Равенството между половете е едно от най-големите постижения на западната цивилизация и основно предимство на нашата съвременна култура. През XIX и XX век различните движения за правата на жените успяват да преборят хилядолетия на дискриминация, социално неравенство и унижения, които са захранвани от религиозните догми, примитивните обществени йерархии и простото физическо превъзходство на мъжете.
Но в началото на XXI век все повече хора гледат меко казано скептично на феминизма и неговите нови цели и мисии. До известна степен това се дължи на вкоренения сексизъм и страха от жените, но има и друга причина за лошия имидж и тя може да бъде намерена в публичното поведение на модерните феминистки.
Това са онези предимно млади, предимно бели, привилегировани, образовани либералки и либертарианки от добри семейства, които представляват шумния двигател на съвременния радикален феминизъм.
Те са блогърки, влогърки, медийни критички и есеистки, представящи се за скептички и прогресивни мислителки. Подвизават във Facebook, Twitter, YouTube, tumblr и други популярни виртуални пространства, където давят и тровят всяка рационална дискусия за отношенията между половете с крайно обърканите си, но агресивно защитавани и налагани опорни точки.
Те обожават да пишат и говорят за мъжкия заговор, за Патриархата в днешния западен свят и носят отличителните белези на сектантството. Дами като Ребека Уотсън, Анита Саркисян, Ейдриа Ричардс и др. се постараха да хвърлят дълга интернет сянка върху движенията за правата на жените.
Забранете това
Последното глобално фиаско на съвременните феминистки организации беше кампанията "Ban Bossy" отпреди няколко месеца. Каузата имаше за цел официалното изхвърляне на думата bossy от английския език. Модерните феминистки искаха да прекратят употребата на жаргонния епитет, ползван най-често като дерогативен термин за жени, които искат висока професионална реализация и висши мениджърски позиции.
Според феминистките структури, стоящи зад кампанията, тази дума вреди на младите момичета, които отрано се отказвали от лидерството, за да не им казват, че са bossy.
Te пропуснаха иронията, че да се иска забрана на дума в свободния свят през 2014-а е меко казано bossy. Да не говорим, че един човек, който се отказва от лидерство от страх да не го нарекат по определен начин, по начало не е подходящ за водач.
Интелектуалното Гестапо на феминистките и тяхната авторитарна "кауза" директно извика алюзии с "1984" на Оруел. Въпреки това в масираната кампания се включиха десетки световноизвестни дами, сред които Виктроия Бекъм. Бийонсе, Шинийд О Конър, Дженифър Гарнър, Джейн Линч...
Всички те участваха в промоционални клипове, в които призовават за тоталитарната езикова мярка. Дори Мишел Обама подкрепи щедро финансираната от различни корпорации и организации кампания. За щастие забрана няма.
Ах, тази лоша сексуалност
Повечето съвременни интернет феминистки в Западния свят са обединени срещу едни общ враг - порното. Те вярват, че това е ултимативния инструмент на Патриархата за репресия върху жените. Порнографската индустрия е включена в зловещ заговор и е видяна като основно световно зло.
Излишно е да споменаваме, че критична част от тези дами искат пълна и тотална забрана на "киното за възрастни". Интернет активистките водят отчаяна, ирационална битка с огромната индустрия и редовно пускат списъци като този, в който се изброяват 33 признака, уличаващи хората, които подкрепят изнасилването. Според тях излиза, че дори самото гледане на порно филми ви прави съпричастни със сексуалното насилие над жени.
Те забравят, че днешната порнографска индустрия отдавна не е в ръцете на мафиоти и сводници, а се прави от огромни компании, а повечето участници са високо платени и свободни граждани. Много порно звезди се гордеят с работата си, има милиони почитатели в социалните мрежи и са приети от обществото.
Но за феминистките на XXI век това няма значение - те отричат всеки плътски порив на жената и го приписват на огромната манипулация извършена от Патриархата. Самата женска сексуалност е видяна като нещо лошо и опасно.
Кръстоносният поход срещу порното
е само върха на айсберга. Съвременните млади активистки срещу "злите мъжки шовинистични свине" виждат експлоатация навсякъде. Анита Саркисян от "Feminist Frequency" се прочу със серия от клипове в YouTube за образа на жените в популярната култура. Тя събра над 150 хиляди долара от платформата Kickstarter за проекта си "Тропи срещу жените във видеоигрите" и създаде няколко слабо аргументирани клипа, които бяха подложени на свирепа критика от редица истински познавачи на геймърския свят.
Ейдриа Ричардс пък е от тези нови феминистки, които ходят на технологични семинари и топят публично нърдовете, имали лошия късмет да разкажат някой сексистки виц в близост до нея. Наскоро тя осигури уволняването на двама млади интернет специалисти чрез "публично засрамване", след като ги чула да си разправят мръсна шега на подобен семинар.
А Ребека Уотсън от "Скепчик" се превърна в нещо като трол за атеистичните кръгове, към които се числеше, след като записа истеричното видео, в което обясняваше колко гнусно се е почувствала, когато един мъж започнал съвсем безобиден флирт с нея в асансьор.
Големият слон в дневната
Модерните феминистки обвиняват консуматорската култура, модната индустрия, видео игрите, филмите - и разбира се порното, в репресия и редуциране на жената до сексуален обект, но удобно пропускат най-големия глобален проблем за по-красивия пол.
Стотици милиони жени са подложени на нечовешки унижения в ислямския свят, но това изглежда не притеснява особено днешните активни западни блогърки.
Всеки ден в страни като Саудитска Арабия, Йемен, Афганистан, Иран, Пакистан, Судан, Сомалия и много други теократични диктатури красивите цветя са брутално тъпкани от сексуално объркани религиозни фанатици. Там жените наистина нямат никакви граждански права, животъг им не струва нищо, избивани са за най-малкия повод и биват опредметени по извънредно грозен, циничен и жесток начин.
Ето къде трябва да се фокусира цялата енергия на феминистката кауза. Но не.
Ако питате съвременните либерални интернет активистки те ще ви кажат, че това си е тяхната култура и Западният свят не трябва да се меси, а да гледа себе си и да забрани порното и рекламите с дългокраки моделки.
Върховното лицемерие на днешните феминистки е подсилено от лъжата за мултикултурализма. В сигурния Западен свят си затварят очите за страданието на жените в ислямските режими и борят далеч по-опасните компютърни игри. Това води до пълно обезсмисляне на феминизма днес.
