Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Развеждам се с моя премиер

Нашият любим мъжествен премиер вече се измори... Снимка: БГНЕС
Нашият любим мъжествен премиер вече се измори...

Най-мразя мъже да мрънкат.

Особено ако са вършили една работа малко повече от година и вече почват с оплакванията.

Не е мъжкарско. Истинските мъже не се оплакват пред очите на всички.

Най-много да се напият мълчаливо - или шумно, с някой приятел от мъка.

И после да мърморят как ги боли главата. Защо - няма да кажат.

Заплахи отправят само слабоватите мъже.

Тия, които си знаят силата, не плашат.

И повишават тон само в краен случай.

За какво да си хабят приказките - или го правят, или не.

Както казва Ницше:

"Мъжът трябва да се възпитава за война, а жената - за отмора на воина, всичко друго е глупост."

Премиерът ни казва как, ако много надигаме глас, ще си тръгне. Също като мъж, който се мести да спи в другата стая, ако бебето много плаче през нощта.

Или тропа по масата: Ако още един път ми направиш такава салата, хващай пътя!

Ако взема да му повярвам, излиза, че ние без него сме кръгли нули. Ами тия кръгли нули го избраха.

Иска или не - женен е за всички нас.

Искаше власт - дадохме му я. Като не му стиска да управлява, да си беше казал по отрано.

В крайна сметка мъжествеността задължава - щом е стопроцентов мъж, значи има силно честолюбие, стреми се към власт и превъзходство. Това си е тъждествено...

А къде отиде мотивационната енергия на нашия министър-председател? Не му ли стига, че получи възхищение и милиони гласове?

Не знам доколко Фройд е прав, че мъжкото превъзходство е изначално.

Вярвах го за Бойко Борисов, убедена изначално в собствената си женска и избирателна малоценност.

Сега съм разочарована.

Развеждам се с моя премиер...



Най-четените