Pink, it's my new obsession, yeah/ Розовото е новата ми мания, да
Pink, it's not even a question/ Розовото не е даже под въпрос
Pink on the lips of your lover (ooh)/ Розово са и устните на любовника ти (ох)
'Cause pink is the love you discover/ Понеже розовото е новата ти любов
Кой би предположил, че текстът на този деветдестарски рок-хит за ексцентричния, но безобиден фетиш към розовия цвят ще се превърне във втрещяваща реалност четвърт век по-късно!
След огромния успех на филма "Барби", приходите от който надхвърлиха един милиард щатски долара, светът направо откачи по розовото.
От хилядите мемета с препратки към филма, залели социалните медии, до раждането на нови модни трендове и брандове, инспирирани от оригиналния гардероб на куклата на "Мател", розовият цвят се превърна за отрицателно време в поп-културен феномен.
Нещо като Бийтълсманията. Или истерията по "Междузвездни войни" и Бебе Йода (добре де, Грогу). Или Кардашианките. Оказва се, че Стивън Тайлър & Co пророчески са прозрели в бъдещето, че розовото "today, it just goes with the fashion" (днес просто е на мода).
Че е моден хит, това е така, но да не забравяме, че преди лентата на Грета Гъруик да доведе до розовата революция, десетилетия наред розовото не се славеше със статута на престижен цвят.
Напротив, беше считан за момичешки и освен това нелеп, грозен, п**растки... Цвят, който отива само на петгодишни хлапета и празноглави кифли, тип "любима кукла Барби".
Никой мъж с всичкия си не би си и помислил, даже ей така, за майтап, да сложи розов чорап. А за някоя по-видима част от облеклото и дума не можеше не става!
Презрян и недолюбван до вчера, днес розовото преживява заслужен ренесанс.
То обаче си връща на другите, "престижни", стилни, аристократични цветове не само като ги надцаква по популярност, а и по друг, много по-впечатляващ параграф.
Покрай уж несложните, повърхностни образи на Барби и Кен розовото успя да направи голямото си завръщане, понесло на крехките си рамене важни социални и политически послания.
Обединени за един по-розов свят
Луисе Валенберг, професор по теория на модата в Стокхолмския университет, твърди, че няма друг цвят, който да съдържа по-голям символичен заряд, от розовия. Изборът да носиш розово е не просто мода, а форма на освобождаване от стереотипите.
Декларация, че никой няма право да ти слага етикет и не само заради начина, по който си облечен.
Създателите на "Барби" залагат силно на розовото, не само защото това е цветът на куклата от зората на нейния поход към световната популярност. В техните ръце прекаляването с розовото се превръща в оръжие за отстрелване на патриархалните норми.
Къде разбрали, къде неразбрали, разгорещените феминистки веднага наскачаха да обвиняват филма, че затвърждава отколешната тенденция за свеждането на жената до предмет - нещо хубавко и безгласно, което да си държиш на полицата у дома и да возиш на седалката до шофьорската.
Розовото всъщност изпълнява тъкмо обратната функция. То Е гласът на жените - при това много, много сърдитият им глас.
А имаше времена, когато...
Сигурна съм, че малко хора знаят, че някога розовото е било момчешки цвят.
От края на XIX до първите няколко десетилетия на XX век най-предпочитаният цвят във всеки елегантен мъжки гардероб е бил именно розовият, или по-точно наситено розовият, докато бледорозовият се е носил от дамите.
Приписването на розовото на статут на момичешки цвят е сравнително скорошно историческо явление.
За първи път през 50-те години цветът започва да се асоциира с жените и техните (не)достойнства като по-слабия пол. Както всички знаем от книгите и филмите, на жените тогава не се гледа като на нещо повече от добре фризирани и вечно усмихнати перални машини и готварски печки.
Несериозни, непрофесионални и нискоинтелигентни - такива са те в очите на силния пол. Затова и на розовото, който е любимият им цвят, започват да се приписват същите характеристики.
През 70-те години обаче жените започват да осъзнават, че един по-различно оформен полов орган не ги прави по-низши същества. Хвърлят тенджерите и тиганите (буквално) и тръгват на поход за равни права.
На 26 август 1970 г. 50 хиляди жени в Ню Йорк излизат в ефективна стачка и изпълват Пето авеню, издигайки плакати с текстове като "Не гответе вечеря - подложете на гладна смърт плъха!" и "Не гладете - стачката е по-гореща от ютията!".
Но да яхнем отново розовата вълна.
Така, както алената буква е била клеймо за прелюбодейците през 17-и век, розовият триъгълник се е използвал за идентификация на хомосексуалните мъже в концентрационните лагери в нацистка Германия.
Три десетилетия по-късно в САЩ и Германия организациите за правата на ЛГБТ хората започват масови кампании за популяризирането на триъгълника като политически символ на движението, а по-късно той се възприема като символ на гордостта на гей общностите по света.
Ще кажете, ами ето - още един повод за "истинските" мъже да не се обличат в розово. Така де, някой да не ги сбърка с меки китки, женчовци, траверси...
За ужас (или може би за облекчение?) на всички алфа мъжкари, които се бояха от розовия цвят като дявол от тамян и не смееха дори да сдъвчат дъвка с такъв цвят, за да не си направят хората грешни изводи за сексуалността им, "Барби" успя да сложи край и на тоя анахроничен предразсъдък.
Така че, момчета, вече никой не може да ви каже и "копче" за розовата тениска, понеже "Такава е сега модата, муцка".
Градовете, които се розифицират
Освен че навлезе мощно в света на модата, розовото е на път да промени инфраструктурата и на цели градове.
С изключение на конструкторите за момиченца на Lego, розовото от край време е пренебрегван цвят, за да не кажа направо абсурден за ползване в градоустройствените планове. Освен Снежанка и седемте джуджета кой, за Бога, би живял в къща с розова фасада!
А даже не е сигурно, че джуджетата ще склонят - предвид, нали, брадите им и сериозната им, мъжкарска дървосекаческа професия.
Обаче! Някои големи градове все повече се обръщат към този "нетрадиционен" цвят, за да разнообразя монохромния си облик.
Норвежката столица Осло е град, който напоследък се розифицира с бързи темпове.
Различни архитектски фирми са се нагърбили със задачата да освежат улиците на града с немислимия доскоро цвят. В друга скандинавска столица, Копенхаген, пък никога не са имали проблем с розовото.
Една от най-емблематичните сгради в града е тази на кино "Palads", която от километър се откроява с откровено кичозната си фасада, решена главно в този цвят.
Когато преди две години се заговори за разрушаването на розовата сграда, столичаните спонтанно се вдигнаха в нейна защита. Към днешна дата киното си е все още там, където е било още от 1912 г., и приема с отворени врати зрителите, които напират да гледат Марго Роби като Барби.
Преди няколко дни се запознах с четиричленно семейство от Нидерландия, дошли в Копенхаген на кратка ваканция.
Привлякоха вниманието ми с това, че всеки беше облечен с нещо розово. Вече знаех, че ще пиша по тази тема и си позволих да питам бащата как така няма скрупули да носи розови бермуди. Ама защо не, възкликна той, и ние, мъжете, имаме нужда да си освежим малко гардероба.
Много съжалявал, че мъжките обувки са главно в черно и кафяво - с кеф би обул някой бляскав, розов чепик - дори на бизнес среща.
Не мога да не се запитам: Когато страстите около "Барби" утихнат, а това неминуемо ще се случи, ще продължи ли розовото своя победоносен ход за завладяване на нови територии в гардеробите на хората и отвъд тях?
Ще видим ли Дуейн Джонсън, облечен в розова рокля и яхнал розов слон, да рекламира розова напитка? Или Джеймс Хетфийлд по розова тениска да изпълнява "Seek And Destroy"?
И понеже нямам отговор, удобно ще цитирам Уинстън Чърчил: "Това не е краят. Не е дори началото на края. Но може би е краят на началото."
