Първия път, в който Михаел Адамски вижда тъщата си гола, се чувства неловко.
Но не толкова неловко, колкото когато вижда шефа си гол.
Адамски, полицай в Берлин, който разследва организираната престъпност, за първи път започва да посещава нудистки лагер край езеро до Берлин, след като среща съпругата си, чието семейство притежава хижа там.
Един уикенд, тъкмо когато е посвикнал да се съблича пред членовете на семейството, той се сблъсква с полковника с най-висок чин в своето полицейско отделение, който веднага го кани да играят на тенис на маса.
Оттогава двамата си говорят на малко име.
"След като си играл пинг-понг гол с някого, не можеш вече да го наричаш "полковник", казва Адамски, докато се подготвя да се включи в гол триатлон, където плуването и бягането са без дрехи. "Голотата прави всички равни."
Германците обичат да се събличат. Те са се събличали голи на обществени места от повече от 100 години, когато първите натуристи се бунтуват срещу мръсотията от индустриализацията, а после и срещу масовите кръвопролития през Първата световна война.
"Културата на свобода на тялото" - по същността си бани на цялото тяло във вода и слънчева светлина, докато за предпочитане се правят и някакви физически упражнения - се превръща в боен зов за здравословен, хармоничен начин на живот и антидот срещу деструктивната модерност.
Лагерът на Адамски, основан през 1921, е първият официално разрешен нудистки клуб край езеро в страната. Близо 100 години по-късно, голяма част от сушата край водни басейни в Германия е предвидена за нудистки плажове. Има нудистки туристически маршрут. Има спортни събития - от гола йога до голо спускане с шейни. Германските сауни са смесени и голи. Хората редовно свалят дрехите си и по телевизията.
За относително скоро дошлите в страната, като моя британски съпруг, цялата тази голота е смущаваща. Когато го заведох на сауна след кратко пътуване с кола южно от Берлин преди няколко дни, той не знаеше къде да гледа:
Голи тела плуват върху водата в басейна със солена вода и почиват на потопени под водата седалки около бара в басейна. Редят се на опашка за сладолед в градината, като носят само джапанки и шапки за слънце, и един от тях - тениска (но без бельо).
Точно когато смятаме, че сме видели всичко, идва време за зумба в главния басейн. Без дрехи, естествено.
Знаех, че трябва да напиша нещо за голите германци, когато се сблъсках с цяло поле, пълно с тях правещи слънчеви бани, докато отивах на работа. Това беше в Тиргартен, берлинския еквивалент на Сентръл парк, който е в съседство със седалището на канцлера Ангела Меркел, която също е дългогодишен почитател на сауната.
Една история, която германците обичат да разказват за Меркел, е че в нощта на падането на Берлинската стена тя е спазила седмичния си ангажимент за посещение в сауната, преди да отиде в Западен Берлин и да усети вкуса на свободата.
Може би това е, защото в Германия голотата сама по себе си има доста общо с борбата срещу репресиите.
"Това е изцяло въпрос на свобода" казва Джон Корнблум, бивш посланик на САЩ в Германия, който е живял там, макар и не постоянно, от 60-те години насам, и веднъж е бил скастрен от гол германец, че не си е свалил банските в басейна.
"Германците едновременно се боят от свобадата и дълбоко копнеят за нея," коментира Корнблум. "Но йерархията и правилата са толкова утвърдени, че прекият политически или социален дисонанс е просто немислим."
"Когато хората ходят голи по плажа, това им позволява да се чувстват донякъде като бунтовници срещу изградения ред," заявява той.
Нацистите са се опитали да изкоренят нудизма; същото са се опитали за кратко да сторят и комунистите. И едните, и другите са претърпели провал.
Много германци не се събличат на обществени места, но нудизмът е достатъчно разпространен, за да навлезе практиката в народопсихологията им.
"Повечето германци смятат за напълно нормално да бъдат голи в сауната, да виждат голи гърди на плажа и голи деца в надуваеми басейни," казва проф. Марен Мьоринг, културен историк и експерт по нудизма в Лайпцигския университет.
Въпреки че по цял свят има нудисти, в никоя друга държава не се е развило масово нудистко движение, коментира Мьоринг. "Германия е изключение," заявява тя.
Когато някой някъде се се опита да промени темата табу около голотата, този човек обикновено се оказва германец, допълва Мьоринг.
Първият нудистки конгрес в Ню Йорк е организиран от германски емигрант, казва тя. Германските нудисти също така са се опитали да колонизират кътчета в Южна Америка.
Доста американци имат проблеми с голотата.
Преди няколко години германският плажен курорт Албек на Балтийско море се съгласи да премести нудисткия си плаж на 200 метра на запад, по-далеч от границата с Полша - "за да спре да дразни плажуващите поляци," обяснява Карина Шулц от местния борд по туризма. На теория границата е невидима, след като Полша се присъедини към Европейския съюз. На практика обаче има ясно разделение между (полски) бански и (германска) голота.
Ключово за германското спокойно отношение към голотата, заявява Мьоринг, е че от самото начало нудизмът е бил представян като нещо тотално асексуално. Според тази теза, бикините сексуализират тялото. "Нудизмът е култ към натуралното, към естественото," обяснява тя.
Или както го формулира Щефан Воле: "Това е най-нееротичното нещо на света." Воле е бил един от кураторите на инсталация на тема нудизма в Музея на ГДР в Берлин, където има експозиции за живота по време на комунизма в Германската демократична република, както някога се е наричала Източна Германия.
Като човек, бомбардиран ежедневно с често обработени с Photoshop кадри на тела на модели в постове в социалните мрежи и в реклами, възможността да общувам с най-различни голи хора в реалния свят беше истинско откровение. Както съпругът ми отбеляза в сауната: "Не съществуват перфектни тела."
На брега на Балтийско море една сутрин наскоро питах Тина Мюлер, 39-годишна майка на две деца, защо изпитва потребност да се съблича гола. Тя бързо ми отвърна с насрещен въпрос: "А защо ти изпитваш потребност да носиш мокър, лепнещ по теб бански?"
Когато плуваш гол, както тя търпеливо обяснява, "това гъделичка кожата ти. Усещаш всяко движение на вълните, всеки порив на вятъра директно върху кожата си. Чувстваш цялото си тяло. Чувстваш се жив и свободен."
Изведнъж аз бях тази, която се почувства неловко.
По-нататък по плажа Герт Рамтун, 80-годишен ветеран нудист със снежнобяла коса и с равен загар навсякъде по тялото, казва, че е започнал да ходи в Преров, най-стария все още съществуващ нудистки плаж в Германия, някъде през 50-те години. Партитата по онова време - с дрескод само огърлица от мидички - са били легендарни, разказва той.
Тези плажни партита са били една от причините комунистическият режим официално да обяви за незаконен нудизма за две години - преди да се предаде и дори да започне да насърчава практиката, като доказателство колко по-освободен е животът в комунизма в сравнение с превзето скромния, капиталистически Запад.
"Беше нещо като ерзац свобода, но все пак беше ценно за нас," казва Рамтун.
Има доказателства, че груповата голота има позитивен ефект върху възприятието на тялото и благосъстоянието на човека. "Нудизмът ни прави по-щастливи," обобщава д-р Кион Уест, професор по психология в Лондонския университет, който е провел през 2017 г. проучване по темата сред 850 британци.
Извън специално предвидените зони, където облеклото не е задължително, публичната голота се счита за дребно закононарушение в Германия, като се наказва с глоби до 1000 евро. Правен прецедент на практика е легализирал голотата край плажове; голотата сред природата се толерира, стига никой да не се оплаква - и рядко има оплаквания.
Има опасения, че германските нудистки традиции постепенно излизат от мода, не на последно място заради масовата употреба на смартфони с камери и популярността на сайтове за споделяне на снимки като Instagram.
"Много по-млади хора не искат да се събличат голи, защото не искат да се окажат в интернет на следващия ден," коментира Мьоринг.
Официалният брой на членовете на нудистки клубове е намалял наполовина от края на комунизма и е достигнал 32 000 души, но Кристиан Утехт, председател на Асоциацията по култура на свобода на тялото за Берлин и Бранденбург заявява, че броят им нараства отново - и младите семейства преоткриват нудизма и егалитаризма, който той предлага.
"Когато опознаеш хората голи, всичките аспекти на социален статут спират да имат значение," казва Адамски. "Спираш да обръщаш внимание на това колко скъп е костюмът им, или какъв бранд кецове носят."
Затова и когато Адамски се е сблъскал с друг познат нудист в центъра на града, не го е познал, защото: "Той носеше дрехи."
