Преди шест години разбрах, че моята прекрасна майка, която почина през далечната 1991-ва година, всъщност e убита от собствения ми баща и неговата бивша любовница. Това ми нанесе огромна травма.
Предумишленото, често пъти мъчително убийство не е лесно за преживяване от близките. Тяхната скръб редовно сe прекъсва и измества по важност в процеса на полицейското разследване, докато се превърне в нещо тривиално. Травматичен стрес изживяват 80 процента от семействата, загубили близък, според статистиките за убийства.
Преживяването на такова нещо обаче може да бъде още по-болезнено. Какво имам предвид? Новините са важни, но е важно да се подбират правилно.
Има известна разлика между това, което наричаме обществен интерес, и това, което е интересно на аудиторията.
Много семейства сами търсят медиите, за да правят изявления и да разказват подробности за престъплението, защото смятат, че по този начин ще имат по-силен глас по време на делото. Техният син / майка / любим вече принадлежи на прокуратурата, а понякога и на развлекателната индустрия.
Всички обичаме доброто кино, драма филмите, криминалните сериали. Истинският живот на близките на жертвите е много по-суров, тежък и объркан, отколкото ни показват на екрана. А ако историята е „достатъчно добра и достатъчно интересна", тогава тяхната личната скръб става публична собственост.
Техният син / майка / любим става герой от филм или персонаж от телевизията.
Когато медийният интерес премине отвъд отразяването на събитията и надскочи съобщаването на фактите около престъплението, когато се обърне срещу семейството на убития, ефектите могат да бъдат толкова опустошителни, колкото и самото престъпление.
Смъртта на майка ми доведе до публикуването на книга за нея, а телевизия ITV поръча заснемането на сериал, базиран на тази „история" под името The Secret. Излъчването вече започна, въпреки съпротивата, която аз и останалите от фамилията оказахме.
В кореспонденцията ми с продуцентското студио името на майка ми беше объркано - признак на нехайното им отношение, а упоритото използване на думата „история" в имейлите идваше да покаже неуважението към фактологията и към личността, едно своеобразно дистанциране и омаловажаване на реалността.
Разказвайки тези „истории", те пренаписват истината по начин, който предполага, че близките са им оказали съдействие, дори че са им разрешили, което често пъти изобщо не се случва. А в случаите, в които все пак достоверността е спазена, тя не е представена в контекст. Наскоро Ема Брокълс написа, че независимо колко добре е разнищен даден „истински случай", по-важна е драмата.
Майка ми е представена като нищо повече от тормозена домакиня. Сериалът не показва и капка от нейната амбиция, енергия, чувство за хумор, от нейната разсъдливост и топлина.
Семействата са безсилни и нямат средство за контрол в такива ситуации и за такива събития, които оформят живота им.
Нашата култура е влюбена в престъпленията - някой може да напише книга, да заснеме филм и да изкара пари от нечий чужд живот или нечия смърт, и накрая да бъде аплодиран за това.
Моето семейство трябваше да издържи целия PR и социален маркетинг на сериала и да прекара безсънни нощи, докато от другата страна получаваха похвали за брилянтната продукция. Колкото по-безчувствено е това навличане в личния живот, толкова повече боли.
Убийството в истинския свят няма близък план и фон на зловеща музика. Има само тъга и опустошение. Първо заради убийците, след това заради съдебния процес, накрая заради ненужната драматизация. Истината е просто „достатъчно добра истина", украсена и пренаписана, за да забавлява публиката.
Наивната надежда, че можеш да се съпротивляваш и да спреш това, ненужният адреналин, който губиш, води единствено до осъзнаването на факта, че не можеш. Мачът е свирен.
И днес някои хора от медийната индустрия продължават да експлоатират загубилите близък човек в името на забавлението. Законът със сигурност трябва да се промени, за да има по-добра защита на правото на лична неприкосновеност. Семействата на жертвите трябва да имат повече начини да изразят мнение и повече права върху историята за покойните техни син / майка / любим.
