Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дори комунистите не посегнаха на най-германската традиция - да ходиш гол на открито

Да видиш чисто гол човек, полегнал на тревата в парка, е нормална гледка дори в Берлин Снимка: Getty Images
Да видиш чисто гол човек, полегнал на тревата в парка, е нормална гледка дори в Берлин

Freikörperkultur (по-популярно като FKK), в превод "култура на свободното тяло". Ако сте живели в Германия или пък сте немец, то знаете добре за какво става въпрос.

Колкото и да е необичайно предвид стереотипите за желязната им дисциплина и консервативност, всъщност германците имат вероятно най-разкрепостеното отношение към голотата в цяла Европа.

Сауни, басейни, плажове - това са места, на които е съвсем нормално да срещнете човек по "рождено" облекло.

Нещо повече - разходете се през лятото в парковете в Берлин и Мюнхен и най-вероятно ще видите на поляната приятно загорял бронзов немец на средна възраст, носещ само шапка, и зачел BILD-Zeitung, любимият уикенд таблоид в Германия, както отбелязва Марсел Крюгер за CNN.

"Забравете вурстовете и бирата, признакът на истинската германщина е публичното разсъбличане с нулево неудобство", отбелязва още той.

Историята зад публичната немска голота обаче е не по-малко интересна от самата гледка, която предизвиква. И не по-малко свързана със същата тази дисциплина, която на пръв поглед я изключва.

Началото на нудизма е поставено с устремите към здравословен живот в края на XIX век, когато слънчевите бани са смятани за възможно лечение при туберкулоза и ревматизъм.

През 1920 г. пък, докато останалата част на Европа все още гледа подобни практики с половин око, Германия открива първия си плаж за нудисти на остров Силт.

Само десетилетие по-късно е създадено и Берлинското училище за нудизъм, което има за цел да насърчи упражненията на открито. Епохата на националсоциализма се оказва доста противоречива за движението FKK - от една страна, популярността му расте, но от друга моралът започва да ограничава обхвата му.

Законите, приети през 1933 г., ограничават междуполовия нудизъм, като го наричат "реакция на повишената неморалност на Ваймарската държава". По-късно следват и още ограничения, тъй като се твърди, че местата, където той се практикува, са "среда за размножаване на марксисти и хомосексуалисти".

Въпреки всичко това обаче той остава доста популярен и се радва на подкрепа дори сред членовете на SS.

През 1942 г. правилата са още по-смекчени, но нудистите все още са обект на нацистки предразсъдъци, но дори войната не успява напълно да потисне немския ентусиазъм към събличане.

Това важи дори и за моментите, когато страната е разделена от Желязната завеса.

"След войната нудизмът беше еднакво популярен и в двете германски републики. Дори през 1949 г., когато страната беше разделена, на Запад някои хора бяха заети с основаването на Асоциацията за свободна култура на тялото - организация, която днес е част от Германската федерация по олимпийски спортове и най-големият член на Международната федерация по натуризма", пише още Крюгер.

В Източна Германия обаче той е дори по-популярен, защото се смята за форма на бягство от режима, манифестациите и комунистическата доктрина.

Нещо повече - за него няма никакви ограничения, затова "гол пролетариат" има навсякъде: от езерата до морските плажове и всички къмпинги.

Разбира се, и в ГДР е основана официална социалистическа институция, която носи дълго и вдъхновяващо име: Proletarische Freikoerperkulturbewegung или Пролетарското движение за свободно тяло, в което членуват 60 000 души.

Куриозно или не, докато Холивуд още се свени да показва човешки тела без дрехи, киното в ГДР въобще не се притеснява от голите сцени.

Тази любов към нудизма от двете страни на Желязната завеса също така води до някои доста забавни инциденти.

Така например източногерманските военни на границата имали доста любопитни задължения, като например това да наблюдават с бинокли "поведението на голите капиталисти" на близко разположения нудистки плаж.

Твърди се още, че дори канцлерът Ангела Меркел е била последовател на FKK в младостта си в ГДР. Преди време медиите в Германия разпространиха и снимки, на които изглежда сякаш тя плува и се разхожда гола с приятелки, но тяхната достоверност така и не беше потвърдена.

Днес германците са най-често срещаната националност на европейските нудистки плажове, а техните крайбрежни зони са изпълнени с места за къмпинг, където доминира FKK философията.

И въпреки това все пак не е разрешено да се събличате навсякъде в Германия.

Да се разхождаш гол на обществени места, където повечето хора са облечени, се смята за леко нарушение на закона и може да доведе до наказателно преследване, ако има оплакване срещу теб. Малцина обаче подават жалби за подобни инциденти.

Днес има около 600 000 германци, регистрирани в повече от 300 частни нудистки / FKK клуба, както и в още 14 свързани с тях в Австрия.

Членовете посещават тези клубове, за да се отдадат свободно на слънчеви бани или да участват в nacktjoggen или nacktwandern - гол джогинг или разходка из провинцията, носещи само раници и маратонки.

Списък с клубовете на FKK е достъпен на началната страница на немския език на Германската федерация на натуристките клубове (предупреждение: изображения на голи тела навсякъде).

Нудистки зони все още има и в повечето обществени паркове, а в Берлин още е разрешено човек да се съблече напълно гол, ако отиде на някой от публичните плажове за къпане в града.

И въпреки всичко това, през 2019 г. Грегор Гиси, президент на Европейската левица, заяви, че FKK постепенно започва да губи популярността си, най-вече заради възхода на порнографията и сексуализацията на голото тяло, което "унищожава удоволствието" от слънчевите голи бани.

Според хора като отрасналата в Източна Германия Силва Стернхоф това е проблем.

"Опитвам се да предам тази традиция на децата си, да ги възпитам да бъдат отворени към тялото си и да не се срамуват да бъдат голи", казва тя пред Би Би Си.

По думите ѝ да виждаш голи тела, без в това да има сексуален контекст, помага на хората да виждат в другия не само тяло, но и човешко същество.

"Ако сте свикнали да виждате хората голи, не отдавате толкова голямо значение на външния вид", казва тя. "Мисля, че това е нещо, по-широко разпространено в Източна Германия: ние се опитваме да съдим хората не по външността, а по онова вътре в тях."

Най-четените