По-страшно от не-щастието, заразило българите, е оскотяването.
Отпадане на всякакви морални и психични задръжки, което позволява на един човек да се нахвърли върху друг, за да го пребие и/или убие по садистичен начин. Мотивът е без значение - дълг за две пити кашкавал, пиянски спор около маса, глупава закачка в дискотека, неправилно изпреварване... Или, като при Яна, удушена в Борисовата градина преди близо година, страх от разкриване на психопатско изнасилване.
Деградация на личността, която откриваме от чичото в автобуса до нас, който се пресяга да удари тийнеджър, закачил го неволно с раницата, до псувнята, изригнала при пререждане в Макдоналдс, засечка с кола, велосипедист, бавещ нечий автомобил. Трудно ще видите подобни сценки в която и да е страна на запад от нас. А ако ви се случи, неминуемо ще последва намеса на хората наоколо и на униформените.
Как, освен с деградация, да си обясним защо преди 3 години 30-годишният тогава Димитър Лазаров уби с нож 22-годишния Христо Миланов, вместо просто да откаже сделка за кола, която не е негова? Убива го, за да му вземе "Мерцедеса", а после се опитва да избяга зад граница.
На 14 юни 22-годишният Николай Йорданов от София изчезна с фирмения бус, с който зареждаше хранителни магазини. Вчера заловиха 30-годишния Адриан, който го е горил и нарязал с нож. Убил го в София, после качил парчетата от тялото на колата си, за да ги разхвърля из Врачанско, родния му край. Ръцете на Николай бяха открити в река Огоста. Адриан, безработен от дълго време, тероризирал и семейството си, както се разбра.
Страшно е колко лесно все повече хора в България прекрачват границата, след която от нормален човек вече си жесток до смърт, готов да обиждаш, биеш, нараняваш, вземаш заложници. Извършителите, чието житие-битие става известно след залавянето им, си приличат по няколко неща, въпреки разлики в социалния статус: неспособни на самоконтрол, неспособни да се справят с негативните си емоции и преживявания, тотална липса на емпатия и на стабилен семеен и приятелски кръг. Доминантата в ценностната им система? Собственото им оцеляване.
Докато реже лента след лента на пътища, пътни възли и жп участъци, премиерът Борисов няма време да брои лумпените и скотовете, които се множат. Не е негова работа, но и никой не го прави. Оставяме ги да нараняват, изнасилват и убиват, а после убийците - самите те жертви, лесно биват осъждани.
(В случай че ги хванат. Единайсти месец тече от 19 септември м.г., когато 74-годишният Гаврил Петков от Ябланица застреля сестра си, племенника си и 15-годишния му син в спор за имот - най-обикновена селска недостроена къща. Казал им: "Ще ви изтребя!" и изпразнил пълнителя. Оцеляла, сериозно ранена, съпругата на племенника му и големият син, който Гаврил преследвал, но не успял да убие... А Петков не е заловен. Както и обирджията на инкасото от 1.5 милиона лева Георги Енев.).
Преди десетина дни приятелката на Николай - Демира, каза в предаването на Милен Цветков по Нова телевизия: "Българският народ е толкова гладен и озлобен, че някой може да е отвлякъл Николай. В джоба си имаше около 1500-2000 лева...".
Милата, позна. Оказа се и по-лошо. Приятелят й е бил рязан с нож и горен. Сякаш на Адриан не му е било достатъчно просто да го убие, за да вземе парите и да откупи впоследствие колата си, а го е мъчил, за да си "изкара" на един беззащитен човек агресията и злобата, трупани от несретник като него.
А къде всъщност да си го изкара безработният Адриан, дори и да усети - той или някой от семейството му, че с психичното му здраве не всичко е наред (което не значи, че е луд - да не се бърка). Не може да отиде на психолог - може да няма пари и информация, нали все някой трябва да го насочи, а няма и клинична пътека. Други опции: курс по психодрама, курсовете на Норбеков, лекции на ТЕД... Не става. Разбира се, не всичко опира до парите, а до образование, среда, социален статус. Повечето от "изтрещелите" изобщо не смятат, че имат нужда от помощ и биха пребили всеки, който им я предложи.
Какво е правел по цял ден Адриан, преместил се от Северозапада, най-западналия и беден край в България и цяла Европа, в столицата? Убивал времето, висейки в пицария в "Овча купел", където се запознал с Николай, който пък я зареждал с продукти. Как се е издържал не е ясно - все пак е плащал наем за апартамент, хранел се е, пушел, пиел и т.н. На театър или концерт със сигурност не е бил.
Депресията и нервните кризи, които спохождат все повече хора, са на практика нелечими в България. "Все по-често в Спешно отделение постъпват млади хора с нервни кризи. Почти всяка вечер спешните екипи оказват помощ на хора с депресии и неврози, сред тях преобладават тийнейджъри и студенти", заявява пред в. "Струма" шефът на Спешно отделение д-р Владимир Рабаджийски от болницата в Благоевград по повод момиче, което докарали там след раздяла с приятеля й.
В един семинар за щастието, организиран през изминалия уикенд от фондация Credo Bonum на банкерката Цветелина Бориславова, някакъв гуру обясняваше: "Макар че не можем да променим света, в който живеем, можем да променим гледната си точка". Зависи накъде ще насочим телескопа си - към положителните събития или към проблемите. Тези розови диоптри са май твърде конформистки и в унисон с властовата култура.
Как да го разбираме - да не се втренчваме в повишенията на ток, парно и природен газ от 1 юли, нито в статистическите данни на ЕС, че 56 на сто от българите може да си позволят само 3 от 9 основни стоки и услуги, а да вдигнем телескопа към... някоя ухаеща на битум отсечка от магистрала "Тракия", снощния оргазъм или последното чакарака на някоя X-сия?
А защо всъщност да не можем да променим света, в който живеем? Скотовете не могат. Но на другите да не би да е забранено...
