Извънредното положение е рядко прилагана процедура, създадена във Франция по време на войната в Алжир, която беше използвана при размириците в предградията през 2005 г.
То позволява на властите "да забраняват свободното движение на хора и превозни средства", да въвеждат зони за сигурност, престоят в които е регламентиран и да се забранява преминаването на "всяко лице, което се опитва по някакъв начин да попречи на дейността на обществените власти", според текста на закона от 1955 г.
Извънредното положение позволява на френското вътрешно министерство да смени местожителството на всяко лице, "чиято дейност представлява опасност за сигурността и обществения ред".
Властите могат да въведат временно ограничение на работата на театралните и концертните зали, питейните заведения или местата за събрания от всеки вид; да забраняват "събиранията, които могат да провокират или да доведат до безредици".
Полицията има право да въведе извънредна регулация за носенето на оръжие. Законът позволява на властите да правят огледи в жилищата по всяко време на денонощието, както и да въведат мерки за контрол на пресата и медиите.
Извънредното положение може да се въведе с декрет на Министерския съвет.
Досега процедурата е използвана само два пъти от френското правителство: през 1985 г. в Нова Каледония по време на размириците на архипелага под френско поданство, както и през 2005 г. от правителството на Доминик дьо Вилпен по време на бунтовете в предградията.
Тогава беше забранена и продажбата на преносими контейнери с гориво и запалителни вещества.
