"Тоя твоят мъж става само на рамо да си го носиш. Красив, мълчалив и нищо не работи!"
Най-малко очакваш да чуеш това на сватба. Още повече от бабата на булката. И още повече в оня тържествен момент, когато подпийнали гости се упражняват в красноречие, докато пожелават разни чудеса на младата двойка.
Та бабата на моята приятелка сподели на всеослушание тази констатация и с това предизвика няколкоминутен смут над шопските салати в ресторанта.
Булката беше едва на деветнайсет, беше първата ми приятелка, която се омъжва, а както става ясно, родителите и баба й ама никак не се радваха от новия й семеен статус.
Пернатата през устата госпожа, която тогава ми се струваше направо древна и леко дементна, всъщност се оказа истински пророк.
Младежът съпруг, тогава някъде към двайсет и пет годишен, едва дочака да свърши веселбата и още неизбърсал уста от мазната мешана скара, вече си подсвиркваше свободно на дансинга на любимия си нощен клуб, заобиколен от всички останали момичета на света, които не са му съпруги.
Половин година по-късно в младото семейство очаквано се роди и бебе, което тутакси се превърна в още една причина младият татко да избягва да е наоколо.
Най-лошото беше обаче, че сметките за щяло и не щяло си течаха и някой трябваше да ги поеме.
И кой, кой... ами крехката млада съпруга.
Така между кърменията моята приятелка даваше уроци по английски, правеше мартеници и учеше икономика.
Домакинските неща изобщо не ги броя - пералните си се въртяха сякаш от само себе си, нищо, че редовно изваждаха целия семеен гардероб в оранжево например.
На мъжа бонвиван това не му правеше особено впечатление - просто придърпваше банкнота от семейните пари в гардероба и се сдобиваше с каквото му е необходимо.
Изчезванията от дома се бяха превърнали в нормалното състояние на семейния им живот, като част от "забавленията" на жена му бяха напъните й да го издирва от заведение на заведение, бутайки количката на общото им дете по софийските улици.
Излишно е да казвам, че за няколкото години, в които това съжителство продължи, младият татко никога не си намери работа.
И разбира се, разведоха се.
И още повече се разбира, че моята приятелка за няколко години успя да завърши университет, да си намери добре платена работа, да си направи офис, да обиколи света, а после да отгледа дъщеря си и в крайна сметка да се установи на другия край на планетата, откъдето ей така с лекота да движи едни корпоративни милиони.
Мъжът ли? Ами мъжът изтърка де що можа столове из столичните барове, премина неуспешно през няколко далаверки, които само го направиха още по-голям длъжник на още по-опасни хора и така и не успя да си намери друга съпруга, на чието рамо да кацне красиво, мълчаливо и безработно.
Последният път, когато го видях, имаше пет зъба в устата си и дори през дупките между тях успяваше обидено да плюе живота, който не му бил поднесъл никакви шансове, "дееба мааа му, деееба...".
Приятелката ми пък сякаш не разбра какво точно й се случи, защото впоследствие допусна още трима мъже да й се залепят за портфейла и да поживеят честито на неин гръб по няколко години. Както казваше баба й, "все на рамо си ги носиш, ти, Албенке, тия твоите мъже"...
Да си носиш мъжа на рамо е един от най-трайните социални трендове в съвременното общество.
Толкова траен, че някак се промъкна покрай идеята за равноправие на половете и маскиран като "семейна взаимопомощ" направо си стана норма.
Достатъчно е просто да се огледаш наоколо, за да установиш , че жените някак умело и бързо превключват според условията и намират начин да се оправят във всяка ситуация. Ей така, на първо четене, се сещам за поне десет жени около моя живот, които въпреки дипломите и квалификациите си, чистеха къщи, гледаха деца илирисуваха картички, за да могат да вържат двата края.
За сравнение така специалните им съпрузи или партньори предпочитаха да мрънкат безутешно от сутрин до вечер пред телевизора, разпределяйки времето си между цигарите, кафетата, бирите, вечерното уиски и разговорите по телефона.
Потънали в социално недоволство, те много често се утешаваха и с по някоя и друга свалка във фейсбук или денонощно циркулиране из сайтовете за запознанства.
"Ще гушкаш ли Мечо?" изведнъж се изписа на екрана на компютъра на друга моя позната, докато в единствената си почивна неделна сутрин за месеца тя, в прегръдките на любимия си и от години безрабоен мъж, гледаше романтичен филм. Мечо, дето трябваше да бъде гушкан, се оказа една такава "утешителка", която след година вече беше в ролята на новото рамо, на което оня мъж кацна.
Взаимното им гушкане не продължи дълго - рамото на Мечо се оказа доста по-крехко от това на моята позната, която... ами която си прибра обратно отлетелия за малко мъж и продължи да си го отглежда.
Явно си й харесва, какво да я правиш.
Наскоро четох едно британско изследване в Гардиан, според което жените днес са много по-социално адаптивни от мъжете. На тях не им отнема нито толкова време, нито толкова емоции да преорганизират живота си така, че да се справят с ежедневните, битови предизвикателства.
Егото им стои далеч по-ниско от това на мъжете и някак не им е в дневния ред да губят енергия във вайкане колко са велики, пък никой не ги оценява.
Всъщност няма нужда Гардиан да ни ги каже тия неща - достатъчно е просто по Коледа да застанете за два часа на летището например и да погледате потока от хора, които се връщат от работните си места в чужбина.
Ще установите, че поне осемдесет процента от българските гастарбайтери в Испания, Италия, Германия, Франция, скандинавските страни са българки, работещи там като домашни помощници, чистачки, болногледачки или бавачки.
На "Пристигащи" ги чакат спретнати като за празник мъже с алкохолни торбички под очите, чиито чувства са свързани директно с портмонето на благоверната.
И като си е дошла за Коледа пък, да вземе да посвърши и малко къщна работа - "я тука вземи тия пердета да ги переш, на ти да поготвиш, че да не губиш тренинг, дръж тоя ремонт на гаража, дето ще сложим новата кола, която ще МИ купиш, защото съм много готин и никой не ме разбира..."
Жените, които си носят мъжете на рамо, не са нито само изпаднали в крайна нужда добродушни провинциалистки на средна възраст, нито крайнонуждаещи се от каквато и да е работа съкратени работнички от фабриките в Южна България примерно.
Състоянието на състрадание и подкрепа на силния пол е нещо, което огромна част от жените носят у себе си по природа. Този вид саможертва започва невинно - с онова "дето ще ми мрънка как трябвало да се направи, по-добре да си го направя сама".
Така се хващаш и си носиш развалените уреди на майстор, молиш приятелка да ти помогне да подредите мазето, нарамваш чувал с червени чушки, за да опечеш зимнина, караш колата на ремонт, пестиш за почивка на море цяла година, бачкаш на три места и от време на време му купуваш я ризка, я панталонче или парфюм, за да го накараш мааалко да се усмихне.
Докато търчиш от работа на работа, той все е в процес на нещо голямо, което ще правят с един приятел/съдружник/големец/политик и тъй като трябва да го подкрепяш и да му вярваш, дотираш дневните му разходи, за да стои сериозно, като мъж.
В същото време, пак за да не раняваш достойнството му, търпиш лошите му настроения и безделниченето му, като даже си склонна да ти се накара за нещо си там - я, че си сложила много сол в супата му, я че ръкавът на ризата му няма ръб или пък примерно, че не разбираш нищо от политика, а се месиш в разговори, дето не са "женска работа".
Имах един такъв братовчед - вечно седеше по копринен халат на кожения си диван и държеше речи на жена си на всякакви теми, докато тя градеше безупречната си адвокатска кариера и дотираше уродливите му опити да бъде нещо средно между брокер на луксозни недвижими имоти, прекупвач на коли втора ръка и художник.
От всичките му занимания това с брокерството можеше да бъде печелившо, но на него му дойде нанагорно като работа пътуването насам-натам и се отказа в името на дистанционното, дивана и ораторското майсторство пред съпругата си.
Там нещата все още са си така по простата причина, че изкараните от нея пари са предостатъчно за добрия стандарт на семейството.
И ролята на стойка за шарен и крещящ мъжки папагал явно й е ок.
Когато я питах в прав текст защо, тя доста се позамисли. И ми отговори "Ми... дето ще е някой друг, който не го знам какъв е, с тоя поне съм свикнала. Не пие, не ме бие и не съм забелязала да хойка. Пък и нямам нужда от СОТ - той така или иначе винаги си е вкъщи".
Значи какво излиза?
За много работещи, справящи се, борбени момичета е достатъчно мъжът до тях просто да присъства.
И мазохистично да го обгрижват с каквото е нужно, за да стои здраво закрепен на нежното им рамо. Не, че лично не съм го правила - вярвам, че в живота на всяка жена се е случвало поне веднъж да изпадне в такава, хм... "любов". Ама не е ли време да ги изтупаме от рамената си тия шарени, говорещи папагали най-после?!
"Всичко, де ходи само с панталони на улицата, е все мъж! - каза на оная сватба устатата баба на булката. - Как пък можа да се хванеш точно за тоя, дето има нокти на орел и крила на варена кокошка, че да си го носиш на рамо цел живот!"
Та, става дума за полет, момичета. И някой до теб, на който също много му се лети, без да го е страх да размахва крила...
Има естествено такива случаи, както и обратния вариант - мъжът да работи а жената да се размотава и да му харчи парите. Но все си мисля, че жените сами си го направиха с тяхната еманципация - хак им е на такива. Не разбрах какъв точно е изводът от цялата статия, който авторката иска да ни внуши?
Съгласна съм с Касимова. Описаното не е рядък случай. Има и вариант - образовани, интелигентни, но не първи красавици, да правят драматични компромиси на прага на старото моминство. Ако има дете от такъв компромисен брак, може би си е струвало. Апропо, писалият преди мен е доказателство колко са объркани нещата. Той, горкият, не разбира, че да носи пари в къщи и да си гледа семейството, е въпрос на чест за всеки мъж. И въобще не е задължително жена му да е кифла.
Касимова,какво толкова чудно има,в 95% от случаите е обратното,но това се приема като нещо нормално нали ? След като искате равнопоставеност,тя е във всичко ,не само с плюсовете,но и с минусите си ;)
"мъжът да работи а жената да се размотава и да му харчи парите." Този вариант статистически е много по-често срещан, но не правя генерални изводи, а авторката има проблем с мъжете, идея фикс й е че мъжете са боклуци, а жените ангели, невроза ли, психоза или объркана сексуалност?
ПРЕДЛАГАМ, никакви коментари! Хора, не разбирате ли че тази жена само дразни, след всеки прочит на Касимово писание остава някакво тегаво чувство че нещата са прейначени, измислени случки и събития, нарочно, за да се почне поредното излишно спорене по измислен проблем. Писна ми, честно, стига вече! Затова предлагам, никакви коментари.../ ама и аз доста писах, ма то се не издържа вече, все нещо мъжете никакви, прости, мазни, гадни, мускулести, но задължително с малко мозък, мързеливи, тъпи.....Еми аман вече/. И веднага някоя женичка ще се намери да възкликне...."ама вярно вярно вярно, точно така е"...
Ти па си мноу убава!
Горката Мария, все из тинята гази, все гадории й се привиждат и случват. Как не видя бял ден тая женица. Сега иска да си изтупа рамото. Ама има ли нещо на това рамо? Като съм прехвърлил малка част от обилните й писания, не виждам кой ще й плаща достатъчно, че да привлече някой мъж с рамото си. Трябва да е много закъсал.
Дразнеща статия с цел да предизвика много коментари. Бих цитирал поговорката - Дай на човека власт , и ще видиш колко струва - но в случая това е жена , а тя не е човек !
Излизах с мъж с 12 години по-голям от мен, който изобщо не се притесняваше, че аз плащам всички сметки, купувам му храна и понякога дори му давам джобни. Всичко това под формата на ''Бавят ми заплатата, сега нямам, ще ти се реванширам, другия път аз плащам'' и т.н. Толкова естествено - точно в този момент човекът има затруднения, нормално е другият да поеме разхода. Когато поставих въпроса ребром, се засегна и цитира двата случая в които той ме е черпил Разкарах го набързо (не само поради финансови причини), а сумата, която ми дължи съм я прежалила.
Не ви разбирам суфражетките днес, и равенство с мъжете, вкючително квоти, и сръдня когато получвате ролята на мъжа, не може да ви се угоди!? Не може да получаваш само ползите от двете роли, много мъже издържат празноглави и мързеливи хубавици, с единствен интерес да обикалят моловете, и не реват по форумите. Добре е формулирано: Феминизмът е идея, да се предостави на жената достъп до ръководни, силови и доходоносни длъжности в структурите на държавната власт, без да се ограничават утвърдените през вековете привилегии на жената, като слаб пол и без да се засяга разделението на труда в семейството. Всъщност, истинските жени не се оплакват и са щастливи да бъдат жени, а оная дето е сменила 4 мъже и все не е доволна, да се вземе с една лесбийка, че да мирне.
Кирил Кръстев, повярвай, когато Клара Цеткин и Роза Люксембург са се борили за равноправие на жените, не са ме питали. Това, което всички мъже в този форум демонстрират е единствено и само, болни от комунизъм глави. Чисто физиологично, жената не може за е "равноправна", по разбиранията на писачите тук. Но.......времената са такива, че мъжете ги отглеждат мамите им до 30-годишна възраст, след което ги предават на жените им, за да продължат отглеждането. Пишейки това, разбирам, че да обобщаваш е грешно. А защо мъжът трябва да носи повече пари в къщи и да не изтъква това при всеки възможен случай, е въпрос на чест. Който не разбира това, спешно да си пусне хормонални изследвания. Трети пол??????
Със съжаление трябва да призная, че имам много примери подобни на описания от Касимова. Моето мнение е, че съвременните млади жени са много по-борбени, работливи и отговорни, отколкото са съвременните млади мъже. Можем да спорим каква е причината, но за мен факта е налице. В офиса имам цели три примера в подкрепа на тезата на авторката и нито един в обратна посока. Не мога да си представя, че жена ми ще ме издържа, бих се "гръмнал", ако това стане реалност. Тя да работи, а аз да лежа и да се оплаквам!?! Тя да плаща сметките, да ми дава джобни!?! Срам!!! Явно обаче не всички мислят така. Поколението което отгледахме, като цяло, е инертно и мързеливо, особено мъжката половина. Защото така го възпитахме. Ние! Аз лично също имам вина за което. Съзирам същата неактивност и у сина ми. Винаги съм се стремял да му давам положителен пример, учил съм го, че мъжа е отговорен за семейството, че негово задължение е да го издържа. Винаги съм бил за ясното диференциране на ролите по полов признак, при което финансовата издръжка е изцяло мъжка работа и жената трябва да работи само за нейно разнообразие, а не по необходимост. Но явно криворазбраната еманципация е много удобна за мързеливите.
Който успя да прочете цялто това изсмукано от пръстите клише от началото до края, нека вдигне ръка. Опа, бъзикам се бе, знам, че няма такива
Аз пък имам затруднения с приемането на вечния стремеж на много хора да се месят в личния живот на другите. Или да дават мнение за него - когато нито ги засяга, нито някой им го иска. Вярно е, че комунизма не излиза от главите на много хора. Един от главните признаци за това е, че не успяват да приемат концепцията за правото на личен живот и лично пространство.
Мануела, ами какво да правим, като след името Касимова следва или смешен плач или толерастки лиготии. Как не й се угоди на тая жена. Ама май вие с Марчето се движите в същите среди и попадате на същите типажи. Аз познавам само един безработен, (отблизо) който без да се смята за непризнат гений, няма образование, но има буден ум и разностранни интереси. Жена му го изрита като остана трайно безработен, а той, като се види с 5 лева купува шоколадчета на внуците. Познавам и 2-3 кифли, на които човекът блъска като глух петел да осигури сносен живот, а те гледат сериали.