Кастелоризо е като малък мираж насред Средиземно море. Това е най-отдалеченият гръцки остров, миниатюрен е по площ и дори няма плажове - във водата може да се влезе от скалите или от някои специални платформи.
Италианското звучене на името на острова не е случайно - през XIV век рицари от Ордена на Свети Йоан построяват замък от червени тухли, който дава и наименованието на целия остров.
Дълги години първото и основно нещо, което се вижда при приближаването, е именно големият червен замък, който изглежда направо огнен, огрят от слънчевите лъчи.
Съвсем в края на XX век Кастелоризо привлича отново вниманието към себе си, защото е снимачна площадка на филма Mediterraneo.
Лентата е на италиански и е носител на "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, а живописният остров е като главен герой в сюжета. Светът е запленен от гледката на малките къщи с разнообразни цветове на фасадите, но задължително с дървени кепенци на прозорците и с дървени балкони.
От водата обикновено се вижда и бившата джамия, която в новия век е превърната в музей, само че запазва необичайната си архитектура.
Вместо пищни минарета мюсюлманският храм има едно скромно минаре и съвсем обрана фасада. Целият е варосан в бяло, а куполите му са в керемидено червено. На Кастелоризо място намират и две църкви, издържани във византийски стил, има и разкопки на древен акропол, сътворен от варовикови блокове.
От едното пристанище до мъничкия манастир на острова водят 315 стъпала и отгоре се разкрива вълшебна гледка към къщите и морето.
••• Кой е островът, на който все още си общуват с подсвиркване:
Най-голямата забележителност на Кастелоризо не е сътворена от човека, а от природата, и се нарича Синята пещера.
Към естествената кухина има съвсем малък вход, през който може да се влезе само с лодка, и вътре се образува зала с лазурносиня вода, вместо под, и каменен таван.
В пещерата се получават неповторими игри на светлината, която влиза през входа ѝ, макар че дори стигането дотам е приключение.
Обикновено Синята пещера се посещава сутрин, когато морето е по-спокойно и има изобилие от слънчева светлина.
Арката на входа е изключително ниска, така че пасажерите трябва да се наведат, за да влязат, и чак тогава пред тях се открива кухина, подобна на купол. Височината ѝ в най-високата ѝ част е 35 метра, дължината е 60 метра и всичко това е осветено в синьо, което на снимки изглежда чак нереално.
Зрителната илюзия се дължи на слънчевите лъчи, които се пречупват в морското дъно и създават сините окраски.
Синята пещера е и подслон за средиземноморския тюлен монах, който обича да си почива в плитчините.
Местните хора вярвали, че е убежище и на морските нимфи, които се събирали вътре, танцували и пеели с приказните си гласове. Рибарите разказвали, че ако е много тихо, песента се чувала и извън пещерата и омайвала всеки, който я долови.
В наши дни може и да не се чуват песни на нимфи, но Кастелоризо предлага спокойна почивка, тишина далеч от тълпите туристи и кулинарни изживявания.
Островът се слави с пълнения си лук с ориз, пържени гевречета с канела и рулца с крем от орехи. Изобилието от риба и морски дарове също е на ниво, заради което туристи го наричат и "тайния остров на насладата".
Други пък казват на Кастелоризо "Пастелния остров със Синята пещера", защото смятат, че няма ястие, което да засенчи красотата на местенцето.
