Брайън Гудъл от Мишън Виехо, Калифорния, е носител на два златни медала от олимпиадата през 1976 г. Като типичен богобоязлив успяващ американец, той е преминал в удобна кариера в търговските недвижими имоти. До 2008 г., когато е освободен от работа.
Като 17-годишен плувец той е поставил два световни рекорда. Като 52-годишен кандидат за работа той се дави.
Брок Джонсън от Филаделфия е възпитаник на Харвардската школа по бизнес и McKinsey & Co. Той е бил толкова уверен в шансовете си на пазара на труда, че подава оставка през 2009 г. като изпълнителен директор на фирма от Fortune 500 без предварително договорена нова работа. Джонсън, който моли да не се назовава истинското му име, е бил уверен, че неговият BlackBerry ще се пръсне от обаждания с предложения за по-добра работа. На 48 години той все още е безработен.
Сегашната рецесия не щади някогашните привилегировани
От единия до другия край на Америка мъжете не успяват да си намерят работа. Последните години са определящ момент за мъжете в сиви костюми, които някога са ръководили тази страна. Или поне са били нейни мениджъри. Капитализмът винаги е бил жесток към ненужните хора, но благословените с диплома от университет и биография в компании с високи борсови котировки традиционно са избягвали най-лошите моменти.
В предишни рецесии те са удържали работата си или са намирали нова толкова лесно, колкото са могли да спрат такси или да си поръчат полет същата вечер до Уайт Плейнс. Този път обаче нещата са различни.
Хората с костюми "се справят по-зле отвсякога след времената на Голямата депресия", коментира Хайди Ширхолц, икономист по трудовите въпроси в Института по икономическа политика. И макар да няма подробни данни за броя на тези безработни - много мъже биха предпочели да не признават този факт - според всички показатели тази досега привилегирована демографска група не само е на колене, но е направо зарила лице в праха. Може би завинаги. След като завършилите университет навършат 45 години, гласи публикация в професионалния финансов блог Calculated Risk, "ако изгубят работата си, те са обречени".
Епидемията на безработни "бели якички" е всеобхватна
През първото тримесечие на 2011 г., близо 600 000 възпитаници на американски колежи между 35 и 64 години са били безработни, според непубликувани статистики на американското Министерство на труда. Това означава над 5-процентна безработица сред тази група - двойно по-голяма от тази преди рецесията.
Това може и да не звучи зле в сравнение със съдбата на по-младите, по-слабо образовани работници и членове на малцинствата, но е историческа промяна от последната рецесия, когато два пъти по-малко хора са изгубили белите си ризи. Броят на безработните завършили университет мъже в продължение на поне година е пет пъти по-висок сега, отколкото след спукването на балона на дот-комовете. В Ню Йорк мъжете в убийствената зона между 35 и 54 години са губили работата си по-бързо от всяка друга група, включително момичетата в тийн-възраст, разкриват нови данни от американския Институт по фискална политика.
Сякаш средната възраст не е достатъчно лоша: забавящият се метаболизъм, виолетовото хапче, което сваля теглото в тялото, синьото хапче, което повдига друга част от анатомията... а сега и не можете да си намерите и една шибана работа?
Мъжете са затънали в свой личен душевен Детройт, съчетан с мъчителния стрес на принудителното безделие. Жените им вече не ги гледат със същите очи. Синовете им ги гледат със снизхождение и горчивина. И те са принудени да носят петното върху мъжествеността си, че не са могли да продължат да осигуряват прехраната на семейството.
Остава само студената пот нощем и мрачното убежище на Интернет порното. И терзаещият страх, че това може би е началото на бавно, позорно свличане към живот на социални помощи.
Безработният професионалист на средна възраст е хронично депресиран
Малко са изследванията за психологическите травми от сегашната рецесия. Този месец обаче Newsweek проведе изследване сред 250 безработни (или работещи на непълна заетост) на възраст между 41 и 59 години. Повечето от тях са женени, бели, представители на средната класа - и упорито търсят работа.
Резултатите от това изследване дават рядък поглед към живота на тази група - и характерното мъжко противоречие между емоции и действия. От рода на: "Никога няма да си намеря толкова добра работа като предишната, но отказвам да продам къщата!" Или: "Депресиран съм, не мога да спя, либидото ми е мъртво, а жена ми се налага да издържа семейството, но нямам нужда от брачни консултации! Просто ще направя масаж на гърба на Милото, ще свърша малко работа вкъщи и ще се оправим някак."
Вероятно е изкусително да се надсмиваме саркастично над тези бивши големци, изживяващи сегашната мизерия. Но когато тези бели мъже страдат, страдат и жените и децата им. И животи, бракове и бъдеще са заложени на карта. Изследването кои са те и какво ги е изхвърлило на брега не е упражнение по злорадство. То е един вид предупреждение.
Стремителното падение от Уолстрийт до борсата по труда
Да вземем Брок Джонсън, мениджъра на фирма от Fortune 500, който е напуснал преди две години и оттогава не може да си намери работа. В дъждовен петък на вечеря в дома си с шест спални Джонсън споделя, че жена му и петте му деца се притесняват: "Колко пари имаме всъщност? Колко време можем още да останем в тази къща?" Той изпраща по 40 писма на ден в търсене на работата, която ще го върне обратно на върха.
Това не се е очаквало да се случи. В Харвард приятелите му са се шегували, че Джонсън "изглежда като изпълнителен директор". Висок 193 см, с къса коса, той не само изглежда като героя Джак Донъхи от "30 Rock". В биографията му като силна страна се изтъква "мениджмънт на трансформационни промени". На страницата му в LinkedIn той се описва като изпълнителен директор, сякаш това е неотменима характеристика, като сините му очи.
В началото той се е чувствал сякаш е на почивка, но бързо преминал към безверие и отчаяние. Семейната динамика започнала да се прокъсва. "Ама какво си е въобразявал той?", попитала дъщеря му в ранна тийнейджърска възраст майка си преди лягане. "В сегашната трудна икономика?" Синът му - гимназист - често влиза в домашния офис на Джонсън: "Татко?", започва той. "Намери ли някаква работа, която би ти допаднала?"
"Започвам да изпитвам смирение", разказва Джонсън. Той е започнал да ходи на социални събития, за да гради контакти, което обаче само го депресира още повече. "Хората се събират, забавляват се, разменят си контакти. За мен е депресиращо... Не се опитвам да бъда арогантен, но имам по-добри контакти от повечето хора." При тази мисъл бузите му се зачервяват. Когато е бил на работа, той не е правил много, за да помага на тези, които са били отвън. "Неловко ми е да го призная." Сега той се кълне, че ще се отнася другояче с хората.
Корпоративният войник със сълзи на очи
В Калифорния Брайън Гудъл разказва подобна история - загуба на нещо, полагаемо по право. Олимпийският медалист е типът шампион, който корпорациите от години са наемали основно за да прави компания на клиентите им на голф-игрищата. Но тези времена са приключили. "Бях сред последните назначени във фирмата, така че не се изненадах, че ме освободиха, особено доколкото вече бяхме минали през вълна от съкращения. Но бях изненадан, че никой не иска да ме наеме. Винаги съм успявал да намеря нещо до няколко месеца. Негативното мислене може да те залее напълно", обобщава той.
Гудъл, който е женен за успешна агентка по продажба на недвижими имоти в Ориндж Каунти, казва, че безработицата му е внесла "много стрес в брака им. Тя се чувства сякаш не може да си поеме дъх. Работи денонощно, и много се бои от ситуацията при мен. Тя е подложена на краен натиск и се възмущава от това. Така че и аз не мога да бъда спокоен. Момчетата ми казват: 'Татко, хайде да отидем на плажа?' и аз трябва да мисля за това какво тя ще си помисли, ако аз съм на плажа. И им отговарям: 'Мисля, че е по-добре аз да не идвам'."
Работните места, които нямаше как да оцелеят в тази рецесия
От финансовия срив в края на 2007 г., довел до рецесията сега, броят на безработните бели професионалисти се е удвоил и в САЩ е достигнал един милион (това не включва ангажираните в продажбите, които са още 300 000 души). Уолстрийт и по-широкият свят на бизнеса са изритали най-много от своите хора, изхвърляйки над 300 000 души от офисите. Фирмите, разчитащи на компютърни умения, също са се отървали от поне 50 000 души. Архитектите и инженерите, най-тежко засегнати от срива на пазара на имоти, бележат близо 90 000 жертви. Във всяка категория на трудовия пазар безработицата е нараснала повече от двойно.
В някои отношения това е неизбежно. Автоматизацията вече не е проблем само на "сините якички". Мощни софтуерни програми са заменили армии от финансови чиновници, счетоводители, дизайнери на компютърни чипове и дори адвокати, доколкото милиони документи вече се въвеждат в програми тип "e-discovery". Ръстът на работните места в мениджмънта, технологиите и другите чиновнически професии е спаднал почти до нулата. Медийният бизнес е сред най-засегнатите от технологичните промени. Миналата година ABC News са оставили на улицата почти 400 души - 25 % от персонала си.
Много от тези хора може да са били много добри на голф-игрището, но са напълно лишени от уменията, които да ги прокарат през подобни времена, коментира Джудит Гърбърг, кариерен консултант на мениджъри в Манхатън. "Ако си завършил колеж по твой избор, оженил си се за жена по твой избор и си купил дом по твой избор, никога не си бил подложен на отхвърляне. Никога не ти се е налагало да изграждаш сила на духа." Тя дава на клиентите си диаграма с всички часове от деня, тъй като хората в корпорациите са свикнали други хора да задават приоритетите им за деня.
Ако не Голямата депресия, със сигурност сегашната ера е на Голямото смирение.
Би било смешно, ако...
Докато наближава обяд, пореден молител се оказва на горещия стол, опитвайки се да впечатли интервюиращия, който е виждал какво ли не. Тече втори ден от шестдневен тренировъчен лагер за безработни професионалисти в университета "Брандман" в Ървайн, Калифорния. Атмосферата е съчетание между среща на група за терапия на зависимости и "Асистентът".
В момента комуникацията е индивидуална. 72-годишният белокос виртуоз на кариерните консултации Джон Хол провежда имитация на интервюта за работа. Това е само упражнение, но интервюираните са нервни и забравят репликите си. Можете да почувствате как гърлото им пресъхва, и как ризите им подгизват от нервна пот.
ИНТЕРВЮИРАЩИЯТ: "Имахте ли затруднения да ни откриете?"
КАНДИДАТЪТ: "Не, минах с колата оттук вчера, така че знаех къде точно да отида!"
ИНТЕРВЮИРАЩИЯТ: "Разкажете ми повече - защо смятате, че сте подходящ за тази позиция."
КАНДИДАТЪТ: "Ами добре. Аз, ъъъъ... " [Неловка пауза.]
Все едно присъствате на особено мрачна вечер в клуб за неуспели комици. Би било смешно, ако гледката не беше толкова болезнена.
Ако ги съберете заедно, нещата изглеждат като групова терапия. По време на половинчасовата почивка за обяд, някои от мъжете в курса - всичките между 40 и 60 години, вадят хартиени пликове с храна и разказват мъките, които са ги довели дотук. "Чувствам се сякаш имам огромен неонов знак на колата ми, гласящ "Безработен безделник"," казва Чип Леду. 42-годишен, той е най-младият сред тази лишена от късмет група, уволнен от пост в продажбите преди само шест месеца.
Дейв Сантос, 56-годишен специалист по продажби в телеком, има доста по-дълга история на трудности. Той е безработен от три години, но само жена му и синовете му знаят това. Когато майка му се обажда по телефона, той лъже. Най-трудното според него е "да се гледаш в огледалото всеки ден".
