Те са облечени в каубойски костюми, носят бутафорни оръжия и се разхождат в Истанбул като Буч Касиди и Сънданс Кид под насмешливите погледи на съгражданите си от квартал Саматия. Казват се Хасан Карджи и Чингиз Гюлчу, двамата най-запалени организатори на обществото на истанбулските каубои.
Компанията им събира около 1400 души, които регулярно се срещат на малки групи всяка петък вечер в заведението на Чингиз.
Срещите им протичат горе-долу по един и същ начин - гледат уестърни, обсъждат западната култура, а облеклото им винаги е съобразено със стила на Дивия запад от филми като "За шепа долари", "Великолепната седморка" и "Имало едно време на Запад".
Идеята за сбирките е на 69-годишния бивш режисьор Хасан Карджи - човек, който има зад гърба си 40 филма, играл е в 16 от тях и е участвал в написването на 33 сценария.
"Още като ученик обичах книжките с каубойски комикси. С брат ми ги слагахме в учебниците и сядахме до печката, за да ги четем, а баща ми мислеше, че сме много прилежни ученици", припомня си Хасан пред DW.
През 1968 г. Карчи започва работа в едно кино в Анкара, където гледа много уестърни. Тогава той е само на 15 г. Две години по-късно става фотограф, а през 80-те се пробва и като режисьор на филми на социална тематика. През 2006 г. снима първия си уестърн.
"Филмът беше показан в Испания и през 2014 г. ме поканиха да гостувам в страната. Казаха ми, че са гледали един турски уестърн, чийто режисьор съм аз", казва още истанбулският каубой.
Неговата страст към уестърните обаче не се изчерпва само със снимането и гледането на филми. Карджи се стреми да пренесе автентичното настроение от екрана и в живота си, заради което решава да обогати гардероба си с шапки с периферия, ботуши, елеци и панталони с кобур за пистолет, за да се облича от време на време като истински каубой.
Режисьорът е наясно, че с дрехите си ще предизвиква усмивки по лицата на хората, но е твърдо убеден, че няма да се съобразява с мнението на другите и всъщност - няма защо да се срамува от хобито си.
"Хората ме гледаха странно, но на мен не ми пукаше. Харесваше ми да се обличам по този начин", твърди режисьорът.
Ексцентричните му дрехи обаче не привличат само шеговити подмятания, а и вниманието на Чингиз Гюлчу, който, както се оказа, споделя същата слабост по каубойските филми.
Чингиз и Хасан се срещат преди три години и решават да потърсят и други фенове на Дивия запад, за да създадат свой клуб.
Гюлчу предоставя приземния етаж на своя магазин, който е трансформиран с помощта на кръгли маси, шапки и реквизит, заимствани от любимите им филми.
А с времето числеността на истанбулските каубои нараства дотам, че редовните им срещи се превръщат в местна туристическа атракция. Хора, които са научили за петъчните им сбирки, идват да се снимат с тях. С известността идват и още стотици желаещи да се запишат в клуба на уестърн феновете.
"Имаме много любители на западните филми, но не всеки, който сложи каубойска жилетка и шапка, става наш член. Хората, за които това наистина е страст, си личат. Само тях приемаме", казва Гюлчу пред турския вестник "Хюриет".
‘Cowboys of Istanbul’ meet every week in cafehttps://t.co/dqlHl53AI3 pic.twitter.com/z4mDQ9tZE5
— Hürriyet Daily News (@HDNER) November 3, 2021
Хасан също е на мнение, че ентусиастите са доста, но малко от тях наистина разбират същината на уестърн жанра.
Все пак и Хасан, и Чингис са склонили да отворят по-широко вратите си и да приемат художници, учители и режисьори, чиято обща характеристика е любовта към каубойската тематика. Сред присъстващите има и жени като Зелиха Демирал, която споделя, че страстта ѝ по уестърните се появява, когато е дете.
"Най-силно ме докосва напрежението между пародията и реалността. Имам неудържимо привличане към тези филми. Мога да нося дрехите от екрана всеки ден", казва тя.
Увеличаващият се брой с нищо не променя организацията на събитията - разговори, филми и черен турски чай, с който да полеят срещата.
"Турският каубой пие чай вместо уиски", пояснява Хасан. "Защото това намалява риска от кавги", допълва той.
