Любов във времена на порно

Джоузеф Гордън-Левит е новият любимец на фестивала "Сънданс". Миналата година на мероприятието дори нямаше филм с негово участие и той пак се превърна в сензация - заради своето изпълнение на живо, което представляваше интересна интерпретация на "Hey Jude" на Beatles. Изявата му накара много жени (и няколко мъже) да точат лиги.

След участието си в така любимите на "Сънданс" филми "Пакетът", "Тайнствена кожа" и "(500) мига от любовта", ето че на тазгодишното издание на фестивала той ще представи дебютния си пълнометражен филм, в който освен че участва, е и сценарист и режисьор.

"Манията на Дон Джон" разказва за "Дон Джон" Мартело (игран от самия Гордън-Левит) - 20-годишен италиански сваляч (гуидо) от Джърси, който е пристрастен към гледането на порно. Той е толкова вманиачен по него, че това се отразява на връзката му с мечтаната от него жена Анджи (Скарлет Йохансон) - забележителна, но небрежна девойка със слабост към сълзливите филми, родена и израснала в Джърси.

След случайна среща с Естер (Джулиан Мур) - зряла и смазана от живота жена, Дон Джон осъзнава, че сексът и любовта не са това, което си е мислел, че са.

По-долу публикуваме ексклузивно интервю с Джоузеф Гордън-Левит и Джулиан Мур, в което двамата говорят за съвременното порно, безбройните фенки на Гордън-Левит, преживяванията на Мур при снимането на "Големият Лебовски" (тази година бележим 15-тата годишнина от излизането на култовия филм) и любимите им ленти тази година.

***

Джо, ти изигра ролята на порно критика/маниак Бърт Родригес в "Жени в беда" и "Електра Лукс", а сега ще се превъплътиш в порно маниак в собствения си дебют. Какво толкова ти харесва в порното?
Джоузеф Гордън-Левит: Исках да направя филм за любовта и съм забелязал, че едно от нещата, които често я спъват, е начинът, по който хората се обективизират: поставят си очаквания един към друг. Очаквания, които са заучени от различни места: родители, приятели, църквата и различните медии. Така ми хрумна тази любовна история между момче, което гледа твърде много порно и момиче (Йохансон), което гледа твърде много романтични филми. Стори ми се много забавно и просто се захванах да работя по тази идея.

Във филма героинята на Джулиан дава на твоя герой холандска порнокасета от 70-те години. Порното в онези времена е било много по-различно - далеч по-чувствено и нежно, за разлика от днес, когато в повечето случаи мъжете "блъскат" грубо жените в продължение на половин час. Какво мислите вие за съвременното порно?
Джулиан Мур: Определено му липсва добра сюжетна линия!
Левит: Мисля че по-голямата част от порното е отвратителна. И не използвам тази дума под път и над път. Проблем е, че хората се възбуждат от унижаването на жените, ала според мен е също толкова голям проблем, че определени романтични холивудски филми правят същото - и са също толкова ограничени.
Мур: Или пък порното се превръща във фантазия, която създава нереалистични очаквания у хората за това какви трябва да бъдат. Както е фантазията за принцесите. Разбирам детските игри и защо децата ми обичат да се правят на супергерои и принцеси, ала начинът, по който сме наситили културата си с тези идеи, кара все повече хора да си мислят, че нещата трябва да бъдат такива и само такива.

Тези идеали са недостижими, макар и да продължават да съществуват. Така че и романтичните комедии, и порнографията, и медийните изображения са твърде нереалистични и всички те пречат на хората да бъдат себе си.

Интересно е, че си избрал точно Джулиан за жената, която те избавя от сексуалните ти неволи и ти показва правия път, имайки предвид ролята й на порнозвезда в "Буги нощи".
Левит: Има ирония в цялата работа, прави сте. Но всичко това е просто забавно съвпадение!

Гуидото от Джърси е доста интересен феномен сам по себе си. Защо избра героят ти да е точно от този тип мъже?
Левит: Ако мъжът е вманиачен по порното, защото не може да си намери партньорка, това не съвпада много с темата на филма, обаче ако е женкар, си пасва чудесно. Затова се запитах "Кой е съвременният Дон Жуан?" и първото нещо, за което се сетих, бяха италианските свалячи от източното крайбрежие с лъскава коса и изваяно тяло. Всичко това ми се стори адски смешно и реших, че ще е забавно да го изиграя така.

Джулиан, работила си с велики таланти като Пол Томас Андерсън. Как се справя Джо като режисьор?
Мур: Наистина съм късметлийка, че съм работила с толкова талантливи хора, а най-голям късмет безспорно имам с режисьор-сценаристите. Когато един режисьор сам си пише сценария, мога да видя колко е добър той с езика, който използва. За мен беше ясно от самото начало, че той има много характерна визия и може да я предаде на снимачната площадка. Не съм имала никакви притеснения, защото знаех, че този човек си разбира от работата.
Левит: Много ти благодаря, че казваш това. Годината, преди да заснемем филма, аз също извадих късмет, защото работих с Райън Джонсън ("Убиец във времето"), Крис Нолан ("Черният рицар: Възраждане") и Стивън Спилбърг ("Линкълн") и през това време определено обръщах внимание на работата им. Нещото, което забелязах и при тримата, е че перфектно балансират между "домашното", което са си подготвили предварително - визията, която имат и готовността им да позволяват случването на спонтанни неща. За мен това е в основата на режисьорската работа.

Във филма ти има нещо като мини-среща с твои предишни колеги от "Havoc", тъй като Ан Хатауей и Чанинг Тейтъм участват в една от сълзливите романтични комедии, които героинята на Скарлет гледа. Успяхте ли да останете приятели след приключване на съвместната ви работа?
Левит: Ей, вярно! Добро попадение! Да, наистина останахме много добри приятели - с Чанинг имам 3 филма, а с Ан - 2, а първият ми филм и с двамата е "Havoc". Това също така беше и първият филм на Чанинг. Но беше много мило от тяхна страна да се съгласят да участват във филма ми. Беше изключително забавен снимачен ден и си личи по кадрите.

Джо, какво мислиш за обожествяването ти в Интернет от твоите фенки? Говорили ли сте за това с Райън Гослинг?
Мур: Той е голям любовчия!
Левит: (смее се) Всъщност не го познавам лично! Бих се радвал, защото е велик актьор. Ала всичко това е малко... просто не мога да му обърна достатъчно внимание.

Джулиан, тази година е 15-тата от създаването на "Големия Лебовски"...
Мур: Луда работа! Знам точно колко години минаха, защото синът ми е на 15, а по време на снимките бях бременна с него.

Чакай малко, значи хем си била бременна, хем са те вързали към онази машина, която мяташе боя навсякъде?
Мур: Абсолютно! Беше пълна лудост. Беше посред нощ - някъде 2 часа и ми се гадеше супер много. Карлос Леон ми помагаше... така де, на моята героиня, той ми помогна в тази сцена. Бяхме много изненадани, че критиците харесаха този филм, но се радвам, че той успя да се превърне в такава легенда, защото е наистина феноменален филм.

Джо, тъй като това е първият ти филм като режисьор, пред какви проблеми се изправи, докато снимахте филма?
Левит: Най-трудното беше писането на сценария, защото там си сам, а когато аз съм сам, винаги се съмнявам в себе си и си мисля разни неща като "Ти бъзикаш ли се, бе? Това въобще става ли за нещо?" Щом направих първата си чернова я показах на Райън Джонсън и той каза: "Мисля че си нацелил нещо много голямо тук". А оттам нататък нещата станаха по-лесни и демоните в мен се укротиха.

Ти отдавна си на "Сънданс" - поне от 2005, когато ти участваше там с филмите "Пакетът" и "Тайнствена кожа".
Левит: Фестивалът е прекрасен. Всъщност първият ми път на него беше още по-отдавна, през 2001 с "Manic".

Това е един недооценен филм. Много хора не осъзнават, че това е първото ти съвместно участие със Зоуи Дешанел, а "(500) мига от любовта" е едва втората ви среща.
Левит: Знам и мисля, че това е една от причините, поради които "(500) мига от любовта" се получи толкова добре - защото със Зоуи останахме приятели през целия този промеждутък от време.

Какво е усещането да се завърнеш тук след осем години с премиера на първия си пълнометражен филм?
Левит: "Сънданс" се е превърнал в една неформална и динамична общност от творци, които обичат филмите и вярват, че в тях има по-важни неща от блясъка, пищността и солидната печалба. Един филм като този, който не следва формулата на мейнстрийм холивудската комедия, надявам се ще се превърне именно в мейнстрийм холивудска комедия, защото "Сънданс" му дава тази възможност. Възхищавам се на това, което Робърт Редфорд е постигнал - и няма друго по-подходящо място, на което да представя първия си филм.

Намираме се в сезона на филмовите награди; няма как да не ви попитаме кои са любимите ви заглавия за тази година?
Левит: Джанго!
Мур: На мен също ми хареса "Джанго", но и "Сеанси"

Джо, теб те гласяха за ролята на Джанго, нали?
Левит: Всъщност става въпрос за героя, който играе Тарантино - австралиецът. Той ми каза: "Ако не научиш австралийския акцент, ще те дублирам, защото аз го знам!" В крайна сметка той изигра цялата роля и се справи много добре. Във филма има наистина велик акцент.

Новините

Най-четените