"Рокенролът е това, което дава първия тласък на музикалната сцена на Ибиса. Повечето хора обаче са забравили това."
Така поне мисли Каралайн Лилихук - бизнесдама, чиято компания отдава под наем класически "Мустанг"-и на посетителите на острова, превърнал се в синоним на партита и забавление.
Ибиса дълго време е остров на отхвърлените, на тези, които не желаят да са комформисти - от общност на творчески натури, избягали от режима на Франциско Франко в Испания през 1936-а, до хипитата през 60-те, търсещи магическите вибрации на острова. Но как Ибиса се превръща в крайната точка за всички любители на партитата?
Оказва се, че отговорът наистина е рокенрол. Подробностите обаче се крият в хотел "Пайкс" - мястото, където всичко започва.
Историята на Ибиса е зарината с разкази за рок-звезди. Германската певица Нина Хаген се жени на острова през 1987-а при това с пънкарско тържество, продължило два дни. Има слухове, че през 1977-а Ерик Клептън за малко да умре при корабокрушение на идване към острова с лодка, в която е и Джордж Харисън от "Бийтълс". Но сякаш всичко води към хотел "Пайкс" - хотел, разположен на хълмовете, гледащи към островния град Сан Антонио.
Това е мястото, в което Wham! записват клипа за песента си "Club Tropicana"; мястото, на което Фреди Меркюри празнува своя прословут 41-и рожден ден и на което певецът остава преди легендарното си изпълнение в "Ku Club" заедно с оперната прима Монсерат Кабайе. Според легендата те са репетирали именно в хотела, макар че подобно на спомените за повечето неща от онова десетилетие, и тук детайлите са мъгливи.
Хотелът носи името на Тони Пайк – роден във Великобритания австралиец, бивш военен и плейбой, който идва в Ибиса през 1978-а след 48-часово парти. По препоръка на приятел, Пайк се качва на ферибот от Испания, слиза в Ибиса и решава да остане. Скоро вниманието му е привлечено от обява за 500-годишен имот край Сан Антоноио, чието име е "Can Pep Toniet" или в превод: "собственост на малкия Тони". Как би могъл Тони Пайк да се противопостави на толкова явно проявление на съдбата?
Първоначално имотът е изоставен, няма вода, електричество или канализация. През следващите няколко години Пайк построява своя хотел с пет стаи, изгражда басейн и нелегално се връзва към електрическата мрежа.
В началото на 80-те години Ибиса е на път да се сблъска с първата вълна от клубен туризъм. Врати са отворили "Pacha", "Amnesia" и "Club Ku", а слуховете за спокойните плажове и красиви хълмове на острова се разпространяват бързо.
Бившата столица на хипи движението е на ръба на промяната. За Пайк тази промяна идва през 1983-а, когато Саймън Нейпиър-Бел, мениджър на групата Wham!, решава да снима в хотела му клип за новия сингъл на бандата - "Club Tropicana".
Пайк има малка поява във видеото като барман, а в останалите сцени Джордж Майкъл си лежи в басейна. Клипът циментира както Ибиса, така и хотел "Пайкс" като парти дестинация, която всеки трябва да посети. Повече от десетилетие в Ибиса е невъзможно да кажеш "хедонизъм" без в същото изречение да включиш и хотела.
Хотелът "Пайкс" е приютявал редица знаменитости. Снимка: Getty
Настоящите собственици на мястото – Анди Маккей и Доун Хиндъл, са на мнение, че няма рокенрол хотел в света, който да може да каже, че "Пайкс" не се конкурира с него за титлата "най-добър".
Двойката управлява хотела от осем години след като легендарният Тони Пайк им предал щафетата. Двамата идват на острова през 1994-а, за да организират станалите популярни купони Manumission, които се превръщат в олицетворение на парти сцената на Ибиса от 90-те до 2009-а. Още тогава, преди над две десетилетия, се запознават и с Пайк.
Маккей разказва, че с идването на новото хилядолетие DJ и клубната култура става "скучна", а музиката не се променя. Така през 2005-а двойката създава Ibiza Rocks – серия от концерти с групи като Kasabian, Arctic Monkeys и The Prodigy. Това е първата вълна от живи изпълнения на острова от години.
Музикантите се нуждаят от хотели, в които да останат, а Маккей и Хиндъл не искат да настаняват звездите в някое безлично място. Легендата на хотела "Пайкс" е изградена върху имената на знаменитостите, които са отсядали там, поради което двойката решава просто да го наеме. Пет години по-късно направо купуват мястото. Днес посетителите на хотела се радват и на розов тенис корт и декор, който включва легла в градинките пред входа.
Освен това трансформират основното помещение в зона за социализиране – но не 80-ските ресторант и бар, които някога са били там, а малък, жив нощен клуб. Целта им – да върнат хотела към славните му дни и да го превърнат в най-доброто място за нощуване, ако човек е рок-звезда.
И докато Маккей и Хиндъл се занимават с освежаването на "Пайкс", местният хотелиер Диего Калво разпростира този дух из останалата част от острова. От 17-годишен той е отдаден на две свои страсти – хотелската индустрия и рокенрола. Хотелите му са повлияни от нещата, които са повлияли на самия него – филми от 80-те, мотели край магистралите, ар деко архитектурата на Саут Бийч, както и класическите автомобили.
Той също така е добре запознат с волния дух на острова: родителите му са се преместили тук по време на режима на Франко и Калво отраства в Ибиса през 70-те.
Това личи най-много в "Дорадо" - един от общо петте хотела на Калво на острова, който е изцяло посветен на историята на рокенрола. В стаите има грамофони, звучат класически рок парчета, а дори слушалките на душовете са във формата на ретро микрофони.
Подобно на Маккей и Хиндъл, чиито кариери започват с партита, Калво също има музикално минало. През 90-те той развива свой собствен промоутърски бизнес – Rock Nights, фокусиран върху рокенрол партита в малки заведения. И тримата хотелиери са фенове на живата музика като и тримата са съгласни, че тя е забравена – но далеч не е изчезнала.
По думите на Маккей живата музика е оставила наследство на острова, без значение дали става дума за Pink Floyd или Джими Хендрикс. Според него е "нелепа" идеята, че Ибиса е остров само за денс музика. Много преди да стане такъв, той е бил остров за живи изпълнения.
Когато обаче денс музиката "разбива" Америка, това води до огромна вълна от всякакви електронни звучения и така до средата на първото десетилетие на новия век Ибиса наистина забравя живата музика, разказва собственикът на "Пайкс".
Това е улеснено от изненадващия факт, че технически живата музика е била забранена в някои части на острова.
Местното законодателство гласи, че ограничители на шума трябва да бъдат поставени на всяко музикално оборудване – нещо, което трудно се прави при живи изпълнения. В началото на 2018-а се появява нова наредба – че музиката не трябва да е над 65 децибела. Нещо, което вбесява DJ-ите на острова.
След демонстрации през 2018-а законът бива променен, за да позволи живи концерти между 13:00 и 23:00 ч. Изглежда, че рокенролът на Ибиса е готов да се завърне.
Маккей разказва, че през годините Ибиса е бил завладян от "ВИП културата" и се е превърнал в едно голямо място по онзи повсеместен начин, който всъщност не е специфичен за острова. Според хотелиера това едва сега започва да се променя и се появяват все повече различни преживявания. А рокенрол духът на Ибиса отново укрепва.
И, наистина, клубните партита нямат очарованието, което някога са имали, но това не означава, че с партито на Ибиса е свършено. Вместо това, като отговор на оплакванията от масовия туризъм, забавленията на острова търпят нова трансформация – енергията се насочва в нови посоки.
Маккей и Хиндъл казват, че се водят именно от това – не се променят спрямо парите, а спрямо енергията. По думите им твърде много хора на острова са забравили, че именно енергията е важна. А двойката твърди, че по много начини, те всъщност вървят по стъпките на рокенрола. Защото именно рокенрол нагласата е това, което поддържа музикалната сцена жива.
Що се отнася до легендарния Тони Пайкс, който днес е на 84 години, ако посетите Ибиса и хотела, носещ неговото име, огледайте се. Може би ще го видите да стои на бара, където, както Маккей разказва, той редовно остава до твърде късно.
