Мързелът определено е изключителна черта на човешкия вид. Освен изключително полезна, тя е и една от най-честите причини за бързия прогрес на човечеството.
Замислете се: на мързела ние дължим страшно много. На него дължим колите, консервираната храна, вътрешната тоалетна. Разбира се, че за да се постигне всичко това, е необходим мозък, изобретателност и желание за развитие, но изначално е бил мързелът.
На някой му е писнало да прави нещо и е измислил начин как да си спести усилията.
В днешни дни, особено у нас, на мързелът се гледа като на мръсно нещастно животно и ако, не дай си боже, кажеш, че те мързи да направиш еди-кое-си, биваш изгледан отгоре до долу с най-кръвнишкия поглед.
В днешно време на мързела се гледа като на лошото нещо, за което не се говори. Той се е превърнал в онова, което беше мастурбацията преди години - ако го практикуваш, току-виж ти пораснали косми на ръцете.
Ако ходиш на работа по-късно от другите, си мързелив. Aко си тръгваш по-рано - също.
Ако не висиш в офиса вперил тъп поглед в компютъра, си върха на мързела и разтакаването, ако не кесиш прав зад щанда - мързел, ако откажеш да свършиш допълнителна работа, безплатно разбира се - мързел, ако решиш да си вземеш цялата отпуска накуп - супер мързел.
Имам една приятелка, която работи като писач за телевизия (тя самата се определя като такава). Тъй като не може да обясни на роднините си какво точно прави, нейната баба непрекъснато казва, че е секретарка.
А когато я завари вкъщи в работен ден, обедно време, казва, че я мързи и затова не ходи на работа.
Иди обяснявай, че интелектуалният труд може да се върши и от Марс. Благодарение на интернет, да е жив и здрав мързелът за което!
Защото вече няма нужда да ходиш до библиотеката, до някой човек или конкретно място, за да получиш информация. Интернет те води навсякъде, докато ти си стоиш удобно на дивана и не напускаш пределите на собствения си дом.
Сега сериозно. Всичко по-горе е преекспонирано с много сарказъм разбира се, но и до днес няма да забравя, когато баба веднъж ми каза: „Умните хора са се родили, когато един е предпочел да мисли как да окоси цялото жито накуп, вместо да къса стрък по стрък на полето."
Не знам дали това е повече мързел или философия, но все ми се струва, че е по малко и от двете. Защо тогава в наши дни все по-често на търсенето на лесни пътища за вършене на нещо се гледа като на доста по-лошото скатаване?
Защото скатаването няма нищо общо с добрия стар мързел.
Скатаването като цяло е доста скапана черта, която е станала общонародна. Може би затова поговорката „Научи мързеливия на работа, да те научи на акъл" вече не носи никакви позитиви. Защото мързеливият вече не може да те научи на акъл, той може да те научи само на дребни тарикатлъци.
Къде остана онзи мързел, който е изкуство?
Изкуство, което ще те доведе до нещо по-ново, различно. Да не би лесният достъп до всичко да ни е разглезил дотолкова, че вече да не мислим как да направим живота си по-лесен, защото ни мързи? Дори не искам да си го помислям.
Вярвам, че мозъкът в комбинация с достатъчна доза мързелуване е много важен за прогреса. Ако погледнете отблизо почти всяко ново нещо, всяка иновация, ще разберете, че в нея, дори в един мъничък детайл, се крие малко мързел. Къде остана това изкуство се питам аз?
И кога и как то беше заменено от обикновеното дребно скатаване? Някой?
