Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как елегантните костюми изгубиха силата си и станаха демоде

Хората вече носят костюми, предимно когато имат проблем Снимка: IMDB
Хората вече носят костюми, предимно когато имат проблем

През април 2018 г. Марк Зукърбърг прави една от редките си публични изяви, като се явява, облечен в костюм, за да даде показания пред Конгреса в САЩ.

Законодателите тогава са любопитни защо Facebook е толкова умел в събирането на лични данни и толкова неумел в удържането на руски шпиони.

Костюмът на Зукръбърг е тъмносин, а вратовръзката му - яркосиня, с около един-два нюанса по-светла от цветовата схема на социалната мрежа.

New York Times нарича това облекло "Костюмът 'Аз съжалявам'" и, както и много други издания, похвали външния му вид и овладяното му поведение.

Зукърбърг получи комплименти за "стратегическото" си решение да демонстрира видимо разкаяние.

Но дали наистина го показа? Или беше в костюм, защото Конгресът определя условията? Това беше един от малкото случаи, в които Зукърбърг не държеше нещата под свой контрол, а се потеше под потопа от въпроси на властите. А в наши дни, когато не контролираш нещата, носиш костюм.

Според Деирдре Клементе, моден и културен историк, именно Контресът облича Марк Зукърбърг в този костюм. Тя допълва, че би изпитала много повече уважение, ако той беше дошъл в някои от типичните за него суичъри, защото тогава посланието е: "Ето това съм аз, това правя".

Въпреки че костюмът в исторически план се асоциира с излъчване на елегантност, авторитет и майсторство в дадена професия, тези качества произхождат от времена, когато костюмите са били много разпространени и са били носени от Дон Дрейпърите на света.

Колко време остава, докато осъзнаем, че костюмът, макар все още да се използва за специални случаи и от намаляващ брой традиционалисти, започва да се приема за точно обратното - за униформа на безвластните хора.

Има и изключения, разбира се.

Популярните жени знаменитости в последно време носят костюми с пайети, във виолетово и в кадифе и модернизират имиджа на Марлене Дитрих. Този избор е с цел да се преборят закостенелите очаквания към костюмите и към разбирането, че те са запазена територия за мъже. И все пак повечето хора, които носят костюми, са мъже.

А те обикновено ги носят, защото трябва да угодят на някой друг, независимо дали е работодателят, или Конгресът. Освен ако не живеете на "Парк Авеню", костюмът сигурно ви напомня за интервю за работа, младши търговци, служители на коли под наем, хотелски чиновници и явяване пред съда.

Когато контролирате нещата, поне донякъде, от директорския кабинет до масата в отворения офис, се обличате както пожелаете и това почти никога не означава костюм. Обикновено това е риза или бомбър яке за мъжете, блуза или топ за жените. За хората, които са достатъчно богати да посещават неформални сватби в скъпи винени райони, мъжете гости и дори потенциално женихът могат да минат с леки свободни панталони и разкопчана риза.

На наградите "Оскар" тази година известните мъже, които привлякоха най-много медийно внимание като Чадуик Боузман, игнорираха костюмите в полза на облекло, което напомня рокля.

През 2016 г. банките J. P. Morgan въвеждат по-свободен дрескод в полза на "неформалното бизнес облекло" за повечето от своите 237 хил. служители. Goldman Sachs, финансова фирма с репутация на "управляваща света", отмени изискванията си за носене на костюми през март месец тази година.

Числата сами по себе си показват, че костюмите вече губят влиянието, което някога са имали. Американците например купуват все по-малко костюми. Приходите от продажба на мъжки костюми в САЩ спадат до 1,9 млрд. долара през 2018 г. За сравнение през 2013 г. тези приходи са били 2,2 млрд. долара, според пазарните проучвания на Euromonitor. Общият брой мъжки костюми, продадени през 2018 г., е 8,6 млн. или около 0,7 костюма на един мъж.

Да сравним тези данни с края на 40-те години. Член на борда на Националната асоциация на производителите на облекло по това време казва, че покупките са били на половин костюм на един мъж годишно. Говорим за САЩ, където възрастното население от мъже е било наполовина в сравнение със сега.

Това е било времето, когато мъжете са носили костюми непрекъснато. Те са ги обличали, за да протестират за по-високи заплати. Носили са ги, за да гледат спортни мачове и дори за да спортуват. Норман Тейлблър, 74-годишен адвокат, израства в тази епоха и мечтае за деня, в който ще може да носи костюм. Копнее да е един от онези мъже, които изглеждат сякаш управляват света, а те винаги носят костюми.

Но дори и тогава могъщите и влиятелни хора вече започват да се бунтуват срещу костюмите.

Студентите от Принстън през 20-те години според Клементе експериментират с блейзъри. През 40-те години започват да носят каки панталони. Това са синовете на американския елит и те търсят начин да преодолеят границите на официалното облекло, особено в социална среда.

За разлика от наблюденията на Тейблър от 50-те сред влиятелните мъже, Поколението Z и поколението, което се ражда сега, няма да види служители с висок статус в костюми, което допълнително намалява престижа им. Далеч сме от хората, които растат с примери у дома и по телевизията, в които отиването на работа означава костюм и вратовръзка.

Дори и на престижни постове хората, които носят костюми, предизвикват по-скоро подозрение. По-рано тази година в Далас адвокатът Кристофър Кратовил не разполага с неформално бизнес облекло, защото всичко е за пране. Той трябва да направи неловкия избор да носи костюм в юридическата си фирма в ден, в който не му се налага да ходи в съда. Същия ден един от партньорите пита Кратовил дали не се явява на интервю за работа на нова позиция в друга фирма и изразява искрена загриженост, че колегата й обмисля напускане.

В определени съдилища в Англия и Канада юристите са длъжни да носят бели перуки като тези, употребявани от Джордж Вашингтон, но ги свалят веднага, след като напуснат съдебната зала, за да не виждат останалите абсурдния им вид.

Кратовил вярва, че ще настъпи ден, в който юристите ще гледат на костюмите като на перуките и ще се преобличат веднага след излизането си във външния свят. Според него костюмите предизвикват безпокойство и въпроси от рода на "Защо има хора с костюми тук, да не би нещо да не е наред?".

Изчезването на костюмите на мениджърско ниво донякъде е от полза и за жените.

В миналото на жените им се налага да се обличат като мъже, за да достигнат висши постове на работното си място. Сега могат да се обличат както желаят и да отстояват индивидуалността си чрез офисното си облекло.

Тейблър все още носи костюм в офиса, защото се чувства гол без него, но споменава, че по-младите мъже юристи вероятно вече не държат на костюми, защото официалното облекло ги прави неподготвени за справяне с ежедневните им задължения. Това винаги е бил проблемът с официалния костюм - и физически, и символично той изолира мъжете от това да вършат работа у дома или в гаража например.

Но хотелските чиновници от средната класа, търговците и кандидатите за работа не могат да решат да изоставят костюмите така, както го правят работещите в технологичния бранш, банкерите и юристите. За да можеш да заявиш, че не се налага да носиш костюм, трябва да бъдеш представител на определена социално-икономическа класа.

В университета в Невада, където Клементе е професор, тя наблюдава на форумите за работни места увиснали черни костюми върху слаби 19-годипни момчета, които не могат да си позволят друго. Костюмите са евтини, момчетата изглеждат евтино и това е едно от тези неща в обществото, които на Клементе й се иска просто да премахне.

Други твърдят, че предстои промяна и костюмите ще се завърнат с гръм и трясък.

Като начало, има признаци за предстояща рецесия. Рецесиите водят до непредсказуемост и хората търсят комфорта на старите традиции, дори и когато са скъпи и неудобни. След финансовата криза през 2008 г. Зукърбърг оповести лична цел да носи вратовръзка през 2009 г.

Тейблър обаче вижда повече елитни клиенти да заменят неформалното облекло с костюми от лен и съчетания в нетрадиционни цветове.

За него няма по-видим пример за силата на костюма от кандидатпрезидентските дебати през юли в САЩ. Той описва 20-30-годишните демократи като най-добре облечената група от кандидати, които е виждал.

Но пък от друга страна, тези политици не са в обичайните си властови позиции. На националните телевизионни екрани, опитващи се да отговарят на въпроси от видни личности в спретнати, къси фрази, всъщност те не се ли явяват на интервю за работа?

Най-коментирани

Най-четените