Гларусите, всички знаят, са специфичен тип създания, които скитат по плажа, готови да уловят плячка. Зависи за кои гларуси говорите, характеристиките им се променят.
Едните имат нужда от само чифт гърди, за да се хвърлят в атака и да покажат най-доброто от себе си, включително вдъхновяващи истории за небето, звездите и всичко останало.
Другите са готови да отмъкнат сандвича от ръката ви с едно рязко спускане от въздуха, преди да изчезнат под разярените ви викове.
Това, което обединява двата вида гларуси е, че човек не може да си ги представи, ако извади морето от фона и го замени с панелени блокове, например.
Разбира се, мисълта за морски птици в София изглежда странна.
Затова и първите десетина пъти, в които чуеш познатия писък на гларуса над главата си, мислиш или че ти е време за почивка, или че все още плажните спомени са ти пресни в главата. После започваш все по-натрапчиво да се чудиш какво, аджеба, правят гларуси в София?
Ето няколко възможни причини:
Първа версия: Група гларуси в началото на века (21 век) се понапили на плажа в Бургас. Пили си на плажа, говорили си за живота, гледали падащите звезди и... На сутринта се събудили до „Гащите на Софиянски" с ужасяващ махмурлук и никаква идея как са успели да хванат влака за София, без да ги глоби кондукторът, нито как да хванат влака наобратно. Затова покръжали над шатрата, покръжали, а накрая си намерили покрив, на който да се заселят.
Втора версия: Решили семейство гларуси с добри доходи, че не им подхожда да живеят в малък град край Дунава, след като вече не е нужно да имаш специално разрешение, за да се заселиш в столицата. Нарамили гнездото и два куфара и хайде към центъра на София. Разбутали гълъбите и си свили гнездо. А после всичките им роднини и приятели дошли на гости. И забравили да си тръгнат.
Трета версия: Лято, море, жени по монокини. Една обаче - по-специална. На кратко: влюбил се един гларус на плажа под жаркото слънце и смело решил да последва любимата си до...София. Не щеш ли, оказало се, че си има друг, та той, гларусът, немил-недраг, се заселил на покрива на Операта да слуша арии и да си лекува любовната мъка. И пак схемата с приятелите и роднините.
Всъщност, истинските причини са доста по-различни, разбира се. Птиците с това име, за разлика от плажните мачовци, са доста адаптивни и могат да се справят добре и в градска среда.
За похода, който морските птици са предприели към София, има комплексни причини - не е само изкусителната идея за софийско жителство.
Основната е, че в целия градски шум и свистене на клаксони, линейки, полиция и междусъседски викове, гларусите всъщност са открили истинско спокойствие върху покривите на сградите, където, необезпокоявани от хора, да свиват гнездата си.
А птиците са и значително по-приспособими от други, затова за тях не е толкова трудно да заменят почистването на плажа от изхвърлени хранителни остатъци и мъртви животни, с почистването на софийските кофи за боклук.
Гларусите кацат в София малко преди промените - в средата на 80-те години.
Любопитен факт е, че се появяват първо на покрива на бившия Партиен дом (настоящата административна сграда на Народното събрание).
Десет години по-късно започват да гнездят по покривите в столицата - в района на президентството, на Министерски съвет, на Операта. Гларуси има дори в квартали като „Обеля" или района на гара Подуяне.
Най-много гларуси има около Ларгото. (Явно историческия център ги привлича по-силно, неясно по какви причини).
Пътят на този денди към столицата започва още в началото на XX век с пробни пътувания до градове, които не са край Черноморието.
Дотогава жълтокраката чайка (както е известен гларусът) се е размножавала предимно в природни места покрай Черноморското крайбрежие, главно покрай не многото скалисти острови по Българското Черноморие - Свети Иван и Свети Петър до Созопол, разказва Петър Янков от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). По тези места и сега е оцеляла единствената дива популация на гларуса.
В началото на XX век гларусите започват да се заселват и по населените места - първо по градовете в района на Черноморското крайбрежие като Несебър, Созопол, Варна, Бургас, а в средата на века - и в градове край големите реки.
Гларусите в София със сигурност ще се увеличават като брой и ще стават все по-обичайна гледка не само край морските плажове. За нас остава да свикнем с този нов софийски индивид, който да краде остатъци от храна и внимание.
Поне е доста по-адаптивен от курортния сваляч по бермуди и загоряло его, чиито умения рязко спадат в градски условия.
