Играта, в която е добре да си на минус

Колкото по-малко - толкова повече! С риск да разсърдим Мечо Пух, чиято житейска философия обърнахме на 180 градуса, тези думи изразяват най-кратко целта на всеки, който се занимава с голф. Както начинаещите аматьори, така и професионалистите-виртуози се стремят да завършат с минимален брой удари всяка отделна дупка, съответно - и цялото трасе.

Подобно на останалите спортове, възникнали в стари времена, голфът няма безспорно установена родина. Като негови предшественици се сочат сходни игри, доказателства за които са открити в Северна Америка, континентална Европа и Британските острови и дори в Китай. В съвременния си вид голфът произхожда от Шотландия, където са създадени почти всички основни негови принципи и правила. Още през XV век увлеченacието по играта е толкова силно, че крал Джеймс ІІ се принуждава да забрани със закон голфа и футбола, които били по-интересни за неговите войници от упражненията по стрелба с лък.

През 1744 г. група голфъри от Единбург съставят най-стария известен до сега сборник с правила. Няколко десетилетия по-късно игрището в St. Andrews установява традиционния брой от 18 дупки за едно трасе. В следващия век и половина голфът покорява и Англия. Шотландските емигранти имат главната заслуга за последвалия бум на този спорт в САЩ. В наши дни голфът е познат по целия свят, а с най-бързи темпове той се развива в Азия - най-вече в Персийския залив и Далечния Изток. През 1971 г. астронавтът Алън Шепард играе голф на Луната.

Надпреварата в голфа е непряка - истинският съперник на всеки е трасето, осеяно с разнообразни капани. Обичайният регламент на професионалните турнири предвижда 4 кръга с по 18 дупки всеки, невинаги на едно и също игрище. След края на на последния кръг голфърът, направил най-малък общ сбор от удари, е победител.

Преките предавания по радиото, а впоследствие и по телевизията, увеличават неимоверно интереса към играта. Зрителите и слушателите трябва да бъдат информирани за временното класиране във всеки един момент. Най-удобно това се постига с въвеждането на термина „пар" (на латински - „равенство"). Всяка дупка, според дължината си, получава пар от 3, 4 или 5 удара. Обикновено състезателите се стремят към резултат от 1 или 2 удара по-малко от пара на отделните дупки. Един удар под пара се обозначава и с математическия израз -1 („минус 1"), докато неговата противоположност, т.е. 1 удар над пара - с +1 („плюс 1").

В края на XIX век в голф средите се утвърждава и друга, доста по-образна терминология. Ако играчът завърши съответната дупка с 1 удар под нейния пар, е постигнал „бърди" (birdie - англ. „птиче"). Два удара по-малко от пара вече се превръщат в доста по-солиден представител на пернатия свят - „ийгъл" (eagle - англ. „орел"). Макар и рядко, дупка с пар 4 или 5 може да се превземе с 3 удара по-малко от пара - „албатрос". Естествено, голфът не се състои само от успешни отигравания. Споменатият по-горе резултат +1 на дадена дупка, се равнява на „боги" (bogey - англ. „призрак"). Поредицата продължава с двойно боги, тройно боги и т.н.

Регламентът, при който всеки удар е от значение за крайния сбор, се нарича „строукплей" (stroke play), който у нас понякога се превежда като „игра на удари". Вторият по популярност състезателен формат в голфа е „мачплей" (match play). В него резултатът на всяка дупка е сам за себе си. Побеждава голфърът, който спечели повече дупки от своя съперник. Много често тези двубои завършват предсрочно, тъй като при достатъчен за крайния успех аванс на един състезател няма смисъл да се играе повече. Мачплеят е атрактивен както за професионалистите, така и за аматьорите.

Съществуват и други системи за отчитане на резултатите, например точковата система „Стейбълфорд" и нейните разновидности, но те не променят духа на голфа и стратегията в играта. Трупането на „минуси", а не на „плюсове", е признакът за висока класа и световно майсторство.