Дълбочината на тази дупка е по-голяма от височината на връх Еверест. Тя е спомен от времената на Студената война и надпреварата между САЩ и СССР във всяка една област на науката и технологиите.
Днес е запечатана и изоставена, но още се носят легенди, че това е входът към ада, от който се носят страховити писъци.
С 12-те си хиляди метра известният като Колски свръхдълбок сондаж е най-дълбоката дупка на света, изкопана от хора.
Намира се в Арктика, на Колския полуостров в северозападната част на Русия, близо до границата с Норвегия.
Точната ѝ дълбочина е 12 262 метра, а диаметърът на сондажните дупки - едва 23 см. Копана е в продължение на 20 години, а целта на руснаците е била да стигнат почти до мантията на Земята.
За разлика от други подобни проекти, този не е комерсиален - за добив на изкопаеми горива, а с чисто научна цел - да се проучат геоложките процеси и явления на толкова екстремна дълбочина.
Сондажът започва през 1970 г., а целта е да се достигне дълбочина от 15 000 метра - до края на земната кора и началото на мантията на планетата. По това време двете суперсили на Изток и Запад са въвлечени и в надпревара за изучаване на Космоса.
Навлизането в недрата на планетата е не по-малко сложно и САЩ и СССР искат да демонстрират инженерни и научни възможности и под земята.
В първите години от проекта съветските учени напредват с добри темпове. През 1979 г. е спечелена своеобразната надпревара със САЩ и Колската дупка изпреварва нефтен сондаж в Оклахома с дълбочина от над 9500 метра.
През 1983 г. дълбочината ѝ е вече по-голяма от тази на Марианската падина в Тихия океан - най-ниската точка на Земята на 11 000 метра под повърхността.
Година по-късно обаче става сериозна авария, а екстремната дълбочина не позволява да се поддържа темпото на работа.
В крайна сметка през 1990 г. учените успяват да стигнат дълбочината от 12 262 метра, където температурата е 180 градуса - почти два пъти, отколкото са очаквали.
Горещината и по-малко плътните от прогнозираното скали не позволяват да се продължи по-надолу със съществуващата тогава апаратура.
На 12 км. в кората на Земята и при температури от 180 градуса, плътността на скалите реагира на уредите повече като плътна пластмаса, а не като твърд камък, което прави копаенето невъзможно. Това е все едно да се опитваш да поддържаш дупка в центъра на тенджера с гореща супа.
Въпреки че руските сонди стигат толкова дълбоко, 12 км. си остава почти повърхността на Земята. Земната кора е с дебелина между 5 и 75 км, като най-малка е тя в океаните. За сравнение, мантията, която е под кората, е с дебелина от 2900 км. Радиусът на ядрото на планетата ни е 3470 км.
Въпреки това руснаците успяват да постигнат забележителни резултати. Те копаят през скали на възраст 2,5 млрд. години - период, в който повърхността на Земята е покрита основно с вода. На дълбочина от 6 км учените откриват фосили на планктон, т.е. следи от органична материя.
Изненада е и наличието на вода на километри под повърхността на Земята - преди това се е смятало, че скалите са прекалено плътни, за да пропускат течност.
Откриват и злато - на над 9 км. дълбочина.
През 1992 г. проектът е замразен. Това съвпада и с края на СССР и заради липса на финансиране той така и не е подновен.
Появяват се идеи да се превърне в туристически обект, но те не се реализират и мястото се посещава само от по-екстремно настроени любопитни пътешественици.
Днес дупката е затворена и закована с дебел метален капак, районът наоколо пустее, а старите съоръжения и сгради тънат в разруха.
И макар че навява по-скоро депресивни, отколкото мистични настроения, за някои мястото отдавна се е превърнало в източник на суеверия и легенди.
Има хора, които смятат, че дупката е кладенец към ада и от нея се чуват писъците на душите, които горят в пъкъла.
Легендата гласи, че когато се стига максималната дълбочина, е открито празно пространство и е спуснат микрофон, който записва ужасяващи звуци, които наподобяват човешки крясъци. Въпреки всички опровержения, историята за адския кладенец е жива и до днес.
През 90-те години от дълбокото се чува и мощен взрив, което подхранва историята за демон в недрата на земята.
Въпреки че понастоящем толкова грандиозен проект, подобен на надпреварата в Космоса, изглежда приключил безславно, руснаците може би все пак печелят това съревнование, стигайки най-близо до мантията на Земята.
Колският сондаж остава най-дълбоката вертикална дупка, правена някога от човешка ръка. Години наред е и най-дългата, но през 2008 г. е надмината от петролен кладенец в Катар, който е със сондаж с дълбочина от 12 289 метра.
Той обаче не е директно надолу към недрата на земята, затова и Колският сондаж продължава да държи първенството.
САЩ също опитват да стигнат колкото се може по-дълбоко в кората на Земята, и то преди СССР. Техният проект се насочва към дълбокото откъм дъното на океана край бреговете на Гуадалупе в Мексико - където земната кора е най-тънка.
Този опит обаче продължава само няколко години, след което финансирането е спряно още през 60-те години на миналия век.
През 90-те проект в Германия успява да стигне дълбочина от 9 км.
За разлика от Колския свръхдълбок сондаж, този остава отворен и мястото е превърнато в туристическа атракция.
Там е направен и запис, когато нидерландката Лоте Гееван спуска микрофон на 9 км дълбочина. Резултатът е дълбок грохот, който учените не знаят как да обяснят.
Записът е част от арт инсталация на име "Звукът на Земята". Според някои звучи като ада, а според други това е диханието на планетата ни.
