Tе са дразнещите джингли от рекламите на автомобилни застраховки, които засядат в главата ти, когато се опитваш да се концентрираш. Или мотивационната фонова музика, която чуваш - докато тичаш в парка, дори когато си оставил iPod-а си у дома.
Сега учените в Лондон смятат, че са на път да разгадаят кода, който определя защо някои парчета, известни като "ушни червеи", блокират на повторение в мозъка ни. Според тях резултатите от тези изследвания могат да бъдат използвани за композирането на перфектната поппесен. Както и за подобряване на разбирането ни как мозъкът обработва музиката.
Ушните червеи
Смята се, че повече от 90% от хората попадат редовно на песни, известни като "ушни червеи". Феноменът е описван и като "натрапчива музика," или като "когнитивен сърбеж", който може да бъде почесан само чрез постоянно повтаряне наум на определено парче.
За да научат повече за феномена, екип учени от Голдсмитс и Лондонския университет са приканили потребителите на Интернет да споделят опита си в онлайн проучване на "ушните червеи".
Крис Дифърд от попгрупата Squeeze, автор заедно с Глен Тилбрук на хитове като "Cool for Cats" и "Up the Junction," споделя, че се е събуждал с "ушни червеи" всяка сутрин.
"Не знам откъде се вземат. Просто се събуждаш - и те са там", казва Дифърд. "И аз трябва да си ги отбелязвам, тъй като те са доста интересни. Тази сутрин това беше 'Waterloo' на ABBA. Което беше невероятно дразнещо, защото никога не съм ги харесвал."
Но Дифърд казва, че не всички "ушни червеи" са толкова нежелани. "Имаше песен на Джими Хендрикс в главата ми преди две седмици - и не бих я нарекъл противно натрапчива. Тя беше нещо прекрасно - по-скоро като ушна пеперуда."
Нещо ми заседна в главата....
Докато в повечето случаи ушните червеи са не повече от умерено дразнещи, за някои хора те могат да бъдат наистина обезпокоителни. В крайни случаи на слухови халюцинации, страдащите от това заболяване не могат да различават музиката отвън от тази в собствената им глава.
Проучване, публикувано миналата година в Journal of Psychiatry and Clinical Neurosciences, дава пример с 21-годишен индиец, който е имал заседнала в главата му музика от боливудски филми ежедневно - в продължение на пет години.
Лорън Стюарт, която ръководи магистратура по музика, разум и мозък, коментира, че "ушните червеи" като цяло остават загадка за психолозите. Някои случаи биха могли да бъдат свързани с определени процеси на мислене, от рода на идващ наум текст на музика, адекватен за сегашната ти ситуация. Но често натрапчивите парчета изглежда сякаш са напълно случайни.
"Интересен е фактът, че тези спонтанни музикални образи изникват без каквито и да е съзнателни усилия - сякаш отникъде. В момента все още се опитваме да разберем защо се случва това", казва тя.
Формула на натрапчивостта
Вики Уилямсън, която ръководи проекта Earwormery, казва, че резултатите биха позволили да научим защо определени характерови типове или житейски опит правят някои хора по-податливи от другите - и дали има особено "рискови" ежедневни обстоятелства, които да направят по-вероятни "ушните червеи".
Чрез анализ на общите характеристики на парчетата, определяни като ушни червеи, учените също така се стараят да изработят формула, определяща "натрапчивостта" на музикалните парчета.
Наблюденията им до момента показват, че натрапчивостта се получава от определен баланс на конкретни интервали между тоновете и определени ритмични структури. Формулата в момента може да предсказва дали една песен е вероятно да стане "мозъчен червей" с точност около 75 %, казва Даниъл Мълънзийфън от Goldsmiths.
Звуков брендинг
Мълънзийфън, който също така сътрудничи на рекламната фирма DDB UK, твърди, че в рекламната индустрия все повече се осъзнава важността на "звуковия брендинг" - запомнящи се, или дразнещи, песни или мелодии, свързани с определен продукт или фирма.
Но той твърди, че формулата може в крайна сметка да позволи на композиторите или музикантите да направят леки корекции в композициите си за по-достойни цели. "Чрез изследването на "мозъчните червеи" наистина можем да декодираме ДНК на поп песни, които перфектно да остават в паметта ни," заключава Мълънзийфън.
"Повечото хора смятат, че изследваме каква е перфектната поп песен, след което ще продадем тайната формула на музикалната индустрия. Но единственото, от което се интересуваме, е да научим как работи мозъкът - и "ушните червеи" са перфектно средство за проучване на психологическите механизми."
Тилбрук контрира, че идеята за създаване на попмузика по магическа формула въобще не е нова: "Хората винги са използвати този вид критерии, за да преценяват музиката така или иначе, коментира той. "Говорим за хората, които имат контрол върху плейлистите - и заявяват неща в стила на "това тук няма припев", сякаш всички песни са длъжни да имат припев. Е, защо да е така? Музиката съществува, за да бъде опознавана."
Дифърд допълва, че "Up the Junction," която достига второ място в британските чартове през 1979 г., е "абсолютно уникална" и не би могла да бъде вкарана в каквато и да е формула: "Не мисля, че можете да я сведете до това - и да я използвате по този начин."
