Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

На Китен е по-хубаво от на Слънчака и ще ви кажа защо

На Китен е по-хубаво от на Слънчака и ще ви кажа защо Снимка: Личен архив

Вижте сега. Отраснала съм по българските къмпинги. Познавам очарованието на битовата мизерия, радостта от топлата вода, обществените душове, кенефите-дупки, яденето на таратор от леген, спането на един дюшек с половин дюна пясък и местния супер симпатичен смок мишкар.

Затова когато отивам в четиризвезден, луксозен хотел в четиризвезден, луксозен курорт, се радвам като детенце на самостоятелния санитарен възел и чистите чаршафи. Особено на чистите чаршафи, като си спомням жълтеникаво-кафеникавите чаршафи на хижа "Вихрен".

Заредена съм с оптимизъм, бодър приключенски дух и хубави очаквания. А към Слънчев бряг имам особено хубави очаквания. Вярно, миналата година в един бар там имаше парти, на което гола монахиня изскочи от ковчег с бутилка шампанско, което ме кара да се чудя как се забавляват хората на Слънчака, но все пак... Слънчака. Балконинг, рускини, амфети, бурни партита и безкрайното синьо море.

Последно съм ходила там през далечната 2010 г., и то само нощем и само по дискотеки, затова сега с трепет завивам към хотела, минавам покрай зловещ опустял лунапарк и спирам пред... нещо, което прилича на заден вход на закусвалня.

Фалшива тревога. Това си е входът на хотела. Само дето не можем да паркираме на неговия паркинг, защото няма място.

Любезното момче ни помага да свалим багажа и ни изпраща да паркираме на паркинга на друг техен хотел, който бил съвсем наблизо. И наистина: оставяме колата на паркинга на другия хотел, плащаме 100 лв. за престой за 5 дни на намръщен човек зад рецепцията, който се почесва по тестисите и ни гледа на бой, и се прибираме в нашия хотел само за 40 минути ходене пеша. Нищо работа.

Нашият четиризвезден хотел се намира на първа линия, направо на плажа. Уви, балконът ни гледа към сергиите на улицата, богато изпъстрени с тениски на Calvin Klein и дървени пениси в различни цветове. На Съни Бийч все пак ходят доста чужденци, особено преди пандемията, и културното многообразие вероятно е важно.

Снимка: Личен архив

В непосредствена близост до плажната ивица хотелът предлага басейн, в който плува нещо, което прилича на човешка кожа. Възможно е да има и нокти по дъното, но те не се виждат, тъй като способен интериорен дизайнер по басейните е решил въпросното дъно в черно. Вероятно за да си отива с Versace интериорните елементи във вътрешността на хотела: тежък лукс от изкуствена кожа и декоративни панели с флорални мотиви от древногръцки капител, които за жалост са от стиропор и се разпадат.

Самостоятелен санитарен възел обаче има, чаршафи има, а на един чамов шкаф се мъдри и 21-инчов телевизор с кинескоп, на който ще може да гледаме Европейското все едно сме там.

И тъй като наближава време за вечеря, се отправяме към ресторанта. На вратата е залепена бележка, според която между 16 и 17 ч. се сервират (или обикалят наоколо) змии. На къмпинг за вечеря обикновено ям кефал, уловен от приятели в същия ден, който печем на "жив огън": мръсна скара, сложена директно върху пясъка.

На четири звезди обаче не очаквам нищо по-малко от тихоокеански октопод върху канапе от див ориз с трюфели и манатарки, оваляни в шафран.

Снимка: Личен архив

На шведската маса са изтипосани чинии с парчета от нещо, което плува в кафяв сос и спорадични стръкове зелен фасул, лук, салата от айсберг със синьо сирене (по дяволите, по дяволите, по дяволите), рядка бобена чорба и спагети с картофено пюре (Mi dispiace, Italiani). За десерт има мини еклери, които биха дишали прахта на едновремешните петифури от сладкарница "Лучано".

Това изобщо не може да ме разстрои, тъй като имам солети в чантата, но решаваме да ги изядем навън, тъй като вътре в ресторанта няма ковид и съответно няма и нито една противоепидемична мярка, която да се спазва.

Уви, оказва се, че местните гларуси (и не говоря за мускулестите момчета с мекия говор и твърдите намерения) са свикнали да пикират върху хотелските маси и да крадат храната на бедните клиенти. Вероятно е търсен ефект, за да може гостите на хотела да се чувстват по-близо до природата с нейните птици, зверове и тропическа растителност.

Снимка: Личен архив

Като стана дума за тропическа растителност, не знам дали знаете, но палмите на Слънчев бряг са изкуствени. Ще кажете, че на Китен и изкуствени няма и ще сте прави, но в центъра на Китен има рози, които са си съвсем истински, а по балконите на къщите хората си гледат мушката. Вярно, мушкатата не носят духа на Монако, но са си красиви по техен си начин.

Както и да е, това не е важно.

Важното е, че е време за бира. Отивам на бара и питам "Имате ли бутилирана бира". Очаквам всякакви отговори: "Само 330", "Heineken и Corona", "Не, само наливна" или дори "Само безалкохолна". Отговорът, който получавам обаче, ме шокира.

"Не знам", казва момичето на бара и с това приключва темата.

Понеже обаче много ме дразнят вечно недоволните хора, които все мрънкат от обслужването и отидат ли някъде гледат най-вече него, все едно това е най-важното нещо, не казвам нищо и отивам до близкия магазин да си взема бутилирана бира. На витрината на хладилника ми прави впечатление една кола с жълт етикет, не съм виждала такава. Може би нова разновидност с лимон и ванилия, взимам я да я видя и установявам, че етикетът е жълт не защото има лимон или ванилия, а защото е стар и е избелял от слънцето. Срокът ѝ на годност изтича след един месец.

На връщане от магазина се натъквам на мистериозен черен бус, като тези от "Историята на прислужницата", с които отнасяха непослушните прислужници. Облечени в бяло хора от кухнята, оглеждайки се крадешком, товарят мръсните чинии от вечерята в буса, след което бързо се връщат обратно в хотела.

Първоначално решавам, че може би изнасят туристически бъбреци зад граница, но изглежда по-вероятно хотелът да не разполага с миялна машина и да носят чиниите за миене в другия хотел. Вероятно където са ни колите.

Става ми мъчно. По плажа се разхождат жени с прически. Мъже с Armani стоят под изкуствените палми и ги оглеждат. В същото време едни хора товарят мръсни чинии на бус. Не знам кои са по-щастливи, но някак всички ми изглеждат нещастни и това няма общо с есенното юнско време, което сме уцелили за почивка.

Снимка: Личен архив

Улиците на Слънчев бряг са малко по-оживени от тези на Припят. Хотелите са облепени в светещи червени надписи "CASINO" отвсякъде, да не си помисли човек случайно, че вътре има манастир.

Оттук оттам се чува музика, но стои някак не на място. Част от баровете са отворени, но вътре няма хора. Сергиите на крайбрежната улица закриват морето, което е сиво и гладко като одрана миша кожа. Има нещо в атмосферата, което не е наред. Някаква печал, неумело замаскирана с веселост.

Не зная дали е присъща на скъпите курорти, дали я има само на Съни Бийч, или се дължи на постковид туристически синдром, лошо време и начало на сезона. Но улиците на Слънчака ме натъжават и се прибирам в хотела, като се надявам пустошта наоколо поне да ни осигури спокоен сън на тишина.

На метри от прозореца ни, който се намира на партера, дъни мощна електронна музика от бар, в който вероятно я слуша един човек. През юли отивам на Китен.

P.S. За да запазим позитивния вайб - аквапаркът на Слънчев бряг е доста приятно място, както и Музеят на киното, където може да се снимате с орка от "Властелинът на пръстените" в естествен размер и да покажете на двегодишното си дете Пришълеца. На моето не му хареса.

Най-коментирани

Най-четените