Бали е в разгара на екологична криза. Половината от реките на островите на Индонезия са пресъхнали, а плажовете им се разпадат. През 2017 г. правителствени служители обявиха "Криза с боклука" по 6-километрова част от плажната ивица на остров Бали. В самия пик на почистването стотици доброволци събраха над 100 тона отпадъци от плажовете на тропическия остров...
Причината? Твърде много туристи, които просто се изливат да идват в страната. Тази година индонезийското министерство на туризма се надява Бали да привлече 7 милиона чуждестранни туристи към острова с едва 4 милиона жители.
"Искаме ли повече туристи? Може би не", каза миналата година социалния активист Вайбеки Ленгконг. "Въпросът е какъв вид услуги можем да осигурим за милиони туристи. Бали е насред водна криза. Бали просто пресъхва."
Островът от няколко години се слави като твърде претъпкано място, в което туристите са толкова много, че единственото по-шокиращо от блъсканиците на иначе райското кътче, е количеството боклук, което човек може да види наоколо.
Решение не са и малките съседни островчета, които далеч не се ползват с тази слава. За тази хитрост са се сетили и стотици хиляди други туристи, които пренасищат пазара и там.
Бали е едно от многото места, където вече се усещат негативните ефекти на масовия туризъм. Тайланд затвори цял остров, защото отпадъците и изхвърлената от туристите храна започнаха да унищожават местната екосистема. Във Венеция, Италия, големи круизни кораби карат направо през града, а достъпните квартири в Airbnb изтикват местните от пазара на жилища.
По улиците на много градове в Испания като Барселона, Сан Себастиан, Билбао и Майорка вече се виждат графити срещу туристите - "туризмът убива", "туристи, прибирайте се вкъщи" и "защо го наричат туристически сезон, ако не можем да ги отстрелваме?".
Откакто пътуването стана по-евтино, а интернет завладя света, показвайки чудни гледки от непознати места, секторът на туризма полетя нагоре. Ако през 1996 г. по света са се извършвали около 560 млн. пътувания зад граница, то през 2016 г. броят им се е увеличил двойно - над 1,2 млрд. пътувания от една в друга държава.
И ако в първите години на бума на туризма това изглеждаше като нещо прекрасно, сега вече се усещат негативните страни на това градът ти да е наводнен от чужденци, снимащи всичко наоколо и оставящи след себе си хаос, боклук и дори екологични катастрофи.
В световен мащаб, изместването за развитие на туризма - включително хотели, курорти, летища и круизни пристанища - е все по-голям проблем. В Индия десетки хиляди коренни жители са били незаконно изгонени от селата, намиращи се в резервите на тигрите.
Подобни изселвания засягат още държави като Италия, Шри Ланка, Кения и Арженитна. Според неправителствени организации, занимаващи се с тази тема, властите рядко обмислят начина, по който туризмът засяга техните граждани.
Вместо това "те често използват територията си като приоритет за популяризиране на туризма, разглеждан като двигател за икономическо развитие и ръст на доходите, който лекува бюджетните дефицити, а на заден план минават човешките права на всички онези, които са засегнати по негативен начин от туризма, включително и хората, които биват изселвани от домовете си, за да се развият повече площи за посрещане на туристи.
Всичко това може да има негативен ефект и върху околната среда, климата и локалните екосистеми. Така например в Малайзия разрастването на крайбрежната ивица на остров Лангкауи, причинена до голяма степен от ефекта на туристите, е довело до намаляването почти наполовина на дъждовните гори на острова.
Не е чудно, че дори и работещите в туристическия бизнес на подобни острови се обявяват за намаляване на посетителите и преосмисляне на определени дестинации.
Някои туристи вече започват да схващат ролята си за съсипването на девствените места по света и започват да се борят с негативните ефекти на ваканциите си. Затова процъфтяват и нови форми на почивка. Така например екотуризмът, при който почиващите се стремят да оставят минимална следа след себе си на местата, където отсядат, същевременно сливайки се с природата и околната среда, създава своите здрави основи в страни като Коста Рика.
Нараства и интересът към доброволческия туризъм, който позволява на пътешествениците не само да опознаят нови места, но и да правят по нещо добро за развитието им. Програми в Камбоджа например предлагат възможности за доброволци, които да поработят в домове за сираци или за строене на водни кладенци и училища.
Но дори тези форми на туризъм могат да навредят. В Камбоджа доброволците за работа в сиропиталища са създали нуждата от... повече сираци, които да се превърнат в средство за печалба. Между 2005 г. и 2015 г. броят на камбоджанските сиропиталища се е увеличил с 60% въпреки факта, че около 80% от децата там имат поне един жив родител.
Така че на преден план изниква въпросът дали можем да пътуваме и все пак да се чувстваме добре, въпреки че може би спомагаме за разрушаването на нещо красиво?
Някои държави са намерили начини. Главното е да бъдат ограничени броят и видът на туристите, които влизат. Така например Бутан се превръща в пионер в подхода за висока стойност и ниско въздействие - повечето чуждестранни туристи трябва да изхарчат минимум 200 долара на ден в страната. Палау и Ботсуана развиват този модел допълнително.
Междувременно вече ЮНЕСКО изисква от всяка държава план как да управлява туризма по начин, който да не вреди на паметниците на историческото и културното наследство - нещо, което обаче не се спазва особено. Според доклад на университета Грифин едва половината от защитените от ЮНЕСКО обекти са представили такъв план.
И дори тези с планове не винаги ги следват. Активистите в Джорджтаун, столицата на Гвиана, твърдят, че правителството не е приложило правилата, залегнали в собствения му план за управление на опазването забележителностите. Незаконното развитие на допълнителни постройки, както и ремонтите, които не залагат на правилата за реновиране на обекти с културна стойност, са станали една от многото тактики на онези, които се надяват да привлекат туристи за луксозните кафенета и хотели в района.
Междувременно в Бутан всички тези планове за управление на туризма не важат за тези, които могат да си позволят да не спазват правилата или разполагат с приятели на високи постове в страната.
В крайна сметка има само и единствено едно наистина ефективно решение на този проблем - просто не пътувайте до тези дестинации. Което, разбира се, е тотално неприложимо.
Проблемът е колкото екологичен, толкова и политически, и начините за решаването му са комплексни. Те зависят от волята на управляващите да жертват част от икономиката си в името на природата и гражданите си, но зависят и от склонността на туристите да приемат собствения си ефект върху екосистемата и да поемат отговорност за пътуванията си.
И двете обаче изглеждат все още някак далечни като реализация. Дотогава обаче приемливо решение е човек да се спре на по-нетрадиционните локации за пътешествие. Така най-малкото ще избегнете цялата тази гмеж от други туристи.
