Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тиндър, Тиндър, ти си ангел мой...

Или през каква социална стигма трябва да мине човек, ако е избрал да остане сам за празниците (и не само) Снимка: iStock
Или през каква социална стигма трябва да мине човек, ако е избрал да остане сам за празниците (и не само)

Една доста голяма ниша в съвременната кинопродукция се заема от романтичните комедии, в които героинята неистово си търси гадже, защото, ще го кажа съвсем опростено, не иска да й се смеят и/или съжаляват, че само тя е останала без "плюс един" за Коледа, Свети Валентин, сватбата на последната останала необвързана съученичка и поредната семейна ски-ваканция...

През последния месец лично аз изгледах един мексикански и един американски филм, както и цял един норвежки сериал на тази тема.

В реалния живот изгледах също толкова на брой човешки драми, тип "Бриджит Джоунс на ръба на разума", режисирани от съвсем обикновени жени. Като братовчедка ми например, за която приживе баба ми с разочарование клатеше глава и казваше, че "те тая ке си кукува стара мома, докат' у̀мре".

Но преди да ви разкажа през какво преминава една мъченица на жертвения олтар на принудителния целибат, ми се иска да поразсъждавам на глас върху това как се стигна дотам, че да си сам (или по-скоро сама жена) е по-срамно от гонореята или от факта, че някога си си падала по Дейвид Хаселхоф.

Започвам с "акциите" в магазините. "Пижама за него и за нея на цената на една". Искаш само едната обаче. Не може. Вървят в комплект. Другата може да си я *** в ***.

Погледът на продавачката е толкова осъдително-снизходителен, че ти става неудобно и си купуваш комплекта. После си носиш и двете пижами, нищо, че долнището на едната е с джоб за пакета. Защото по-лошо от това да си сингъл е само това да си се пр**бал с някоя покупка.

На сватби те слагат или на детската маса, или на тази с роднините от село, вдовците и плешивите необвързани мъже, които постоянно си гледат телефона. Но ти пък и не се буташ да хванеш букета, понеже ти е под достойнството.

Познатите на вашите постоянно ги питат кога ще ги "зарадваш". В конкретния контекст изразът "да зарадвам някого" има значение на "сгодявам се", "задомявам се", "правим "честито", "бременни сме" и подобни. А в твоя случай хората просто искат да знаят дали най-после си се влюбила в някого, който дa не е бил член на момчешката банда One Direction.

Само в твоя профил във Facebook няма снимки с представител на противоположния пол, с когото пръстите ви се сключват, образувайки сърце. Твоето биологично такова изкарва метафоричен инфаркт на миокарда, понеже очевидно не знае как да обича. Затова нека му е да е мъртво!

Телевизионните реклами обаче са може би са най-подлият убиец на самочувствието на всеки адепт на живота извън бинарната социална конструкция мъж-жена.

Те са по-зли и от Дарт Вейдър особено в предпразнични цикли, защото ти забиват безпощадно светлинния меч до дръжката в сърцето, напомняйки за кой ли път, че "празникът не е празник, ако не е споделен с любимите хора".

Следва кадър с мъж и жена, но уви, не интимно. Те са напълно облечени (с пуловери с елени), а предполагаемото им дете се налива с ко̀ла.

Примери като горепосочените, макар повърхностни и стереотипизирани, са показателни за това, че днес повече от всякога да си необвързан е не само ежедневно неудобство, но и социална стигма.

Съвсем нормалният екзистенциален човешки страх от самотата отдавна е влязъл в топ класацията на модерните форми на социален ангст, сред които попадат още страхът от радикално-ислямистки терористични атаки, страхът от това да си забравиш смартфона, а напоследък и страхът някой да не се изкиха в асансьора.

За добро или лошо, в борбата си за оцеляване в света на двойките самотниците разполагат със силно оръжие: мобилните приложения за срещи.

Убедила съм се, че много хора си инсталират Tinder, определено най-популярното сред тези приложения, не защото са закъсали за секс или пък търсят сродна душа, с която да се гушкат на меча кожа пред камината, а по простата причина, че "всички го имат". Дори младите, красивите и "вървежните", които с едно намигване само могат да си осигурят компания за вечерта!

Просто е готино да си суайпваш наляво и надясно и да гледаш с кого ще те нагласи съдбата. Или по-скоро апликейшънът.

Има обаче и такива, които опират до услугите на Tinder по присъда. Пардон, по принуда.

Ето ви конкретен пример от живия живот, макар че е удобно завоалиран под неутралното и хипотетично 2 л. ед.ч.

Бившият си е намерил нова жена и напоследък качва като луд техни снимки във фейса. Всичките ви общи познати му пращат сърцедухащи и ръкопляскащи емотикони, а теб съжаляват, понеже продължаваш да си караш постарому, но с тази разлика, че вече няма кой един пирон да ти зачука вкъщи, пък да не говорим за другото, за което се използва същият глагол.

Отгоре на всичко си видимо погрозняла напоследък, което съвсем ти скапва настроението! Детето се опитва да те уреди с учителя си по математика, понеже и той не бил женен. Обаче ти си го виждала на родителските срещи и ти е ясно, че с такъв симпатяга би имала някакъв някакъв минимален шанс, само ако можеш наум да сметнеш корен квадратен от обиколката на бицепса му.

Най-неприятната част в цялата ситуация са приятелките, които лицемерно ти се възхищават за смелостта, че най-после си разкарала "тоя плазмодий" от живота си, и даже се правят, че ти завиждат, задето ето на̀, сега вече ще се разпукаш от живот. Но като не си наоколо, цъкат с език и нареждат като оплаквачки на помен: "Как можа да ѝ се случи такова нещо! Ужас!".

Изобщо, ама изобщо не ти се занимава с мъже и ходене по срещи, ама искаш, не искаш, си инсталираш Tinder, че тоя тормоз повече не се търпи.

Началото е тегаво и демотивиращо. Как пък така нито един от тези, дето ти харесваш, не харесва теб, за да имате имате "match"! Не бива да си имунизирана срещу интереса на добре изглеждащите типчета. Унизително ти е, но сваляш летвата на претенциите и сякаш напук на себе си се съгласяваш да излезеш на среща с първия, с когото апликейшънът те сватосва.

Докато го чакаш в кафенето, получаваш снимка на члена му с поясняващ текст: "Да си подготвена какво те чака...". Макар и вече визуално подготвена, решаваш да не дочакаш да видиш заснетия обект на живо и си тръгваш.

Втората среща е с мъж, който заеква. Когато, докато поръчва за себе си паста а ла путанеска, зацикля жестоко, ти става невъзможно да се сдържиш и избухваш в смях и сополи. Човекът те нарича "простачка"( без да заекне изобщо!) и си тръгва като те оставя да платиш ордьоврите и аперативите. Нека ти е!

Изтриваш Tinder.

Вече си се убедила, че за нищо не става тоя апликейшън - само унижения и конфузни моменти! Освен това срещите с непознати те карат да се чувстваш още по-разведена и по-негодна за новия си сингъл живот.

Приятелките ти не престават да любопитстват как върви дейтването. Как да върви!? Като "синджирът си иде, козата я нема", така върви. После обаче разбираш, че една Силвия се е омъжила за някакъв, с когото се запознала именно в Tinder и даже вече чакат бебе от сурогатна майка. При това Силвия е на 52, не знае как да се облича и изобщо на нищо не прилича!

Пак инсталираш Tinder.

Някакъв с 26 години по-млад и много секси ти връзва. Твърди, че няма търпение да се запознаете, понеже, макар че ходи с някаква негова наборка, всъщност страшно си пада по MILF-ки.

Още на "Здравей" обаче моментално ти става ясно, че младежът няма намерение да те повтори. В отчаянието си го молиш да си направите селфи преди да си тръгне (завинаги).

Качваш снимката във Facebook, за да види бившия, приятелките-кокошки, както и майка ти, която е крайно разтревожена как я караш сега, че все пак си си намерила някого. А и за да престанат да ти досаждат, де.

Пак изтриваш Tinder.

Атаките обаче не престават. Явно никой не се е хванал на инсценировката във Facebook, че си забила мъж. Майка ти лъже комшийките, че пак сте се събрали с бившия. Приятелките ти са организирали ритуално погребение на амортизираната ти вагина и фактът, че се случва в бар, а не на гробището, не те кара да се чувстваш по-ведро.

Синът ти те снима как спиш с отворена уста, от която се е проточила слюнка, и показва снимката на учителя-ерген. Маркетинговата му стратегия се проваля с гръм и трясък, понеже се оказва, че математикът ходи с учителя по физическо. Така че, Ваньо, моля те, мамче, престани да ме излагаш!

Пак инсталираш Tinder.

Един ден, докато се возиш в авобуса, неволно надникваш над рамото на мъжа на предната седалка. Цъка си снимки в Tinder. Изведнъж виждаш как твоята профилна се появява на дисплея на телефона му и замръзваш. Без да се замисли и за две секунди, непознатият те праща "у лево". След две спирки и двамата тръгвате да слизате, той те хвърля един небрежен поглед и замръзва на свой ред.

Разпознал те е. Тоя нос не може да се сбърка. А и си със същия жълт пуловер като на снимката - излиза, че все едно няма какво друго да облечеш.

Аз съм, да, заявяваш му троснато, без изобщо нещо да те е питал. И после, забелязвайки сконфузването му, великодушно махваш с ръка и добавяш: "Нищо де, няма проблем! И без това мислех да го изтрия тоя Тиндър, понеже вече съм сгодена. И съм бременна. С близнаци!".

Знаете ли, не ми се иска да звуча като отчаяната агитка по време на мач, надъхваща своя позорно и безвъзвратно губещ отбор, затова ще кажа само това.

Най-смелите хора в този наш съвременен, опасен, пълен с насилие, болка, страх, несигурност, унижения и поражения, но също и с фантастични изненади, спиращи дъха красоти, вдъхновяващи жестове, малки радости и големи предизвикателства свят, ще бъдат не тези, които ядат живи скакалци, комбинират червено с розово в облеклото си или решават да се заселят на Марс.

Най-смелите хора ще са тези, които няма да ги е страх да останат сами. Това ще бъдат хората, които не са склонни да правят жертви, само и само, за да избегнат "неудобството" от това да се окажат без гадже за празниците или за да да не бъдат единствените в социалния си кръг без такова.

Най-смелите няма да страдат от чувство за вина и социална неадекватност, защото са избрали да живеят без "плюс един" в едно общество, което, без да иска или със да иска, се държи като училищното грубянче... общество, превърнало се в емоционален манипулатор и агресор в малкия частен свят на човека.

А той, човекът, всъщност ти, човекът, не е редно да очакваш от един апликейшън за смартфон да ти бъде и баща, и майка, и любовник.

Най-четените