Да отгледаш градинка в Левски Г си е подвиг, независимо какво си мислите. Да я поддържаш - също. В градоустройствения план на Столична община този район е в територията на "враждебните зони"...
Едва ли е най-желаното място за живеене, освен ако не си търсиш гарсониера под наем докъм 300-350 лева, или просто си се насадил да живееш тук, защото навремето си се уредил с недотам скъпа панелка и сега няма как да мръднеш другаде. Освен с тролей 1 и автобус 78.
"Левски Г" е оня квартал край София, където до едно време никой не е мислел да строи блокове. Земите са отровени от "Кремиковци", който се пада съсед от север - като задухат ветровете из равното Софийско поле носят всички гадости натам. А много от блоковете са пак на... "Кремиковци".
Затова и "зеленината" тук е една жълта и суха неподстригана трева, с бурени и други непотребни нискорасляци, които никнат между блоковете и в полето около тях. Тук-там са бучнати и дръвчета, по които си личи, че допреди малко години са били още фиданки.
Да направиш и поддържаш градинка тук е почти като да отвориш Виенска сладкарница в Илиенци. В целия квартал няма спортна площадка, дори детски люлки няма - освен пред едно кафе, сложени наскоро от собствениците му. Тотално буренясал е и дворът на училището в квартала (поне на 9 септември беше още така). А поясчетата зеленина около няколкото нови тухлени блокчета, прораснали тук, са като кръпки.
Между другото, единственият фитнес в "Левски Г" ми казаха, че се намира в училището.
Да садиш цветя с тесла и мотика
Какви са тия подвизи, свива някой устни. Иди и виж! Блок 6 в Левски Г. Героизъм на редници в мирно време, проявен зад 9-етажен панелен блок с четири входа.
Същата тая суха трева е окосена, дръвчетата - варосани, а в тревата с помощта на камъчета са оформени кръгове, в които са насадени цветя. В "билковия" кръг има мащерка и лавандула, казва Пенка. Тя е от петте женски "локомотива", извлачили докрай идеята да си направиш градинка край блока за близо месец и половина.
Какво значи това? Като се върнеш от работа, да метнеш нещо във фурната и слизаш зад блока. Голям труд падна, месец и половина до десет, десет и половина вечерта сме тук, казва. "Всяко цвете е садено с тесла и мотика - земята е ужас".
Пенка се явява "озеленителят", по чийто идеи е направена градинката. Това не й е работата, това й е страст. Правила е и друга такава градинка, а на бетоновия възел, където работи, саксиите с цветя, които вървят като луди, както виждам от снимките, пак са нейни. Една от хрумките й е готина - стар метален леген, "маскиран" на фонтан. "Маскировката" е да се намаже легенът с цимент и после се лепят камъни. Лично аз смятам, че с теракол ще хване по-добре...
Тези, които дават парите - фондация "Америка за България", не предвиждат средства за наемане на професионална фирма за озеленяване, нито за техника - в името на това хората да бъдат съпричастни и увлечени в проекта, след като влагат (заедно) труда си в него.
Пенка е измислила и кошница от върбови клони в градината, в която са засадени пак цветя. Междувременно клоните, от които е оплетена кошницата, са успели и да се раззеленят.
Обаче за земя като тази в "Левски Г" техника си трябва. Защото, ако беше разорана и наторена преди това, резултатът щеше да е по-зелен и цъфтящ.
Тор в бързината да подготвят навреме проекта си от блок 6 забравили да впишат. И сега, с голяма мъка и зор, ще трябва да се събират пари за тор - двеста лева.
За пясък за пясъчника, който е направен, но празен, и за кошчета също не се сетили. Две кошчета обаче вече трябва да са доставени - обещани от кмета на район Подуене Ева Митова. Жените тук й се кефят, не защото е кметица, а защото... абе просто е навит човек. Пясъкът също ще е от нея.
Но пък си имат пейки. Не особено подходящи - тесни градински пейки. Затова пък са "заземени" в бетон и "хванати" с железни куки. Иначе досега са да изфирясали към някоя виличка или къщата на село. През няколко блока от общината сложили преди време доста пейки, половината от които липсвали след по-малко от три дни.
Към пейките са "защипани" метални консервни кутии. Те са временният заместител на кошчетата. Въпреки това има боклуци извън тях. Но пък тук-там.
Пенка: "Купувам по някоя вафла или солети на децата - те чистят най-много..."
Краси: "Още като ме видят, дърпат греблото от ръцете ми..."
Има и такива от блок 6, които не са си подали носа навън - в градинката. И други, които идват, но не щат да чистят. "Ти да не си чистачка!", просъскала една от блока на внучката си. И трети, които никога няма да се отучат, че задният двор не е бунище...
Няма толкова боклуци в "Левски Г". Не повече от всеки друг софийски квартал. Но са по-различни. "Макдоналдс" би трябвало да обявят награда, ако някой намери тук картонена кофичка от кока-колата им. По улиците се въргалят опаковки от семки, опаковки от вафли за по 20-30 стотинки и ...празни цигарени кутии без бандерол. От ония по 2 лева кутията, за които тихо ти шушнат на пазарите в София.
С помощта на американските данъкоплатци
"Америка за България" е фондацията, в която се трансформира USAID (Американската агенция за международно развитие), след като официално прекрати дейността си в България. Американците дават до 5000 лева на блок за проект за градинки за срок от 3 години.
Изискването е да има регистрация на сдружение на етажната собственост. В блок 6 са го избегнали, регистрирала се е домоуправителката на вход "а" Краси - тя се явява бенефициентът на парите. Защо ли? Защото има доста хора с дългове към парното, ЧЕЗ, "Софийска вода"...
Водата наистина е проблем. Градината трябва да се полива. А водата трябва да се плаща. Вода трябва за магнолията, плачещата върба, петуниите, пламъчетата, карамфила, туите, чимшира, хортензиите, обичките, калдъръмчета, градинския гербер...
Част от тези цветя няма да преживеят зимата - освен ако не се преинсталират в някоя кофичка от кисело мляко по стълбищата. Хората записали в проекта да им дадат многогодишни, обаче им донесли сезонни китки.
Люлки, питам. По проекта пари за люлки не се отпускат. Съмнявам се, че някой бизнесмен би дал пари за люлки в Левски Г. Надявам се, че някой ще ме опровергае.
Можело да си сложат беседка. Но не сложили, за да не събират наркомани и пияндета. От вход А на блок 6 обаче си мечтаят за барбекю. Не някакво грилче от "Метро", а зидано, истинско.
Ами ограда, ами...
На Пенка й се иска нещо като каубойска ограда - дървена. Това ще струва много пари, казвам. Може и мрежа да е, обвита в нещо зелено. Но и мрежата струва пари. Така че заграждението на това цивилизовано зелено парче от посегателства на помияри, велосипедисти, които да газят тревата, други, дошли просто да вандалстват, засега се отлага.
Но камъните, с които са оформени цветните лехи, ще трябва да се подменят с по-големи и по-тежки. Тези са дребни, разместват се и няма да изкарат, освен ако не се натаманяват през определено време - което значи да им се копаят дупки и да се натискат в тях. Сегашните са докарани в багажника на Стефан. Той живее на първия етаж на вход "а", а майка му и баща му са от "локомотивите" на проекта. Даже и асма са си направили под прозорците - по техен си "проект", но тая година май много грозде от нея няма да видят.
Оформянето на лехите също си е било утрепия, но и паветата, които маркират пътечките в градинката. Няколко пенсионерки надигнали глас срещу тях, защото зимата в снега щели да ги препъват. Че каква работа имат да минават отзад, вдигат рамене събеседничките ми. Човекът, който слагал паветата, после още ги дооправял - с пясък отдолу, да не се "разхлопват".
Гася цигарата в консервната кутия. Хвърлям последен поглед на лехата-сърце. Почва да пръска леко, вятърът духа по-силно и ужасно замирисва ...на кенеф. Всяка вечер е така, казват ми, даже един път и по телевизията го даваха. От "Хаджи Димитър" идва - канализация ли е, какво ли?
Добре, че поне комините на "Кремиковци" не димят. Макар че тук не мислят така.
