Декември, 2020 г. Актьорът Ансел Елгорт се готви да изпрати най-успешната година в кариерата си. Вече е доволно популярен сред тийнейджърките заради романтичния му образ от филма "Вината на нашите звезди", а медиите малко по малко са започнали да му градят репутация на следващото голямо име в Холивуд.
Но най-доброто, както се казва в ученическите лексикони, тепърва предстои - на голям екран се задава римейкът на "Уестсайдска история" под режисурата на Стивън Спилбърг, в който Ансел играе главната роля на Тони. Очакват се пари, слава и още по-добри роли за 28-годишния актьор, а най-малкото, което се очаквало тогава, е секс скандал.
Картите обаче не се подреждат в полза на актьора. Нито парите, нито славата се реализират според плановете.
Около целия шум покрай романтичния мюзикъл тръгна и един тежък слух за изнасилване, който до известна степен уязвява любовната история на екрана и създава предпоставка трудът на Спилбърг да бъде смазан от културата на отмяната.
Началото на сензацията, заради която Ансел Елгорт се оказва най-големия кошмар за всички участващи в "Уестсайдска история", тръгва от публикация в Twitter, озаглавена с многозначителното "Моята история с Ансел Елгорт". Тя е написана от потребител в Twitter с псевдоним Itsgabby.
В няколко реда жената, представяща се само с краткото Габи, разказва, че се запознала с актьора посредством профила му в Snapchat. А поздравите му бързо прерастват от "здравей" и "как си" към изпращане на голи снимки и предложения за тройка.
Нищо от разкрепостеното поведение на Елгорт онлайн обаче не говори на Габи, че той може да се държи агресивно, когато се срещнат очи в очи. По думите ѝ тогава тя е "само хлапе и фен", готова да угоди на кумира си само за да се запознае лично с него.
И запознанството се случва, но далеч не е толкова романтично, колкото Габи го в виждала във фантазиите си.
"Принуди ме да правим секс, знаейки, че ще ми е за първи път, а когато го помолих да спре, защото изпитвах непоносима болка, единствените думи, които излязоха от устата му бяха: "Трябва да проникна в теб". Накара ме да мисля, че това е начинът, по който се прави секс", пише Габи в публикацията си.
Нейните твърдения се разпространяват скорострелно заедно с изненадата, че актьорът с непринуденото и невинно излъчване може да е насилник.
Елгорт не остава безгласен по случая, а веднага реагира в Instagram, потвърждавайки, че познава въпросната Габи, но категорично отрича да я е насилвал.
"Не мога да твърдя, че разбирам чувствата ѝ, но нейното описание за събитията просто не е вярно", пише звездата и добавя, че с Габи са имали кратка връзка, която той не е приключил по най-джентълменския възможен начин - един ден просто е спрял да отговаря на съобщенията и обажданията ѝ.
Обяснението и закъснялото извинение обаче не се посрещат с разбиране. Нещо повече, появява се още едно обвинение към Ансел.
Този път то е от жена, която твърди, че когато е била на 14 години е получила от актьора снимка на неговия пенис, придружена с неприличното съобщение: "Искам да дойдеш до хотелската ми стая следващият път, когато съм в Лондон. Умирам от желание да те целуна, защото си много сладка. Но не трябва да казваш на никого, защото ще ми създадеш неприятности".
За няколко седмици напрежението около Ансел се изнервя до краен предел.
Това, което му се случва онлайн, е проявление на #MeToo по всички правила на движението и може да се очаква пълна култура на отмяната (cancel culture) по отношения на Елгорт. С други думи, има опасност той да остане без агенция, която да го представлява, без мениджър и без работа в киното за неизвестен период от време.
За щастие на актьора, #MeToo за него остава само в начална фаза - обвиненията не прерастват в общ съдебен иск и бурен процес, отразен детайлно от медиите.
За нещастие на "Уестсайдска история" обаче слухът, че Ансел е насилник и че изпраща вулгарни снимки на непълнолетни, продължава да се носи до деня на премиерата.
Филмът на Стивън Спилбърг е изправен пред парадокс от ново поколение - една от звездите на историята носи клеймо на секс престъпник. А отгоре на всичко историята е романтична и няма да изглежда никак добре, ако екранният Ромео има подобна репутация.
Но Спилбърг и продукцията на "Уестсайдска история" успяват донякъде да надхитрят неизгодната за тях ситуация, дотам, че режисьорът трябва да се замисли писане на ръководство на тема "Как да спасим филма си, ако една от звездите ни е обвинена в изнасилване: Практични съвети".
В услуга на Спилбърг влизат основно два компонента - отличните отзиви на критиката за филма му и великолепната игра на поддържащата актриса Ариана ДеБоуз. Ариана в ролята си на Анита успя да засенчи и Тони (Ансел Елгорт), и Мария (Рейчъл Зиглър). Че дори и секс скандалът, съпроводил дебюта на новата "Уестсайдска история".
В сезона на наградите ДеБоуз взе статуетките от БАФТА, "Изборът на критиците" и Гилдията на екранните актьори в Холивуд. Сериозни са и залозите, че Оскарът за поддържаща женска роля ще отиде в нейните ръце след церемонията в "Долби Тиътър" на 27 март.
Но укротяването на опърничавата култура на отмяната с победите на ДеБоуз е само частично.
В световния боксофис "Уестсайдска история" отбелязва слаби резултати - приходите му са малко над 74 милиона долара от премиерата му през декември досега. А за филм с бюджет от малко над 100 милиона долара това не са добри новини.
Като оправдания за слабата гледаемост може да се посочат чисто нюйоркското естество на мюзикъла, липсата на субтитри в испанските диалози и, разбира се, шумната история около Ансел Елгорт.
Въпреки че между филма и големия екран не бяха издигнати бариери, а дори напротив - призивите да гледате "Уестсайдска история" бяха по-чести от призивите да не я гледате, завръщането на Спилбърг остана в периферията на зрителското полезрение.
Що се отнася до самия Елгорт, може да се каже, че и той се постара да не остави отпечатък с обвиненията си върху филма.
Не е давал никакви интервюта и коментари по повод премиерата, скри се изцяло от медийното внимание и остави колежките си Ариана ДеБоуз и Рейчъл Зиглър да оберат плодовете от високите оценки на критиката.
За Ансел "Уестсайдска история" трябваше да е това, което "Титаник" беше за Леонардо ди Каприо - романтичният трамплин, който да го изстреля към сериозните драматични роли. Но годината е 2022 г., а не 1997 г. Чарът на голям екран, името на популярен режисьор и високобюджетен проект вече не са гаранция за слава, когато от другата страна на везните стоят обвинения в насилие.
Дори обвиненията да са анонимни.
Но засега тактиката да не привлича внимание към себе си, макар че филмът му е номиниран за "Оскар", работи при Елгорт. Остава му само да провери дали случаят ще се забрави и да се надява, че може би #MeToo ще му прости.
