Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как карантината да бъде по-малко гадна: Няколко полезни, професионални съвета

Съвети от специалист как да подобрим настроението си, ако сме изпаднали в мрачни мисли Снимка: iStock
Съвети от специалист как да подобрим настроението си, ако сме изпаднали в мрачни мисли

Самото усещане да останеш вкъщи изолиран, защото си бил в контакт с някой с коронавирус, или още по-лошо - сам си хванал тази зараза, може да бъде доста неприятно усещане. И дори не визираме симптомите като температура, кашлица и тази отвратителна умора.

Чисто психологически изолацията и страхът могат да смачкат човек. Добавете към това и притесненията, че може да сте заразили някой близък и прилежащото чувство на вина, и ситуацията може да се усети меко казано депресираща.

Никой не може да ти каже просто "бъди позитивен" или "гледай положително на нещата" и това някак си магически да проработи. И все пак това съвсем не означава да се оставиш да изпаднеш в депресия и дни наред да ходиш с едни и същи дрехи...

В интерес на истината, има някои чисто практически съвети, които доказано вършат работа за това човек дори и в най-тъпите моменти да започне да се чувства малко по-добре. Тук става въпрос за някои своеобразни трикове, които да ти помогнат просто да не изпаднеш в бездната на отчаянието, скуката и вътрешните страхове.

Не говорим просто за това да пуснеш повече естествена светлина в дома, да пренаредиш мебелите по фън шуи и да излизаш колкото се може по-често на балкона.

"Причината човек да няма настроение най-често е, защото позволява на външни фактори да му влияят. Тоест, фокусирал съм се прекалено много в нещата извън самия мен. Не гледам в себе си, а гледам навън. И това, което става навън, позволявам да се отрази на настроението ми", обяснява Добринка Тотева - психолог и психотерапевт от Варна.

В сегашното време на социална изолация тя провежда онлайн консултации, които да помогнат на пациентите ѝ да се отърсят от психологическите натоварвания на карантината.

Според нея начинът да се противодейства на този процес и той да бъде обърнат е, човек сам да се запита какво точно иска.

"Много често хората откриват неща, които са забравили, неща, които преди са им носили удоволствие, но са оставили или пренебрегнали, защото животът така се е стекъл. Тоест, даден е приоритет на правенето на нещата, "защото така трябва", а не "защото така искам", обяснява психологът.

Въпросът в случая е как тогава практически да се върнем към тези забравени удоволствия? Тотева е на мнение, че подобно нещо не изисква сериозни разсъждения за смисъла на живота, нито кой знае колко сложни психологически вглеждания в себе си.

"Сутрин, когато станете, запитайте се, не искате ли да отделите 15 минути или половин час за себе си, с любимата си музика, с кафето, което да изпиете на спокойствие, с любимия филм. Карантината е идеалното време човек да отдели време за онова, което лично на него му носи удоволствие", обяснява експертът.

Според нея, когато човек задоволи тези свои нужди и не дава приоритет непременно на задълженията си, оттам нататък настроението му се подобрява.

В този смисъл храната също е от значение. Когато по време на изолация човек е склонен да изпада в лоши и мрачни настроения, храната може да се превърне в източник на удоволствие, който да спре (поне донякъде това).

Тук съветът е да се консумират повече свежи храни - плодове и зеленчуци. Те, от една страна, зареждат организма с повече витамини и фибри, необходими за правилното му функциониране, а от друга - допринасят и за бодрост и висок тонус.

Според Тотева човек трябва да обръща и повече внимание на това как приготвя храната си.

"Това е идеалното време да си приготвите нещо домашно и прясно вкъщи. Без да бързате и да се храните по график, напрегнати, че времето ви притиска", съветва експертът.

Още един особено важен момент според нея е това как се обличаме - ако човек работи от вкъщи, в никакъв случай да не си позволява да остане по пижама цял ден.

"Много често хората вкъщи занемаряват външния си вид, тъй като никой няма да ги види. Да, но това в един момент започва да потиска. Сложи си малко грим, оправи си косата! Какво като си си вкъщи?", коментира Тотева и допълва, че това не означава да изпадаме в другата крайност, накипряйки се като за важна работна среща или за вечерно излизане.

Все пак въвеждането във вид помага на човек "да се вземе в ръце" и да се откъсне от идеята, че е изолиран вкъщи.

Друг сериозен проблем на изолацията засяга онези хора, които трябва да останат вкъщи със семействата си. Много често те са склонни да изпитват вина, ако отделят време за себе си в такива моменти. Но това също има решение.

"Подобно чувство на вина може да се избегне, като се включат всички членове на семейството в изпълнението на дадени задължения. Например да готвите заедно, да изчистите заедно. Да преоткриете семейството, за което иначе често не остава време. Така работата, освен че ще е по-весела, ще е и разпределена по равно", отбелязва психологът и допълва, че всичко това е добре да се случва под формата на игра и на фона на бодра музика.

"Току-виж мъжът ви открил в себе си следващия Фреди Меркюри", шегува се тя.

Именно в тази посока е и другата препоръка на психолога - затворени вкъщи, за възрастните е полезно да дадат воля на детското у себе си. Играйте на криеница с малките си деца, скачайте на ластик с тях - най-малкото усмивките им ще предизвикат достатъчна позитивна реакция.

Какво обаче да предприемат онези, които няма с кого да играят?

Според Тотева това също не бива да се приема с отчаяние. Напротив, то по-скоро е възможност за преоткриване какво обича да прави човек и най-после да започне да го прави. Дали ще рови в стари албуми със снимки, дали ще се предизвика да си измисли подкаст, или ще се зарови в интернет по някоя интересна тема - важното е да не се бездейства.

Все пак това е ценно свободно време, което извън карантината рядко се намира.

Важно според психолога е, ако човек е сам вкъщи, да избира да гледа видеа, вместо да чете по дадена тема, която го вълнува. Това е за да се избегне тягостното чувство за тишина.

И все пак, не е ли най-страшният момент това, че в този период има достатъчно време човек да се отдаде на тревожните си мисли?

Отново всичко зависи от гледната точка. Вместо като проблем, това може да се разгледа като възможност всеки да разбере какво точно го тревожи.

"Да осъзнаеш проблема е първата крачка към това да го разрешиш. Това са моменти, в които човек да си даде време да се справи с нещата", убедена е Добринка Тотева.

 

Най-четените