Тези прекрасни животни изглеждат различно през зимата и през лятото. В студените месеци са напълно бели, скривайки се идеално из околния снежен пейзаж. През лятото са кафяви или жълтеникави - в унисон с пейзажа през "топлите" месеци в тундрата на Арктика.
Това са полярните лисици - с големина на домашна котка, великолепни рунтави опашки, които ги топлят, и гъста козина по лапичките, за да не губят топлина в снега.
Те са едни от най-символичните за Арктика животни - почти толкова колкото полярните мечки.
Живеят в Канада, Гренландия, Свалбард, Русия, Скандинавия и дори северните части на Исландия. В голяма част от тези най-северни райони популациите на полярни лисици са стабилни и процъфтяват. Има обаче едно изключение - Феноскандия, или районът на Скандинавия - Норвегия и Швеция, плюс Финландия и части от Русия.
Там тези красиви животни са ловувани дълго време заради прекрасната им козина и преди около един век са почти изчезнали.
Когато в Швеция, Норвегия и Финландия животните са обявени за защитен вид, популациите им са прекалено малки. В началото на този век в Норвегия и Швеция са останали едва 40-60 възрастни животни. Във Финландия по това време няма данни да са останали каквито и да било лисици.
Положението за оцеляването на тези малки, иконични за най-северната част на Европа хищници се усложнява и с климатичните промени. Полярните лисици се хранят предимно с леминги - вид дребни гризачи, макар че ядат и каквото успеят да намерят - птици, яйца, дори мърша и някои растения. В години, когато популацията на лемингите е по-малка, лисиците не раждат малки заради недостига на храна.
През зимата лемингите оцеляват като копаят тунелчета в снега, за да стигнат до мъха отдолу. При по-топлото време в Арктика далеч по-често се случват валежи от дъжд вместо от сняг през зимата. Резултатът е формиране на леден слой върху снега, което блокира движението и храненето на лемингите.
По-топлото време води и до разширяване на териториите на обикновените, червени лисици, включително и благодарение на по-интензивното присъствие на хората в полярните райони и оставяните от тях хранителни отпадъци.
Червените лисици са по-големи, силни и агресивни от полярните и дори ловуват по-малките си братовчеди. Освен това разнасят болести.
Още един проблем в цялата тази нарушена екосистема е че червените лисици в Скандинавия почти нямат естествен враг каквито са например вълците. В Норвегия, Швеция и Финландия властите полагат усилия да ограничават популацията им заради животновъдството.
Затова от 2005 г. Норвежкият институт за природни изследвания има програма за развъждане на полярни лисици в плен, финансирана от правителството.
От програмата осигуряват и изхранване за ценните за района животни.
Паралелно с това властите допускат и дори плащат за хайки за червени лисици, с които да се контролира броят им.
Мерките обаче не се приемат еднозначно от природозащитниците и някои се съмняват от дългосрочния им резултат.
За 18 години - откакто действа програмата за опазване на полярните лисици, 465 родени в плен животни са били пуснати на свобода в природата.
Това става на 9 места в Норвегия, където се очаква, че те ще станат част от съществуващи диви популации и така ще ги разширят.
Отделно в Норвегия, Швеция и Финландия има около 250 пункта, на които се осигурява допълнителна храна за лисиците, която да подпомогне оцеляването им, особено в годините, когато няма достатъчно леминги. Това обикновено е кучешка храна.
От Норвежкия институт твърдят, че комбинацията от трите мерки води до добри резултати. Към 2023 г. се смята, че популацията на диви животни в страната е около 302, което е четири пъти повече от 2008 г.
Общо в Норвегия, Швеция и Финландия вече има около 550 животни, а проучванията на експертите сочат, че родените в плен лисици имат същите шансове за оцеляване и възпроизводство като дивите.
Във Финландия през 2022 г. се раждат малки лисичета в естествената им среда за пръв път от 26 години - на 20-тина километра от мястото, където норвежците пускат развъждани в плен лисици.
Например на полуостров Варангер в северната част на Норвегия през 2009 г. броят на полярните лисици скача до 21 след две "силни" години с много леминги. Следват обаче слаби и броят на животните намалява. До 2017 г. там остават едва две животни, обяснява пред "Би Би Си" Дороте Ехрих от Климатично-екологичната обсерватория за арктическата тундра в Тромсьо.
За да не изчезнат лисиците се появяват 67 нови от програмата за развъждане, въвежда се и допълнително изхранване. Отделно има и практика да се избиват червени лисици. От тогава популацията е възстановена и през 2023 г. има родени 90 малки.
Не всички са толкова оптимистично настроени. Смята се, че допълнителното изхранване е само краткосрочно решение и на него не бива да се разчита дълго, защото прави животните зависими и променя естественото им поведение.
Хайките за съперниците - червените лисици, също са спорни, тъй като те също са обичаен за региона вид.
Нещо повече - успехът на норвежката програма трудно може да бъде наречен модел. "Не можем да разчитаме на развъждане в плен, за да спасим даден животински вид. Това трябва да е само последният опит", признава и Кристине Улвюнд от Норвежкия институт за природни изследвания.
Все пак цялата идея на това поддържане на "изкуствено дишане" е популацията да се разрасне дотолкова, че да е в състояние да се самовъзпроизвежда.
Експертите смятат, че може би 2000 лисици във Феноскандия е достатъчен брой, който да може да устои на тежки години с малко естествена прехрана и леминги.
Няма гаранция, че популацията във Феноскандия ще оцелее без помощ, смята и Доминик Берто, еколог от Университета на Квебек, който изучава полярните лисици в Канада, където те не са застрашени.
"Ако изхранването и избиването на червени лисици спре, ситуацията може да се върне там, където е била преди десетилетия. Това е критичното ограничение на проекта", смята той.
Което пък значи, че може би някакви мерки за подкрепа на лисиците в европейския север ще са нужни винаги. А това повдига трудни въпроси. "Колко дълго трябва да инвестираш, за да опазиш даден вид? На кой етап решаваш да спреш?" пита Берто.
Вероятно не на този. Ако норвежката програма спре сега, животно, което е било символ на региона от последния ледников период насам ще си отиде завинаги.
