Говоренето за животинската кожата, използвана за дрехи като палта, шапки и маншони - кара мнозина да реагират с разбираема погнуса. Не може да се отрече произходът на материала: кожата някога е била на гърба на живо същество.
Така че има сериозни причини някои хора да не могат да търпят употребата й, точно както някои се въздържат от месо, мляко и други животински продукти.
Отрицателите на кожата са разпалени и със страст и усърдие разпространяват снимки, видеа и други материали, подчертаващи най-противните й аспекти.
Но каквото и да мислите за носенето на кожа, то не отмира.
Между 2008-ма и 2013-та, световният износ на кожа се е удвоил - от 2 млрд. до над 4 млрд. долара, според данни от Международния търговски център: агенция по техническо сътрудничество на ООН и Световната търговска организация.
На модните дефилета есен/зима 2015-та (които в момента се провеждат в Париж), кожата присъства в аквамаринови палта, пантофи в стил Чубака и луксозни яки от лисича кожа.
Карл Лагерфелд наскоро представи ново, посветено изцяло на кожата дефиле на Fendi. А голяма част от света все още преживява поредната безмилостна снежна зима.
Време е да водим по-нюансиран диалог за кожата - отвъд простото ЗА (или поне "търпимост към") или ПРОТИВ, и да признаваме етичните нюанси.
Някои аспекти на индустрията с кожа са абсолютно потресаващи; живи същества страдат неизмеримо заради алчността на някои хора. Но грозната истина е, че това важи не само за кожата, а и за милиарди други материали в бизнеса с облекло - и понякога тези, които страдат, са хора работници.
Въпросът дали кожата някога може да бъде етично приемлива е нещо, което активистите за правата на животните на практика заглушават, с категорично "не". Но не всичката кожа е еднаква. Кожата, подобно на много други естествени материали, не е черно-бяла.
Тук се опитваме да направим разграничение между някои от по-неясните аспекти.
Дива кожа
Точно както някои видове месо идват от диви животни - примерно еленско или пъдпъдъче - същото важи и за някои видове кожа.
Дивата кожа не е толкова скъпа като фермерската кожа, а качеството е трудно за контролиране - животът (и смъртта) в дивата среда може да доведат до драскотини и неравности в козината на животните.
Някои обаче биха предпочели да носят кожата на животно, чиито дни са преминали в свободно бродене из гората, пред тази на такова, израснало в клетка.
Международната федерация за търговия с кожа твърди, че около 15% от кожата идва от животни като бобри, миещи мечки, лисици, койоти и ондатри, които са диви, а не отглеждани във ферми. Етикетите на кожата рядко посочват дали облеклото е направено от дива кожа, но ако търсите кожа от гарантирано диви животни, най-добре е да търсите такава от бобър, койот, ондатра и миеща мечка от Канада, САЩ и Русия.
Много северноамериканци вече подкрепят търговията с кожа на диви животни: именно козината на диви койоти покрива качулките на якетата Canada Goose, които в момента са хит в Ню Йорк.
Koжи от животински видове - вредители
Точно както консумацията на риба, която се явява вредител, е приоритет сред еколозите в хранителния бизнес, така и употребата на кожа от вредители е добър начин да се използват животните убити с цел защита на крехки екосистеми.
За да се счита даден вид за "вреден", той трябва да не е местен и да нанася поражения върху околната среда. В крайбрежните райони на САЩ, например - нутриите - големи, полу-водни гризачи с ципести крака, дълги опашки и морковеночервени зъби - представлява подобен случай.
От 30-те години нутриите, първоначално произхождащи от Южна Америка, унищожават систематично водните зони на крайбрежна Луизиана, допринасяйки за загубата на земя и причинявайки щети на стойност милиарди долари.
Гризачите, първоначално внесени от фермерите на кожа, прогризват блатните растения в основата им, което убива корените им. Област, сравнима по размери с Делауеър, вече е изчезнала в Мексиканския залив.
През 90-те години департаментът по диви животни и рибарство в Луизиана съставя програма за стимулиране: той плаща на регистрирани ловци и трапери по 4 долара за всяка убита нутрия.
"Идеята не е да се убиват животни", казва Майкъл Масими, координатор към националната програма за естуари "Баратария-Теребон". "Всъщност съм за защитата на животинските видове. Но щетите, които някои видове причиняват, са реални и сериозни".
Масими твърди, че щетите за влажните зони намаляват с всяка година, откакто програмата е била въведена през 2002, но че 90% от убитите нутрии - миналия сезон те са били около 400 000 - се унищожават.
Кожата на нутрията, която според речника на модата "Феърчайлд" има "кадифено мек вид след премахването на дългите предпазни косми, с цветове, вариращи от канелено кафяво до кафяво със сиви ивици", някога е била носена от Грета Гарбо и Елизабет Тейлър.
Нутрията беше и в светлината на прожекторите на модата и през 2010 година, когато присъстваше в колекции на дизайнери като Оскар де ла Рента и Били Рийд.
Но, естествено, модата е непостоянна, и търсенето оттогава насам е спаднало.
Когато консултантът по устойчиво развитие Памела Пакуин се връща в родната си Нова Англия след няколко години работа в Европа, тя е съкрушена при вида на многобройните загинали животни по пътищата и магистралите.
Тя анализира данните за убитите по пътищата животни в САЩ - според изчисления броят им варира от няколко милиона до стотици милиони ежегодно - и решава да стартира собствена компания, наречена Petite Mort Fur.
Сега тя продава маншони, шалове, шапки, ръкавици и калци, направени от жертви на автомобили.
"Това е ресурс, който ще е налице независимо дали ще го използваме", казва тя. "Можем да извръщаме глава, да отминаваме, да се отнасяме с тях с погнуса и презрение или да използваме това, което вече е налице".
Компанията на Пакуин все още е малка, но амбициите й са големи. Тя иска да направи революция в търговията с кожа, като превърне загиналите по пътищата животни (които тя нарича "случайна кожа") в жизнеспособен сегмент на пазара.
Тя разработва приложение, с което да помогне на американския департамент по транспорт да проследява GPS координати на загиналите по пътищата животни.
Приложението не само ще й помага да открива кожи за бизнеса й - то ще обозначи и проблемните области, където сухоземни мостове или бариери биха могли да спомогнат за предпазването на животните.
Лесно е да си представим ситуация, в която прогресивно мислещи дизайнери, които не се чувстват комфортно да убиват животни заради кожата им, избират да работят с материали като кожите на Petite Mort.
Пакуин вече продава украсени с понпон от кожа шапки, плетени от местен фермер, отглеждащ лами, които са на конкурентни цени на сходните модели от компании като Moncler и Gorsuch.
Ретро или реновирана кожа
С ретро кожата или кожата втора употреба, клиентите избягват да подкрепят съвременната верига за доставки на кожи и брандовете, които работят с нея. Тъй като кожата е имала пикове на популярността си - 50-те и 60-те години, както и 80-те - магазините за ретро и винтидж облекло преливат от кожи.
Тези, които са наследили кожи, които изглеждат твърде демоде, за да бъдат носени, но същевременно са твърде ценни и топли, за да ги изхвърлят, имат няколко варианта.
Ако качеството все още е относително добро - коженото покритие изглежда меко и гъвкаво, а не сухо или чупливо, и няма падащи косми - има много начини да се реновира едно палто.
Професионален кожар може да изреже огромно палто от норка в по-скромна и стегната форма, или да направи изрязано кожухче, или някакво друго облекло, ръкавици, наушници или шапка.
Алесандра Кодиня пише във Vogue за виенски моден бранд - Envie Heartwork, който прави подплата за якета, направени от употребявани военни палатки, от рециклирани кожени палта.
А ако сте наследили кожи, които просто не можете да носите, американската верига за облекло втора употреба Buffalo Exchange приема дарения на истинска кожа във всякакво състояние - за центрове за рехабилитация на животни, където материалът се използва за по-комфортни легла за травмирани, изоставени и осиротели животни.
