Примерен образ на метросексуално момче:
- Косата - гелосана, къса, по възможност боядисана в русо или на руси кичури;
- Веждите - (I вариант) от страната на крайчетата може да липсват, т.е. Половината, (II вариант) ужасно тънки по цялата си дължина, може някъде да имат чупка, да кривват;
- Лицето - гипсирано от фон дьо тен; устните - гланцирани; брадата - няма и помен от нея;
- Тялото - тук нещата се нормализират - както се пееше в онзи кючек "и тънки, и дебели". НО! Tотална липса на каквото и да е окосмяване. Равно, голо поле...
- Аутфит - каквото се продава в мола от долния клас дрипаци;
- Натюрел - кефи се или на чалга, или на комерс;
Умира от блаженство, като си отвори фейсбука и говори там на неразбираем език с цифри, препинателни знаци и смесва няколко азбуки и също толкова размера. Голяма хвалба му е, че не е прочел нито една книга. Нааай-много тези за матурата. Мацките пък точно заради тази причина му се лепят като мухи на мед. Абе, въобще няма никакви притеснения спрямо самочувствието си. То си е на 6. Изглежда като турбо гей в най-добрия случай, в най-лошия - като травестит. Но явно това се котира.
И това ли е метросексуалността?
Часове и дни в мазане на лосиони, скубане на вежди и крайници, правене на прически и снимане пред огледалото. Това ли е образът на поддържания млад мъж?
Ако сравним с писаниците на модните спецове по света, то тези карикатури по-горе са далеч от истината. Външният вид, и то толкова преиначен и захаросан като кифла от будка за закуски, не е единственото, на което уж проектомодерният мъж трябва да обръща внимание.
В средата на 90-те години на миналия век писателят Марк Симпсън за първи път пише за поддържани мъже от нов тип - метросексуални.
Всъщност той използва тази дума в не особено ласкателен аспект, но оттогава тя все повече е в устата на английската и американската преса и култура.
По-късно икона на този тип става Дейвид Бекъм. Но кога беше това? Доста преди да дойде тази вълна у нас, но докато се дотътрят на изток новостите не са вече новости.
Започват сега да падат глави
Колко от мъжете ще вдигнат ръка, за да отговорят на въпросите за етикета на публични места, алкохола в комбинация с храната и поведението на масата. А де? Трудно, нали? Не чак толкова.
Маслинката от мартинито, когато си на коктейл, я прибираш в салфетка в джоба. И супата се яде, като гребеш от външната към вътрешната част на масата. Иначе и на онази леля от рекламата за прах на пране, която живее в идилия, ще ѝ побелеят непобеляемите коси.
И не яж като освирепял, яденето няма да избяга. Макар да ти изглеждат като префърцунени небивалици, все пак това се нарича етикет. И можеш да се мислиш за супер гъзар с едно кило ланци на врата, ама като не можеш да се държиш като човек на публично място, директно сереш на метеното.
Та тези нещица са само малка част от културата, която трябва да си изгради метросексуалният мъж. А не само мускули.
Външността е наред. Откъде си помислихте, че като останете като изпонаскубани бройлери, това е модерно?! Това ми напомня как още е модно - ако си момиче, да се минеш с гофретника по косата и да се правиш на безсмъртна. Изкуствено и неадекватно.
Тези времена отдавна минаха! Кога Мадона беше с вафли в косите? Когато още не бяха настъпили 90-те. Мхм.
Но да се върнем към мъжката половина, ако въобще може да се нарече такава. Ако си метросексуален, е въпрос на личен избор да се подложиш на варварския начин за мъчения - кола маска.
Не е задължително. Просто трябва да ходиш редовно на фризьор, да не си папкаш ноктенцата, да си миеш лицето сутрин и вечер, както правиш със зъбите. А не да се гримираш повече от приятелката си, да имаш по-малко косми от новородено и да изкупиш половин козметичен магазин.
И сега идва тежката артилерия - култура
Има такава дума, наистина! И под нея метросексуалният трябва да разбира следното - да има общи насоки във всички видове изкуства (кино, музика, изобразително изкуство, театър, литература и прочее), да познава интересните места по света и като не е обикалял към тези дестинации, както се предполага, да има достатъчно богата обща култура, за да води диалог за различни от него хора. И още, и още, и още...
Може да се изброява до световъртеж, но дори не е необходимо. Къде се срещат тези мъже, ако не в сънищата, би казала средностатистическата българка. Има ги, ама се крият под малко повече косми, повече прочетени книги и по-осмислен ден от този, който преживяваш в красене през деня и помитане на целия труд вечер в някоя чалготека.
А ето на какво се натъкнах тези дни, когато един колега по външен вид и специалност в университета имаше неблагоразумието да ме сюрпризира с нереална глупост. Момчето е от Тетевен, на 20. Строен, умен, няма повече да му правя реклама. Ама все удря на камък с тамошните бъдещи дамички. И по каква причина? Не си махал космите! Само да си ги махне и работата е вързана. А това дали може да си кажеш две думи с него, можеш ли да разчиташ на него в даден момент - и дума не става.
Е, бога ми, убий ме с гръм. До каква степен се стигна такива модни тенденцийки да промиват мозъци на и без това незрели момичета. И да изграждат един крайно неадекватен и ограничен вкус за мъже.
Но и тук ще настъпят добри времена. И без това се вижда, че всяко чудо е за три дни. В милата татковина.
