказваме да гласуваме доверие на другите хора. Като резултат се чувстваме потиснати и задушени. Това в голяма степен обяснява и все по-нарастващата апатия у хората и тенденцията да се доверяват все повече и повече на разни популистки политически движения, например.
"Така и не успяваме да достигнем до мечтаното съвършенство в живота. Прекратяваме връзки, защото не са перфектни. Чувстваме, че не заслужаваме да получим любов, защото ние не сме перфектни. Съкрушени сме, защото никой не ни разбира перфектно добре.
Губим увереност в себе си и в другите. Вместо да търсим обаче съвършенство във всички тези неща, по-добре би било просто да се стремим към някакво подобрение, към надскачане на постигнатото, без перфекционизъм" - коментира Бъкланд.
А и кой каза, че перфектното е най-доброто? Помислете само за едни домашно отгледани по естествен начин зеленчуци. Те едва ли са толкова лъскави, големи и симетрично оформени като онези в магазина. Но със сигурност са по-полезни и вкусни. Пренесете това разбиране за нещата на по-мащабно ниво в живота си и се уверете, че красотата е в несъвършенствата. И слава Богу! Защото, така или иначе, никой не е съвършен.
