Баща ми може да заспи на всяко място, винаги. Най-ранният ми спомен за това как захърква е от първия ми учебен ден.
Заспа прав, сред всички родители, които стояха в дъното на стаята и снимаха децата си, седнали на чиновете за първи път.
След този случай започнах да го наблюдавам и установих, че е в състояние да заспи и там, където душата му се почувства спокойна, и там, където е притеснен.
Практически заспива навсякъде и винаги. В това число на театър, на кино, на пейка в парка, на лифт, дори на гости или в чакалнята на КАТ, докато чака ред да си вземе наказателното постановление.
Майка ми твърди, че проспал собствената им сватба. Малко преди да каже ДА се унесъл, а след това на тържеството се налагало да го буди наново за всеки танц.
Моето раждане също проспал - закарал мама до болницата, седнал на една пейка уж да чака да влезе в родилната зала с нея и се събудил, чак когато докторът излязъл да му каже, че вече съм се родила.
Когато се роди сестра ми, даже татко си остана вкъщи - от притеснение просто задряма на стол в коридора, докато си обуваше обувките.
Така мама се закара сама до болницата, а аз отидох с нея.
За това странно заспиване татко ходи и на лекар. Нищо му нямало, казаха, просто си заспива и това е. Реакция на организма, когато преживява силна емоция. Пък баща ми е чувствителен...
Така през годините спонтанното заспиване на баща ми се превърна в нещото, с което всички се съобразявахме. Накрая на майка ми й писна и обяви, че повече няма намерение да се грижи за всичко, докато баща ми спи.
И така баба, майката на майка ми, се пресели да живее у нас. Това беше умен ход, защото баща ми се събужда тутакси само от един звук - този на бастуна й. При това направо подскача, като го чуе.
След идването на баба много неща се промениха у дома. Направихме два ремонта, все без негово участие, защото спеше, дори когато къртеха стените с канго. После аз се омъжих, а татко разбра за това в просъница, докато баба ни поздравяваше.
С мъжа ми живеем в същия апартамент, в който сме с майка ми, сестра ми и баба - място има за всички, защото татко го местим, където ни е удобно - така или иначе той няма нищо против, спи си.
Междувременно и сестра ми завърши училище.
Направихме трети ремонт за абитуриентския й бал и разширихме терасата. За един следобед купихме цялото обзавеждане за дома от ИКЕА, включително една сгъваема маса, която също като татко може да стои навсякъде и да не пречи на никого.
С това уточнение, че за разлика от него, е много полезна. Сложили сме я на новата тераса, където се храним, когато е хубаво времето. Има нещо като крила, които стоят спуснати надолу, докато не я ползваме, и така не заема никакво място.
Когато се наложи да се подредим цялата фамилия около нея, просто за секунди я разпъваме и правим място за всички нас, с все полуразсънения ни баща.
Всъщност сега през лятото татко го инсталираме точно до тази маса.
Слагаме му сламена шапка, за да не го пече слънцето, и го оставяме на стола до нея да си дреме. Когато дойде време за ядене, първо баба минава да го разбуди с бастуна си. Все още нищо друго не е в състояние да го направи - дори разпъването на масата е толкова тихо, че само още повече го успива.
А че баща ми е в будно състояние, разбираме по досадния му навик вечно да бръква в купата със салата, още докато я държа във въздуха.
Хубавото на цялата история е, че у нас винаги цари мир и спокойствие. И в края на краищата сме семейство, което като всички останали, си има своите странности. Важното е, че около масата сядаме винаги заедно, просто защото ни е хубаво.