Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Боклукът е в нас и ние сме в боклука

Боклукът е в нас и ние сме в боклука Снимка: iStock

Покажи ми боклука си, за да ти кажа какъв си.

По външността посрещат, по боклука изпращат.

Боклук народен - боклук божи.

Вечерният боклук не оставяй за сутринта.

Виждате ли, оказва се, че почти всяка от популярните български поговорки придобива ново, остроумно значение, ако някоя дума се замени с "боклук".

Според мен най-ефектна, но също и най-поучителна е перифразата "Ако не посееш боклук, няма да пожънеш боклук." Българите обаче отдавна сме престанали да се ръководим от мъдрите си поговорки и затова сме на това дередже. Нямаше да сме първи в класациите по негативни показатели и последни в класациите по положителни такива.

А, да, и нямаше боклукът да ни е до коляно, а умът - до глезени (върви ми на поговорки днес!).

Къде образуващ внушителни речни бентове от ръждясали перални, изпокъсани дюшеци, пластмасови бидони за кисело зеле и туби за нафта, къде "облагородяващ" градската среда с пъстро многоообразие от найлонови торбички и мазни опаковки от ГМО лакомства, боклукът, уви, се е превърнал в неизменна, емблематична част от родния пейзаж.

Докато се подготвях по темата за боклука и опазването на околната среда, реших да звънна на един приятел, който живее в Париж, и да го питам как е там положението. Ами как да е, вика, Париж е мръсен град, не е като да не си идвала и да не знаеш. Но преди време вдигнаха глобите за хвърлен фас, макар че пушенето и покритите с фасове тротоари били част от местната култура.

Е-е-е, казах си, как не ги е срам французите! Вместо да си признаят, че боклукът им е ценен, понеже е част от френското културно наследство, наред с Огюст Роден, Айфеловата кула, Лувъра, Катрин Деньов, те тръгнали да глобяват всеки, който иска да допринесе за това културно наследство с фас или два.

Да вземат пример от испанските си комшии, които продължават отколешната местна традиция да "вдигат звездите Мишлен" на заведенията (макар вече само на тези на открито), покривайки пода им с угарки. При това без да им бъркат в джоба.

Ето, ние също не се срамуваме от нашия национален боклук и се лишаваме от него на полза роду, когато и където ни падне.

Да, случва се някакви стотина хиляди души да се поразмърдат и да го изчистят, но това става само веднъж годишно и то в нарочно организирана от една медия всенародна доброволческа акция, чийто талисман представлява безмълвна, нелепа зелена версия на Хъмпти-Дъмпти.

Дотук подходих с нездрава доза сарказъм към една тема, която, предполагам, не само за мен, но и за много мои сънародници, е болезнена и грозна като незарастващ херпес.

Снимка: БГНЕС

Но, реално погледнато, подобни спорадични прояви на "зелена" съвест като инициативата "Да изчистим България", колкото и да са похвални и вдъхновяващи, по аналогия са копи-пейст на Осми март - един ден в годината, през който едни хора отбиват един номер с един карамфил, за да им се махне тоя ангажимент от главата през останалите 364 дни.

Както не е редно да се сещаме за жените, които ни раждат и обичат, само на осми-трети, така и не е редно да се сещаме за боклука, който произвеждаме, само когато телевизионните камери работят.

"Икономиката икономична - дело на всеки" не е още една народна мъдрост, а популярна народна глупост от 80-те. И пак чудесно става за перифразиране. Ако боклучавият боклук беше дело на всеки и то всеки ден, а не само между осем сутринта и пет вечерта на точно определена дата, нямаше изобщо да се налага да се организират такива мащабни акции за почистване, които седят добре на екран - като концепция и изпълнение, но на практика са пикаене срещу вятъра.

Ще кажете, лесно е да се подиграваш на нация, представителите на която много държат гостите да влизат у дома им по чорапи, но нямат проблем да изсипят пепелника от колата на пътната лента, трудно е обаче да дадеш предложение как да се сложи край на такива отвратителни ежедневни практики.

Нямам предложения. Имам само наблюдения как в други страни се справят с боклука си.

Помните ли ленинските съботници? Няма да си правя труда да разказвам за труда, който се полагаше по време на тези неспонтанно и недоброволно провеждани граждански мероприятия за почистване и облагородявеане на градската среда. Ще кажа само, че този труд, макар и тип ангария, даваше резултат. Както и периодичните оборки на училището, в които задължително участваха ученици от всички възрасти.

В Норвегия, където егалитарното общество функционира на принципа "един за всички, всички за един", подобни практики за полагане на общественополезен труд, които у нас бяха рязко отречени след края на социализма, съществуват още от началото на 19-и век! Една такава много разпространена форма на общественополезен труд се нарича dugnad и е нещо като алтернатива на ленинските съботници.

Думата произхожда от старонорвежката dugnaðr - "помощ, добро дело, сила".

Снимка: iStock

И ако през по-миналия век дюгнадът се е състоял в това хората на село да обединяват сили за сечене на дървета, строене на къщи и превозване на големи товари, в наши дни съкооператорите във всеки блок се събират в някой делничен ден, след работно време и обикновено в началото на пролетта, за да изчистят улиците от боклуците, останали след топенето на снеговете, да излъскат до блясък общите части на кооперацията, да посадят цветя и храсти или да свършат някакви освежителни ремонтни работи по сградата.

Трудът задължително е придружен с почерпка: винаги има доброволци, които да варят кафе и да правят гофрети за съседите си. За много норвежци дюгнадът е събитието на годината, което е по-важно дори от националния празник, 17 май. През 2004 г. dugnad беше обявена за дума на годината.

И ако дюгнадите са общо дело, това изобщо не значи, че всяко домакинство поотделно не се съобразява с наложените норми и правила за рециклиране и поддържане на чиста околна среда. Едно от най-най-първите неща, които научих в Дания (след това постоянно да се оглеждам за колоездачи), беше как се разпределя боклука в едно домакинство.

Хората по тези географски ширини са принципни до степен на обсесивно-компулсивно разстройство по отношение на отпадъците, които произвеждат.

Имах една хазяйка, която беше толкова конкретна по отношение на разделянето на отпадъците на "стъкло", "пластмаса", "хартия", "картонени кутии", "капачки от вода и безалкохолни", "обелки от плодове и зеленчуци", "утайка от кафе", "кори от яйца" и пр., че една вечер се видях в чудо в кое отделение да изхвърля използван презерватив, защото нали хем е латекс, хем съдържа био отпадък.

Освен сметоразделянето и сметосъбирането се приема повече от сериозно. Чужденецът-новобранец буквално трябва да мине курс на обучение, за да се научи да използва по предназначение многобройните контейнери за боклук. И ако си мислите, че скатаването от разделянето на боклука е възможно, значи сте в голяма грешка. Защото бдящите за чиста околна среда никога не спят!

Снимка: iStock

Когато се нанасях в следващата си квартира през март миналата година, човекът от фирмата за имоти под наем ме предупреди, че собственикът на кооперацията има ексцентричното хоби да се рови в контейнерите в задния двор. Ако намери в някоя торба неправилно изхвърлен боклук, по косвени доказателства - пликове от сметки, каталози и пр. - установява кой точно от съкооператорите го е домързяло и след време същият получава глоба от общината.

На всеки два месеца живеещите в квартала биват уведомявани надлежно къде и кога ще бъде позициониран контейнер с няколко тона вместимост, в който ще могат да изхвърлят ненужните или излезли от употреба вещи - електроуреди, мебели и строителни отпадъци.

В това отношение има и друга широкоразпространена практика. Ако искаш да се отървеш от някои стари, но запазени мебели, ги предлагаш срещу символични суми на кварталните loppemarkeder, вид улични пазари за използвани вещи. Или друг вариант е да пуснеш обява в някой от сайтовете за безплатни частни обяви, че ги подаряваш.

В Германия пък си имат Sperrmüll - един-два пъти годишно на домакинствата се предоставя възможност да се отърват от ненужните си вещи като ги изнасят пред домовете си. Разбира се, това не става безразборно, на който когато му хрумне, а по график, който е различен за всяка улица.

Проблемът с амбалажа също е решен - по лесен, но и доходоносен начин.

В почти всеки супермаркет има машини, в които можеш да го върнеш срещу пари. Машината пуска касова бележка за себестойността им, която след това да използваш, за да намалиш сметката си на касата. По време на музикални фестивали и други мероприятия на открито в Копенхаген, когато традиционно се пие много бира, някои хора изкарват между 500 и 800 крони на ден (130-250 лв.) само от събирането и предаването на кенчета.

У нас някога имаше пунктове за вторични суровини, където предавахме стари списания "Паралели" и джанити от Лада, мотивирани от парите, които получавахме в замяна. След като тези пунктове бяха премахнати, логично отпадна и мотивацията у хората.

И с това искам да завърша и да замълча, за да може всички да поразсъждаваме тихо върху dugnaðr, върху силата, помощта и добрите дела - тези, които, са в основата на един чистоплътен национален манталитет. И на една чиста родина.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

Тагове: боклук, чистене
   

Най-четените