Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От Лондон до Еверест за 5 дни: Британци качиха най-високия връх, дишайки ксенон

Сред тях е и министър от правителството на Великобритания Снимка: iStock
Сред тях е и министър от правителството на Великобритания

Сезонът на Еверест е в разгара си и дойде времето за поредните рекорди.

Този от пролет 2025 г. е доста противоречив и изобщо няма да се хареса на традиционалистите и хората, които смятат, че изкачването на най-високите върхове на планетата трябва да става със собствени сили, а не с помощта на хеликоптери, кислород и подготвени от водачите маршрути.

Този път десакрализацията на най-високия връх на планетата идва от 4-ма британци, бивши военни от специалните сили.

Те стигнаха Еверест за рекордните 5 дни, без задължителната за оцеляването на 8849-метровата височина аклиматизация.

Тя обичайно е от 6 до 8 седмици в подножието на върха. Британците обаче са ускорили аклиматизацията на телата си с ксенон - газ, който подпомага производството на червени кръвни клетки.

••• Това едва ли ще се хареса на легендата Райнхолд Меснер:

Четиримата са стигнали върха в сряда. Били са придружавани от пет шерпи и човек, който е снимал постижението. Изкачването е благотворително и цели набирането на 1 млн. лири за военните ветерани във Великобритания.

Рекордьорите, сред които е и министърът на ветераните към военното министерство на Великобритания Алистър Карнс, са използвали ксенона за предварителна аклиматизация в ниското.

Освен че са вдишвали ксенон, те са спали 6 седмици в специални палатки, преди да потеглят за Непал, за да настроят телата си за намалените нива на кислород във високото. След това са достигнали до базовия лагер на Еверест с хеликоптер от Катманду и веднага са започнали изкачването към върха. Както доста други са използвали и допълнителен кислород.

Целта е цялата експедиция - от Лондон до Еверест и обратно - да отнеме 7 дни.

Засега британците са в график - те са качили най-високия връх на петия ден след като са напуснали Обединеното кралство.

След изкачването имат 48 часа да се върнат до базовия лагер, да стигнат с хеликоптер до Катманду и оттам да летят за Великобритания.

Останалите от скоростната експедиция са Гарт Милър, Антъни Стазикър и Кев Годлингтън. Само четиримата са били на ускорена аклиматизация. Шерпите и човекът, който е снимал постижението, са прекарали обичайните 6 седмици в планината за класическа адаптация към височината.

Използването на ксенон не се посрещна добре от доста хора от средите на алпинистите и планинарите.

Обичайно тези, които тръгват към най-високите върхове и особено отвъд Зоната на смъртта - над 8000 метра, прекарват седмици в по-ниските части. На Еверест например се стои в базовия лагер и постоянно се правят преходи до по-високите лагери, за да се адаптира организмът към далеч по-ниските нива на кислород на голяма надморска височина.

Над 8000 метра например той е едва една трета от концентрацията на морското равнище. Резултатът е височинна болест, която може да има и фатални последствия заради оток на мозъка или белите дробове.

Вместо да прекарват седмици в базовия лагер и тези нагоре към Еверест, британците са заложили на тримесечна програма за аклиматизация у дома, при която се симулират условията от голяма надморска височина.

Спели са в т.нар. хипоскични палатки, от които е изтеглен кислорода до нивата подобни на тези високо в планината.

Вместо в базовия лагер, британците са се подготвяли у дома. Снимка: iStock
Вместо в базовия лагер, британците са се подготвяли у дома.

След това, две седмици преди експедицията, четиримата са вдишвали ксесон в клиника в Германия. "Той помага да се предпази тялото от височинната болест", обяснява организаторът на експедицията Лукас Фуртенбах, цитиран от "Би Би Си". Той самият е алпинист и планински водач и компанията му е първата, която предлага подпомогнато от ксенон изкачване.

Цената на човек е около 150 000 на човек според Climbing Magazine.

Целта на газа не е да подобри представянето на организма при изкачването на планините, а само да предотврати височинната болест.

Фуртенбах мотивира спорния метод и с това, че по-краткият престой в планините намалява екологичния и въглероден отпечатък от престоя на алпинистите. Помага и за тяхната безопасност, тъй като според организатора те могат да се изкачват в по-добро здраве, а освен това са изложени на опасностите от височината и условията в планината за по-кратко време.

Идеята за вдишване на ксенон е, че според проучвания той увеличава секрецията на хормона еритропоетин в организма.

Той пък стимулира производството на червени кръвни телца и оттам подобрява преноса на кислород до органите.

Освен че според специалистите са необходими още проучвания на въпроса с ефекта на ксенона за височинна болест, използването на този газ не се приема за етично както в общността на алпинистите, така и от планинарската индустрия.

••• Доста граници отдавна са преминати:

"Според настоящите публикации, няма данни, че вдишването на ксенон подобрява изкачването на планини, а неподходящата му употреба може да е опасна", обявиха още през януари от Международната федерация по алпинизъм и планинарство.

Оттам допълват, че от гледна точка на физиологията един-единствен медикамент не може да бъде решението за подобрена аклиматизация и подобрено представяне.

Фуртенбах не е единственият, който се опитва да скъси аклиматизацията на клиентите си. Има експедиции, които също предлагат на алпинистите си да спят в хипоскични палатки, за да намалят времето, което се налага да прекарат в планината, но без да използват ксенон.

"Ако популяризирате ксенона като подобряващ представянето, но не искате да проучите какво би значило това за честността и почтеността в планините, това е проблем. Хората се хващат за краткия път вместо да свършат истинската работа за тренировки и аклиматизация", коментира пред "Би Би Си" Адриан Балингер, който води експедиции, подпомогнати от хипоскични палатки.

След успешното изкачване на четиримата британци обаче водачите се опасяват, че методът може да започне да се използва и от други експедиции.

"Ако това стане, ще има директен и негативен ефект върху туристическата индустрия, тъй като времето, което алпинистите ще прекарват в планината, ще се скъси значително", казва президентът на Асоциацията на операторите на експедиции в Непал Дамбер Параждули.

Той допълва, че аклиматизацията е основно правило при изкачването на високи планини и ако не е направена, властите не бива да дават сертификати за изкачване на тези, които са я пропуснали.

Засега обаче опитът на британците изглежда успешен. И това може да промени още повече достъпа до най-високите планини на планетата.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените