Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Търси се неомъжена бяла жена”, или как се оцелява в джунглата на пазара за квартири

Да си търсиш жилище под наем в Копенхаген, градът, в който живея (когато има къде!), е като да вървиш по Via Dolorosa, Пътя на болката Снимка: iStock
Да си търсиш жилище под наем в Копенхаген, градът, в който живея (когато има къде!), е като да вървиш по Via Dolorosa, Пътя на болката

В психо-трилъра от 1992 г. "Неомъжена бяла жена" млада бизнесдама от Манхатън (Бриджит Фонда) открива, че новата ѝ съквартирантка (Дженифър Джейсън Лий) е тотално изкукала психопатка.

Гледала съм филма няколко пъти и всеки път стигам до извода, че само пиенето по грешка на антифриз е по-опасно за здравето и живота от това да допуснеш чужд човек да живее в дома ти.

Да си търсиш жилище под наем в Копенхаген, градът, в който живея (когато има къде!), е като да вървиш по Via Dolorosa, Пътя на болката, на края на който винаги намираш своя личен малък кът за изтезания.

На тези от вас, на които никога не им се е налагало да напускат дома с две липи и три кофи боклук отпред и да си търсят квартира, този текст може и да им се стори любопитен, понеже ще е все едно да четат за приключенията на един модерен Индиана Джоунс в храма на обречените (да влачат постоянно живота си, опакован в три куфара, от място на място).

Тези обаче, които вече са вървяли по Пътя не един и два пъти, сигурна съм, че ще пролеят поне една сълза на съчувствие и съпричастност с това, което преживявам вече няколко години, местейки се от квартал в квартал, от сграда "културно наследство" в блок в гето-стайл, от Радка на Пиратка, от трън, та на глог.

Като за начало ще ви кажа какъв е основният проблем с мен и квартирите. Аз съм нещо като капризното детенце Сърдитко от популярното детско стихче, на когото "все за нещо ще намери да се начумери. " И не, не защото млякото ми е "все горещо", обаче винаги е "друго нещо."

А "другото нещо" са жилищните обяви. Отдавна вече те не са от класическия телеграфен вестникарски тип: "София, 880лв./месец. 1 месец гаранционен депозит. PVC. Топла вода. Обадете се на Стоян 0889 452 ***."

Много от тях, особено тези в платените сайтове за недвижимо имущество като този, за който съм абонирана, приличат на мини-биографии, Фейсбук сторита, цели разкази за трудни човешки съдби - мечтата на всеки психиатър. Благодарение на дългия си опит в търсенето на квартира, ходенето на огледи и събеседването с хазяи и съквартиранти от кол и въже, успях да систематизирам обявите в няколко основни категории.

Спешно се търсят сладки хора

На която и обява да цъкнеш, попадаш на два задължителни епитета, които описват проекто-квартиранта: "сладък" и "отговорен." Как пък в една обява не написаха, че търсят квартирант-темерут! Така може би по-лесно щях да се класирам, понеже с ужас установих, че с времето ми става все по-трудно да излъчвам фалшива сладост.

Ферботен за домашни любимци

Имам 15-годишна котка и затова най-голямата ми лична трагедия е свързана с тези обяви (на практика всички!), в които в полето "Домашни любимци" пише "Не".

Аз съм хомосексуален/веган/мюсюлманин/космонавт

Обявите, в които хазяите заявяват религиозната и сексуалната си ориентация, професионалното си занятие, както и хранителните си навици, имат за цел предварително да елиминират онези кандидати, които са в противоречащ на техния режим на съществуване.

И съответно да останат само тези, които ще могат категорично да удостоверят, че няма да консумират алкохол и животински продукти в общите жилищни части, че обичат Елтън Джон и с неподправен ентусиазъм се включват в ежегодния Прайд, както и че дълбоко осъждат онези, които разпространяват карикатури на порока Мохамед.

Разведен съм (и това има своите необратими последствия)

По-съзнателните и емпатични хазяи са наясно с факта, че съществува съдбовна корелация между това да си необвързан-в-немладежка-възраст-търсещ-квартира и неприязънта към децата, които реват в самолета, които нарочно те удрят с надувам лебед по главата, докато си плуваш в градския басейн, и които ръсят навсякъде снакс и сополи, когато майките им са ги довлекли със себе си на гости.

Или иначе казано, към всички деца, които не си седят кротко и си оцветяват. Затова тези мили хора дължат предварително да те информират, че са разведени и че децата им (момче на 8 и момиче на 12 години) пребивават при тях, тоест в жилището, всеки втори и четвърти уикенд в месеца. Така де, да си имаш едно наум.

Хипи-комуната

"Ние сме интернационална компания: Гудрун - творец, музикант и рейки лечител, и 18-годишната й дъщеря Авая, Роман от Германия - студент по биохимия, Сандра от Италия - фриланс дизайнер, и Томас от Филипините - готвач. Търсим шести съквартирант, който да се нанесе в Оранжевата стая, която разполага с двойно легло в японски стил и килими от татами.

Ние обичаме да се храним и да пием вино заедно, а през уикендите да си правим кино-вечери с ретро филми. Очакваме да си здрав физически и ментално, общителен и сладък (казах ли ви!), вегетарианец по възможност, непушач и очакваме да не влизаш с обувки в къщата." Има и снимки, но не са за пред хора, понеже стаята прилича на вигвам, а съквартирантите - на статисти във филма "Седем години в Тибет."

Ейджистите

Търсенето на квартира е малко като търсенето на работа. Знаете как е - понякога работодателите могат да имат експлицитно дискриминативни изисквания към кандидатите, като например, да не искат да имат (повече) деца и да не са завършили право в ЮЗУ. В много обяви, на които съм се натъквала, изрично се упоменава, че понеже останалите обитатели на жилището са на по 20 - 20-и-няколко години, се търси съквартирант, който да е в същата възрастова група.

Сигурно защото в зелените им тикви е заседнало убеждението, че ако вече си минал 29, край с всичко хубаво и спонтанно случващо се в живота. А, да, и не те искат най-вече, понеже като един стар, 30-40-годишен мърморко сигурно ще се възмутиш, ако стъпиш върху парче пица или някой чисто гол непознат излезе от банята, наметнал твоята хавлия.

Маневри на 5-ия етаж (но иначе задният двор е много приятен)

Не, не, горното изречение няма никакъв сексуален подтекст, вие какво си помислихте? Просто много често се опитват да пробутат стая на таванския етаж, удобно премълчавайки в обявата, че както и при другите стари сгради в централните райони на града, и тази не разполага с асансьор.

Дори за тренирани, атлетични хора ежедневното изкачване на стръмното стълбище, по което през 19-и век са топоркали крачетата на пъргави слугини, понесли легени със сапунена вода и зелки в подвитите престилки, е истинско изпитание. Но иначе задният двор наистина е хубав.

А ако ви се скъса менискусът или ви се износи тазобедрената става, ще можете да преспивате на пейката в бараката за градински инструменти.

Царе и самодръжци

Това са мизантропи и/или социопати, които са принудени от обстоятелствата да отдадат под наем една или повече стаи в жилището, в което са се барикадирали от 74-а година насам. Обявите им са издържани в казармен стил и звучат горе-долу така:

"Правила:

Без пушене.

Без купони.

Без мръсни чинии в мивката.

След готвене кухненските уреди и плотът се почистват до блясък.

Музика и телевизия - само със слушалки.

Боклукът се изхвърля (разделно!) ВСЕКИ ДЕН.

Относно гостите:

Разбира се, че имате право на посещения от външни лица, но това става само след съгласуване с мен. Интимни партньори не се допускат за пренощуване.

Относно теб:

Трябва да си сладък (заклевам се, не се шегувам и не преувеличавам!) и да си свикнал да живееш с други хора ("за разлика от мен"?!), да имаш работа на пълен работен ден и да си ОК с това, че понякога няма да искам да си говорим. Изобщо. Но иначе нямам против веднъж в месеца да изпиваме по едно кафе или бира заедно във всекидневната."

Не се подвеждайте по смекчаващият обстоятелствата, почти предразполагащ финал. И Хитлер е имал своята нежна страна - обичал е да рисува.

Въпреки че началото на всяка нова година би трябвало да е изпълнена с оптимистични, минали през възможно най-розовия филтър очаквания за идните дни, на мен някак не ми е съвсем ведро на душата.

И дори на поредния преекспонирано светъл християнски празник, Богоявление, вместо Светият дух да ми се яви във вид на гълъб и да ме озари с добри помисли, на мен ми се привижда гарван, кацнал начумерено върху нагробния ми камък, на който пише: "Тук почива Вучето. Най-после си намери постоянна квартира."

1) От ageism (англ.) - дискриминативно отношение на базата на възрастта на даден индивид или група хора.



Най-четените