Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Адът - това са другите… в самолета

Полет в икономичната класа - пригответе се за шоу Снимка: iStock
Полет в икономичната класа - пригответе се за шоу

Не съм прелетна птица и не мога като една късоклюна гъска, например, всяка есен да мигрирам на собствен ход от Исландия до Великобритания. Нито пък съм инфлуенсърка с тънка талия и сандали Москино, която се носи на крилете на турските авиолинии от Бали до Бразилия, когато й скимне, само за да си направи четири снимки.

Аз съм българска гражданка. С бюджет като на българска гражданка, която не е известна, не спи с никой известен и не работи за никой известен. Затова и винаги, когато се придвижвам от точка А до точка Б на земното кълбо, задължително и с голямо прискърбие летя в икономична класа.

Даже съм сигурна, че ако имаше по-ниска от тази, примерно работническо-селска класа или класа за хора с външност, която не отговаря на "златното сечение" на Да Винчи, щях да се друсам в нея. Но аз не се оплаквам, защото а) отдавна съм разбрала, че няма арменски поп, и б) защото в икономична класа се случват чудеса невиждани, които хората в бизнес класа и още по-малко тези с частните самолети няма как да изживеят.

По време на своите пътувания в претъпканите пътнически салони на тяснофюзелажни самолети съм се натъквала на разнородни прояви на смущаващо човешко поведение, които, в зависимост от степента на абсурдност, варират от забавно-развлекателни до напълно неприемливи и направо отвратителни.

Разпределила съм смутителите на реда и нeзачитащите добрите нрави пасажери в няколко основни категории.

Филмът е с препоръчителен родителски контрол

Заради крайно нецензурното си съдържание, тази категория трябва да се отбележи с червена точка и то не с цифрата числото 16, а направо със 106. В нея попадат хора, които прекаляват с YouPorn и/или, по мое скромно мнение, захранено с информация от "Лекарите от Чикаго", "Доктор Хаус" и "Специализантът", страдат от PGAD - състояние на постоянна генитална възбуда. Лесно разпознаваеми са, защото, дори когато в салона едва се диша, те са се завили до шията с одеяло или са метнали, уж небрежно, жилетка или яке върху скута си.

Докато едната ръка разлиства бордното списание, другата извършва блудствени действия под прикритието на завивката или със собственика на ръката или със седящия до него пътник. Случващото се е по взаимно съгласие.

Ако попаднете на такава проява на интимност, препоръчвам следното: Отвърнете моментално поглед и се направете на две и половина. Но ако това се окаже невъзможно (гледката на мастурбиращ човек е сравнима с тази на сгазена котка - много искаш, но някак не можеш да отвърнеш поглед), в никой случай не предлагайте да се присъедините! Най-малкото защото все ще се намери някой досадник, който да ви развали кефа. А после и да ви глоби.

"Уна сервеса, пор фавор"

Някои пътници, които се връщат от почивка в курортни места, нарочени за екзотични, но всъщност са неуютен летен пристан тип кочина за по-неплатежоспособни туристи, имат влудяващия навик да се преструват, че са проговорили гладко езика на местните само в рамките на осем дни (пет от които прекарани в пиянски ступор!).

Разбира се, фактът, че си бил и пил седмица в Канкун, не те прави билингвален от раз. На стюардесите това им е пределно ясно и грам не се впечатляват, когато някой натегач с шарена ризка и белеща се кожа им викне на испански, гръцки или друг отпускарски език да им донесе бира.

Всъщност бира може и да не им се пие, но други думи и изрази като "фъстъци", "доматена супа" и "Може ли да се преместя на онова свободно място до прозореца?" ще трябва да си ги проверяват в Google Translate, а това определено би издало лингвистичната им некомпетентност.

Мейдей, мейдей, бебе на борда!

Нека всички с ръка на сърцето честно отговорим в хор от кои пасажери се страхуваме най-много! Не, не са тези с брадите, които не си поръчват алкохол, защото "след малко ще карат самолета." Нито пък са 250-килограмовите туристи, които са платили за две места, а вие сте на третото (до прозореца, без шанс за ходене до тоалетна).

Всички се ужасяваме от бебетата! Защото, по Закона на всеобщата гадост и Закона на подмолната бебешка солидарност, когато едно бебе се разреве, всички останали скоро се присъединяват. И така - три часа нонстоп. Но не и това е най-страшното, понеже винаги можеш да си напъхаш нещо в ушите - пръсти, тапи или дори кашкавал (това последното само съм го виждала, но не съм го правила лично).

Най-страшното е, когато придружаващите лица на тези невръстни пасажери решат да ги преобуят на място, неприспособено за тази цел. Мятат хлапето на сгъваемата масичка пред седалката си, смъкват ританките и разкриват цялото изобилно съдържание на памперса, украсен от външната страна с крокодили, ябълки и подскачащи пиленца, а отвътре - със закуската и обяда на бебешока.

Тежко̀ на онези отрудени членове на бордовия екипаж, на които след края на полета им се налага да събират отпадъци, съдържащи всевъзможен биологичен материал - от торбички с повръщано и остатъци от сандвичи, натъпкани в пластмасови чашки, до напъхани в мрежичките на облегалките пелени, пълни с преработено морковено пюре. А ние си мислим, че единствените проблеми на стюардесите са разширените вени и извънбрачният секс с втория пилот!

Все едно съм си у дома...

Веднъж узурпирали мястото си в самолета, пасажерите от тази категория решават, че тяхната седалка е тяхната крепост и минути, след като машината е отлепила от земята, започват да упражняват правото си на еднолични владетели на временното си миниатюрно царство. Рязкото спускане на седалката, което кара пътникът отзад да топне нос в чашата си с чай или заливането от смях при гледане на филм са най-малко смущаващите неща, които влизат в обичайната програма на самолетния узурпатор.

От всички споменати по-горе прояви на незачитане личното пространство на другите, това, което на мен лично най-безотказно ми вдига кръвното, е, когато с ръката си усетя бос крак, пъхнат в процепа между седалките. Кулминацията настава, когато човекът от задната редица реши, че може да свърши нещо полезно, което е отлагал отдавна, а именно да си изреже ноктите на краката.

"Главата ми ще падне на гърдите ти"

В песента "Да те жадувам" на група "Сигнал" така описаният жест на лирическия герой е израз на смирението му, предизвикано от ласката на любимата жена. По време на полет може да изживеете същото, само че чувството далеч няма да бъде толкова интимно.

Хващам се на бас, че не един и два пъти ви се е случвало да седите до непознат, който не си е взел нищо за четене, не му се мастурбира и няма бебе за преповиване, и на вас ви е ясно, че рано или късно ще се отпусне в сладка дрямка. А главата му неконтролируемо ще падне на гърдите ви. На английски им викат "head bobbers". На български им викам: "Само ако слюнката ти капне върху блузата ми, маменцето ще ти..."

Пра-во-пи-сът ми е мно-го по-до-бър от пра-во-писа ти

Няма как по време на полет да не сте се сблъскали поне веднъж и с представители на групата на любопитковците и многознайковците. Повечето от тях се стараят дискретно да надничат в лаптопа, книгата или мобилния ви телефон, въпреки че разполагат със собствени такива. Някои обаче са по-неприкрити в любопитството си и направо ще ви кажат кой се оказва убиецът в края на филма, който още даже не сте преполовили или че в мейла, който пишете, сте допуснали правописна грешка. "Извинете, че се натрапвам, но се пише креНвирш, не креМвирш. А най-добре е да използвате оригиналното название на наденицата, а именно франкфуртер."

Ако по време на полет от или до София седящият до вас ви отправи подобна забележка, да знаете, че съм аз. Но за ваше успокоение - ще пътувам без бебе.

Най-четените