Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Съседски войни по норвежки

"Няма нещо, за което ние, норвежците, да не се скараме със съседа си" Снимка: iStock
"Няма нещо, за което ние, норвежците, да не се скараме със съседа си"

"Съседът е по-важен и от брат" е нашенска мъдрост, доказала истинността си в живия живот.

Вярно, към момента аз съм в недобри от отношения с повечето от семействата в нашия вход - къде заради джафкащи померани, къде заради пролетни "освежаващи" ремонти, които продължават до зимата, или заради хлапета, които ти пожелават да го д*хаш след като си им направил забележка да не пускат червеи през процепите на пощенските кутии.

Но това не значи, разбира се, че не вярвам в потенциала на съседа да бъде най-добрият приятел на човека.

В природата на българина е силно да люби и мрази футболистите от националния, тъщата и съседа си. И не се притеснява да дава воля и на двата типа чувства. Има общества обаче, в които се смята за крайно необичайно да имаш каквито и да е отношения със съседа. Това е така, защото, първо, не сте си направили труда за 10-20 години да си научите имената, не си давате захар, трион и съпруги назаем, нито пък се дразните взаимно за щяло и нещяло.

Освен това се избягвате по стълбите и се поздравявате само в краен случай - когато погледите ви неизбежно се срещат. Опа, оказва се, че описвам типичния норвежки съсед.

А знаете ли, че освен по ски северни дисциплини, норвежците са първенци по съседско лицемерие? Всеки ден порядъчният Пер разтяга лицето си в усмивка като на Жокера, когато, о ужас!, се окаже в асансьора със съседа.

Поздравява го с престорено-жизнерадостно "Хай-хай", а в следващия момент пуска анонимен донос пред управата на кооперацията, че е забелязал как на 12 февруари в 16:43 ч. не е изгасил след себе си осветлението в общото перално помещение.

Дебненето да хванеш съседа (чието име, пак повтарям, не знаеш, затова си го кръстил 12А) "в крачка" е любим национален спорт в Норвегия.

А нещата се влошават през лятото.

Това е сезонът, в който емоциите, привидно перманентно замръзнали като континентален ледник във вените на норвежеца, ескалират и той като гол охлюв изпълзява от черупката на социална темерутщина. Започва да мирише на шума, череши и кръв.

Това е сезонът, когато Konfliktrådet, Комисията за съдебна медиация, има най-много работа.

"Ние вярваме в хората"

Това е мотото на Комисията - институция, чиято функция е да предлага безплатни посреднически услуги при наличието на неразрешими извън съдебната зала спорове между граждани.

Само през миналата година Комисията е разгледала с над 200 случая на междусъседски конфликти повече в сравнение с 2019 г. Най-типичните казуси, ако щете вярвайте, са такива за дървета, чиито корени са в двора на единия съсед, но част от клоните хвърлят сянка върху ливадата на другия.

И понеже в Норвегия битката за всеки сантиметър площ на слънчева светлина си заслужава жертвите, хората са склонни да стигат до крайности, за да си извоюват правото на този сантиметър.

Но според директора на един от филиалите на Комисията Мона Хамерфиелд "няма нещо, за което ние, норвежците, да не се скараме със съседа си."

Освен за цветни лехи и хамаци, засенчени от клоните на чужди джанки, норвежките съседи се карат за какво ли не - пушене на балкона, купони, миризма на грил, паркирани коли, грешно поставени контейнери за смет и какво ли още не.

"Отиваме на купон, ще се кълчим до сутринта"

Никой не се кълчи до сутринта в Норвегия, освен ако не е в дискотека. Или е сам с хъскито си на някой глетчер. В Скандинавия е прието да се оставя бележка на импровизираното информационно табло във входа, ако възнамеряваш да си поканиш повече от двама-трима човека на гости по какъвто и да е повод.

Ако пропуснеш предварително да предупредиш съкооператорите си, че на еди-коя си дата ще си честваш рождения ден у вас, вероятността да разсърдиш МНОГО хора е почти сто процента. И не е до музиката, която ще дъниш, понеже в този случай дори и Селин Дион не би спасила положението.

Една от най-емблематичните междусъседски свади е за човек, който, разгневен от гостите и барбекюто в съседния двор, многократно ударил с дръжката на метла домакина на купона. Постановеното решение от Комисията по случая е нападателят да заплати бензина и тол таксите на ищеца, както и разноските в спешна помощ.

Три пръста с преобладаващ среден

Друг знаменателен конфликт, в който Комисията е трябвало да се намеси, включва двама селяни, стадо кози и един трактор. Единият съсед отглеждал кози, които обикновено хранел късно вечер. Като чуели мотора на приближаващия се трактор, гладните животни ставали неспокойни и така силно почвали да врещят, че хората в съседната къща не можели да спят.

Освен от козите, комшиите се оплаквали, че онзи минавал с прекалено висока скорост покрай имота им и затова всеки път като го засичали, заставали до оградата и го приветствали с вдигнати средни пръсти.

Набеденият козар пък се оплакал, че злите съседи постоянно му премествали кофите за боклук, за да му попречат да маневрира с трактора с прикаченото ремарке. Отношенията между враждуващите съседи ескалирали до степен, че се озовали пред Комисията. По време на срещата обаче страните се хванали за гушите, а медиаторът се хванал за главата.

Според Хамерфиелд основната причина, поради която в Норвегия повече от която и да е европейска страна съседите влизат в ожесточени конфликти помежду си, е, че норвежците са крайно саможиви и са вманиачени в поставянето на стриктни граници - реални и метафорични - между наше и ваше.

А и за разлика от страните с по-голямо население, където хората живеят по-нагъсто, норвежците обитават собствени имоти, отстояващи на по-голямо разстояние от съседните. Прагът им за понасяне на близост е съвсем нисък и затова и най-малката простъпка може да ги изкарат извън кожата от гняв.

Миналата година Комисията за съдебна медиация е разгледала 887 случая на съседски свади.

Броят им обаче е в пъти по-голям, защото често съседите направо се жалват в полицията, а не търсят преди това помощ от медиаторската служба. В голям процент от случаите се стига до фактически наказателни присъди, защото често комшийските сърденици преминават във физическа разправа.

Няма да завършвам този текст с традиционния обобщителен параграф. Само ще дам една препоръка: следващият път, когато си помислите, че никой не може да бие вашите съседи по тупане на килими и работа с винтоверт, вие пък си купете трактор и им разгонете фамилията.

Най-четените