Щяхме ли да имаме същото отношение към Делян Пеевски, ако не беше корпулентен, а красив и секси? Ако вместо тази си фигура имаше атлетично, загоряло тяло, а на мястото на характерната му физиономия се усмихваше с ред бели зъби лице на манекен... Съмнявам се.
Вероятно щяхме да продължаваме да цъкаме неодобрително с език, но в същото време щяхме с тиха робска завист да го гледаме да развява моделската си визия из българските институции и скъпите световни курорти.
В случай, че към този му секси аватар се прибавят и малко дрешки и аксесоари (изпипани костюми, меки велурени мокасини на босо, ефирни шалове и скъпи слънчеви очила), фетиши (пури, часовници с уникален дизайн и някой и друг Астън Мартин кабрио) и чрез постоянното присъствие на дългокраки и спиращи дъха брюнетки и блондинки се изгради образ на желан любовник и ухажор, получаваме подобрено и усъвършенствано копие на любимеца на простолюдието Иван Славков.
В негово лице стотици хиляди припознаваха собствената си мечта за самите себе си - „да съм красив, богат, известен, да не работя много, да крада и да еба най-доброто на пазара и народа като цяло".
В политиката създаването на цялостен имидж е много сериозна работа, с която се занимава цял екип от хора. Най-добрите политици лидери обикновено имат харизма по рождение и задачата на личните им имиджмейкъри е да я подхванат и поведат в правилната посока. Тогава, каквото и да измислиш за един по принцип забележителен човек, то просто очертава още повече неговата фигура в полето на политиката и работи за най-важното - невидимата и неизказаната част от общественото му присъствие.
Най-важната, но и най-трудна мисия на политическите имиджмейкъри, а и на самите политици обаче е свързана с най-достъпното човешко удоволствие - секса. Като сцена политиката определено предполага неговото завоалирано присъствие - важни, добре облечени, елегантни мъже мъже, които се движат с охрана и решават световните дела.
Едва ли Ангела Меркел би била това, което е, ако я бяха хванали яхнала колело да посещава скромен немски артист в някой берлински квартал за любовна нощ. Семейството някак по определение се изисква много повече от жените в политиката отколкото от техните колеги с панталони.
Особен случай в политическата игра са секс скандалите. Те винаги са съпътствали властимащите, но са изигравали различна роля в тяхната кариера. Преди години, когато приятният на вид американски президент Бил Клинтън си позволи да се заиграе с пухкавата госпожица Моника Люински, това за малко не му коства поста. На добрия, поостарял Клинтън сигурно и досега леко му прилошава, като види пура, но като че ли най-голямото му наказание е прекрасно развиващата се кариера на собствената му съпруга - Хилари.
Всъщност от цялата твърде неудобна афера на благоверния си тя успя да премине от фазата „горката измамена съпруга" през „преглътнала обидата в името на страната си първа дама", за да се прероди в истински, при това доста харесван, американски политик. Ето на това му се казва да играеш по свирката на някого, обаче ти да си поръчваш музиката!
Ако в благонравната на вид Америка семейните ценности или поне тяхното демонстриране са особено важни в изграждането на добър политически и обществен имидж, то в добрата стара Европа нещата не винаги са толкова еднозначни. Вероятно, ако неудобната секс забежка на Клинтън се беше случила в Германия, последствията щяха да са си същите, че ако не и по-строги.
Нищо, че са, така да се каже, люлката на порноиндустрията от осемдесетте години на миналия век, германците хич не обичат някой публично да им се прави на голям любовник, особено пък ако нацията някак му е поверила пари и отговорност.
Виж във Франция нещата стоят по съвсем различен начин. В страната където любовта е въздигната в култ и дори в метрото хората флиртуват просто за удоволствие и плам в очите. Да си политик и да имаш любовна афера си е съвсем в реда на нещата.
Точно това се случи още с встъпването на Никола Саркози на поста президент на републиката през 2007-ма година, когато брачният му съюз със Сесилия Атиас Саркози се разпадна пред цялата френска общественост. Историята около техния брак е още по-пикантна и поради факта, че именно Саркози, в ролята си на кмет, е венчал през 1984 година Сесилия за първия й съпруг, и още по време на венчавката се е влюбил в нея. След това красиво и съвсем по френски четири години се е опитвал да спечели сърцето й, докато тя се раздели със съпруга си, а осем години по-късно самият Никола също се разведе с тогавашната си половинка, за да се венчае за любовницата си.
Малко оплетено, нали?
И на всичкото отгоре, след цялата тази романтична любовна игра с бивши и настоящи близки на сърцето, в крайна сметка, вече като президент, набързо да замени дългогодишната си красива съпруга само след година с... друга красива жена, с която първо беше забелязан да се разхожда в Дисниленд - Карла Бруни.
Във френското доста разкрепостено откъм сексуални ограничения общество обаче това изобщо не е първата президетска забежка на сърцето. С такива са известни още Франсоа Митеран (президент на Франция от 1981 до 1995), който дълги години тайно е водел двойнствен живот и е поддържал паралелно семейство, за да се стигне дотам, че на погребението му съболезнования да приемат наравно и двете му семейства.
Жак Ширак (президент от 1995 до 2007) също е известен сексуален тигър във френската президентска институция, като дори обкръжението му шеговито го наричало „пет минути, заедно с душа". Президентът Валери Жискар д'Естен още пък с встъпването си в длъжност става известен повече с аферите си с фотографки и актриси, отколкото с политическата си програма.
Всичко си върви в реда на нещата за френското общество, стига обаче някъде измежду любовта, секса и нагона да не се намеси насилието. Стане ли това, французите са безпощадни - изневярата на политика е простима, когато е флирт или любов, но не и когато е насилствена.
Точно заради това и стремително катерещата се нагоре към президентския пост кариера на бившия директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан буквално се срути в краката му, след като беше обвинен в опит за изнасилване от чернокожа камериерка от хотелска верига „Софител" в Ню Йорк. Не, че до този момент палавият държавник не е известен с постоянните си секс скандали, но все пак дотогава той си вихрееше предимно с проститутки или дами, които щастливо и доброволно се гушват в постелята му.
Случката в американския хотел рязко обърна образа му на бонвиван и го превърна в насилник. И и всякакви опити историята да се окаже скалъпена, за да го спъне към президентския пост, бяха отхвърлени от обстоятелството, че самият ДСК (както го наричат французите) търти да бяга през глава към летището от местопрестъплението, че даже си забрави там и мобилния телефон.
Най-симпатичен в цялата френска политическа любовна сцена обаче ми е настоящият президент Франсоа Оланд. Ако има политик, чиято харизма се равнява на абсолютната нула, то това е той. Видът му е толкова чичовски, че няма как една жена с що-горе нормално либидо да въздъхне в любовен копнеж, като го зърне. Той не е нито грозновато чаровен като Саркози, нито достолепен като Митеран, нито дори агресивно сексуален като Строс-Кан. Той просто прилича на пингвин с очилца. И като такъв щеше да си остане в спомените на френската нация, нищо, че преди да стане президент, вече беше забъркал своята любовна афера с все привлекателни жени.
Като първи мъж на Франция той влезе след разпадналото се дългогодишно съжителство и четири общи деца с дамата политик Сеголен Роаял (също кандидат за президент на Франция), в момент, в който живееше също на семейни начала с красивата журналистка Валери Трирвильор. Отстрани изглеждаше, че Оланд е приключил с мъжкарските волности относно жените и нищо не подсказваше, че в пингвинското тяло живее горещото сърце на истински бик! Така, когато президентът беше засечен да посещава за през нощта не толкова известна по онова време френска актриса, яхнал мотопедчето си и скрит зад каска, нацията все да го преоткрива и да му съчувствува.
Сексът, любовта и политиката винаги са били в активна връзка помежду си. Когато един политик се докаже като добър любовник, обществото неминуемо започва да го гледа с друго, по-респектирано око. Сигурно защото самата същност на политиката прилича на сексуален акт - със или без любов става дума за проникване и интимност, за които се изисква обаяние и сила.
