Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Милиони години еволюция и накрая... гладя си ризата

Никола Балов е технологичен блогър и водещ на рубрика в Дарик
Никола Балов е технологичен блогър и водещ на рубрика в Дарик

Всяка сряда сутрин в Дарик колегите ме посрещат с въпроси "Какво носиш днес?", "Това ли е най-новото сега?", "А пере ли ти дрехите?". Само г-н Кунчев, който чете новините и когото малко уж хай-тек неща могат да го развълнуват истински, е скептичен към т.нар. технологичен прогрес.

Винаги подхожда сдържано към новото устройство, което ще представяме в ефир, сякаш очаквайки иновация и пробив в индустрията, на каквито са го научили сай-фай филмите от неговото време - ориентировъчно отпреди 20-30 години. И понякога, само понякога, когато се налага да изгладя риза или не дай си боже панталон, в мислите си аз съм съгласен с него.

Но, по дяволите, пътуването във времето и "Джена, телепортирай ме!", което май е част от любимия филм на г-н Кунчев, иначе би ми спестило двете закъснения през последната седмица или 12-часовия отчайващ полет до Китай миналия месец. Проблемът ми с технологиите е чисто битов и, за съжаление - ежедневен.

Милиони години еволюция и накрая... гладя си ризата. :/*

През уикенда г-н Минчев изрече на глас, добре де - в Twitter, недоволството и искреното раздразнение, които ме обземат преди всяко излизане от години насам. В момента, в който ловко разпъваш дъската, хващаш ютията и започваш смирено да я движиш по нагънатата материя, се оказва, че в оръдието на труда ти няма вода, още не е загряло или под сръчно изгладения ръкав е другата му, злобно донагънала се страна.

Няма приложение за това, г-н Джобс.

Смартфон със скенер на ириса, преплитащи реалността с холограми очила, прахосмукачка с автономен режим на действие... Дори бръсненето - този ежедневен, тежък и времеемък ритуал за мъжа, еволюира дотам, че вече се случва по-бързо и без прорезни рани. Край с листчетата хартия върху порязаното!

В края на 2015-та технологиите са толкова напреднали, че по улиците на някои градове вече обикалят първите самоуправляващи се автомобили, които бързо се доказаха като по-сръчни шофьори от човека. Ей такива мисли ме обзеха тъкмо през онази натоварена шанхайска сутрин, докато оставях хай-тек бръснача Philips Серия 7000 да се зарежда и самопочиства в умната му докинг станция и заизваждах понамачканата от куфара риза.

На фона на всичко това еволюцията и днес повелява всяка сутрин да гладя тениската си на ръка, сякаш ютията е върхът на инженерната мисъл.

Сякаш е и чукът, и ножиците, и книгата на хартия, които просто не могат да станат по-добри и да бъдат изместени от своя осъвременена алтернатива. Защото и книгата, въпреки дигиталната революция, също отказва да умре, понеже имаме нужда от посещенията в книжарниците и часовете разглеждане на рафтовете за нови заглавия, от физическото прелистване на страниците и мириса на мастило.

Така всяка сряда сутрин, вече повече от три години, влизам в редакторската с все същия ентусиазъм и с все по-технологично напреднали играчки в раницата. Но един критичен поглед насреща ми напомня за изгубеното преди малко време над изпускащото пара парче метал. Подсещам се и колко минути, нерви и замърсен въздух е коствало идването ми до тук. С поевтиняващите електромобили поне на последното му се вижда краят, но "Джена, телепортирай ме!" остава като следващ приоритет!

А ако вие самите имате своята "ютия" в живота - технология или инструмент, които вече са откровено остарели, но индустрията отказва или е безсилна да осъвремени, споделете отдолу.

Или просто се включете в дискусията с коментар-бръснач, защото това автоматично ще ви вкара в играта за спечелване на електрическа самобръсначка номер едно на Philips за чувствителна кожа.

Всъщност, същата като моята - онази със смарт станцията за зареждане - Philips Серия 7000.

Най-четените